Изображение 1:
Баба Цоцолана, Патиланчо и другарите му(всички изобразени в черно и
бяло) се отправят към лозето за да стъкмят огън. За да покажат, че са
истински юнаци, те трябва да го прескочат. Това се прави за здраве,
както повелява празникът Благовещение.
Пейзажът включва тревисто възвишение. В далечината се виждат силуети
на иглолистни дървета, разположени гъсто едно до друго. Най-отпред са
застанали баба Цоцолана и Патиланчо. Зад тях са момичетата и момчетата,
а на опашката – Татунчо и Дебеланко. Показани са ни в гръб – изкачват се
и вървят към лозето. Баба Цоцолана е едра жена с масивно телосложение и
здрави ръце. Носи рокля с къс ръкав на каре и шапка. До нея пристъпва
Патиланчо. Девойките се държат за ръце и крачат зад тях, също и
момчетата, които сякаш маршируват. Татунчо извива гръб и опашка и като
че е готов да скочи към новото приключение, докато Дебеланко се обръща
в обратна посока и очевидно е доволен – явно има желание да играе с
котарака.
В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.
Илюстрация 2:
Всички вече са на лозето край напаления огън. Именно той е в
центъра на картината. Пламъците му буйно се извиват и трептят. Някои
разпилени тънки клонки още не са се разпалили. Действието се развива на
поляна с високи треви.
Художникът ни е показал как Патиланчо пръв прескача горящия огън.
Момчето е над пламъците. Тялото му е изнесено напред, ръцете изпънати
назад, а краката вдигнати и присвити в коленете, докато прелита юнашки
над жаравата. Целият сияе от радост заради извършения смел подвиг.
Отдясно на него са другите малчугани. Момичетата наблюдават с вълнение,
а едно от тях дори размахва ръце. Пред тях момчетата са се затичали към
Патиланчо. В лявата част седи баба Цоцолана. Тя се е подпряла на едно
дърво. Положила е ръце върху полите си и наблюдава детската игра с
блажен поглед. Излъчва спокойствие и доволство. Под едната ѝ отпусната
ръка има затворен островърх чадър, а под него мъничка правоъгълна чанта .
Най отпред, в левия ъгъл е и Дебеланко, който несъмнено наблюдава
смелият Патиланчо.
Чрез картината Вадим Лазаркевич умело е пресъздал този традиционен
български празник. Тя успява да ни зарази с ведрото си настроение. Сякаш
след мъничко ще се озовем в гората и ще чуем звънкия смях на малчуганите
и окуражиелните им викове след поредния подвиг…
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова