Живея близо до планината Витоша и всяка сутрин и се любувам от прозореца си. Обичам просто да я съзерцавам с чаша кафе в ръка. Гледам я и не мисля за нищо, а се опитвам да чуя нейните звуци. Обичам я всякаква – и мрачна, и тучно зелена, и гола и пуста. Просто я обичам.
Обичам я през лятото, когато е тъмно зелена и те приканва да я посетиш и да се насладиш на тишината и прохладните ѝсенки. Дапоседнешна някоя поляна и да се оставиш слънчевите лъчи да те галят.
Обичам я през зимата, когато изглежда като поръсена с пудра захар след първите снегове. Или когато е потънала в мъгли и облаци и е обвита от вихрушки и само от време на време показва заснежените си върхове. Тогава те са силни, стройни и могъщи и те карат да се чувстваш някак малък и незначителен.
Обичам я и през есента, когато сякаш за броени дни тъмно зеленото се сменя с топлата палитра на жълтото, червеното, кафявото и охрата. Тя плъзва по склоновете й и уверено си проправя път към самият връх.
Обичам я и през пролетта, когато от тъмна и посивяла започва да се раззеленява и да се обвива с мирис на нов живот и ново начало.
Описание:
Десислава Боева