Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.
Описание:
Александра Костадинова