Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив
Описание:
Ивелина Дамянова