„Една година времето много се засуши, хората не можеха да си гледат работата по полето… Тананик и Пиук викат: Всичко живо ще изгори, я да оставим ние нашата работа и да направим магия за дъжд… На нас не ни е за първи път да правим магии. Ако искаме да завали дъжд, отиваме вкупом в прахта и подвикваме хорово: Чик-чик-тананик!… Така стана и тоя път… Народът плъпна по нивите да оре, щъркелите газят с кокилите из орането, а ние забелязахме, че един човечец доорава нивата и само се оглежда. Другите хора изораха нивите си, почнаха да сеят просо в тях, а човечецът, и той доора, но не почна да сее просо. Чику разправя: Тоя го е страх от нас, затова не сее просо… Човечецът си свали капата, потупа се с нея по коляното, почеса се по врата и повтаря:Да сея ли просо, да не сея ли!…Ако сея врабците ще ми изкълват просото. Ако не сея, няма да има какво да жъна!… Той стана, за да почне да сее, а ние пак пикираме над нивата и бръмчим с все сили:Бжъъъ! Оня се отказа да сее, седна отново в браздите, почеса се по врата и мълчи…“
Нашите врабчета летят над ширналите се ниви и наблюдават кипящата работа и подготовка на хората за предстоящата сеитба. След като правят магия за дъжд, хората успяват да изорат земята си, за да засеят нова реколта. Навред кипи от народ, всеки зает с работа, а врабчетата жизнерадостно прехвърчат на тук и там. Докато си летят тъй безгрижно, те виждат един селянин, които се суети сред изораната си нива и не се захваща да посее просото, както останалите около него. Врабчетата разбират, че човекът се страхува да посее просо, защото мисли, че те ще изкълват семенцата. Чуват го докато си мърмори под мустак и умува, какво да прави. Забавлявайки се от неговото колебание, всички започват да кръжат над нивата му, да кацат и отлитат чикчирикащо. Човекът, виждайки толкова врабчета, потъва в дълбок размисъл и забравя за всякаква работа, погълнат от тревога по още незасятата си нива. Мисли, мисли, а колебанието и страхът не му позволяват да се захване за работа, докато около него всички вече са почти към края. Той дори не обръща внимание на околните, инак би видял че ни едно парче земя не бе нападнато от врабчетата. Уви, той става, сетне поседва, почесва си и умува… Ха да почне да сее и се разколебае, ха да се захване на труд и се откаже… Продължава да размишлява селянина и изведнъж се захваща здраво на труд. Измайсторява страшно плашило, облича го в човешки дрехи- с шапка, риза и панталони, а под тях напъхва слама, за да изглежда едро и страховито. Но все му се струва, че врабците няма да се изплашат. Затова ден след ден, човекът започва да носи на нивата си всякакви работи-колци, кратуни, парцали и слама и измайсторява плашило подир плашило. Така човекът забравя, защо всъщност е на нивата си и докато чуждите посеви зеленеят и растат, предвещавайки богата реколта, той продължава да реди страховити плашила сред пустата си нива. Идва есен и всички прибират реколтата си, а този човек събира плашилата си, готов да посрещне идната сеитба. Всичко това с присмех наблюдават нашите врабчета и не спират да се чудят на глупостта му.
Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра и стои едно високо плашило, а около него са врабчетата. Изглежда много добро и не е никак страшно, щом погледнеш усмихнатото му лице. Явно и то като врабчетата се забавлява от глупостта на стопанина си. Главата му прилича на кратуна с дълга дръжка, леко пропукана в десния ъгъл. Има две извити вежди, достигащи до основата на дългия му нос. Гледа ни с малките си черни очи. Тялото на плашилото е изработено от дълги пръчки. Краката и ръцете му са тънки, с по три разклонения по края, наподобяващи къси пръстчета. Вероятно това са тънки вършини, прикрепени към тялото на страшилището. То е облечено в блуза с ръкави, единият от които леко прокъсан, нашарена на ивици. Отгоре върху нея носи широк гащеризон с асиметрични крачоли, целият на каре и с пришита голяма кръпка над десния крачол. Върху едната му разперена ръка е кацнало едно врабче. То явно е готово на битка и никак не е притеснено от присъствието на плашилото. Даже напротив! Отляво на тях са кацнали Смрадовранката и друго врабче. Дали това е пешеходецът, който си подсвирква с уста, зает да шпионира, както обикновено? От дясно пък се кипри друг врабец. Той е облечен в дълга дреха и сякаш е метнал пончо на раменете си. Няма съмнение, че това е Юнашка фланелка. Над тях високо лети едно врабче, докато други две се снижават, готови да кацнат при останалите. Колко ли глупав изглежда човекът на врабчетата? Как ли се отглежда реколта от плашила? Дали ще разбере, че страхът му е бил неоснователен? Все пак би било достатъчно да се поогледа за да разсее безпочвените си съмнения. Но, уви, човекът не го направи, затова пък измайстори много и разнообразни плашила и забрави за просото…
Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова