животни – Be my guide

Хамстер

Хамстерът е сред популярните домашни любимци. Малкият му размер и симпатичната муцунка го правят един от най-предпочитаните приятели на четири лапи за хората, които нямат достатъчно място в жилището си, или са алергични към котки или кучета. Най-едрите хамстери достигат до 34 сантиметра дължина. Те са с дълги опашки, които са около 5 сантиметра. Хамстерите са различни по размер и цвят. Кожухчето им може да бъде златистожълто , бяло, шарено, сиво и дори черно.

Лапите на тези пухкави топки са много мънички, с добре развити нокти. Повечето хамстери достигат до 10 сантиметра дължина и всички имат специални торбички в бузите си, които им позволяват да събират в тях храна. Хамстерът живее от година и половина до три години, затова се препоръчва да се купува животно, което е най-много на два месеца. Така лесно може да бъде научено на хигиенни навици и да се социализира. Основната му храна са твърди зърна – овес, пшеница, просо. Повечето течности си осигурява от консумацията на плодове и зеленчуци. Храни се два пъти дневно – сутрин и вечер.

Хамстерът се плаши от силни звуци и е щастлив, когато стопанинът му разговаря с него с тих и спокоен глас.

Описание:

На снимката, на преден план е изобразен много сладък хамстер със златисто жълт цвят. Застанал е на задните си лапички, върху бял мраморен плот. Предните си е събрал една до друга и е приближил до муцунката си. Козината му е много пухкава и мека. На лапичките си има по-пет розови пръстчета и остри бели нокти. Главата на хамстера е леко издължена с къса муцуна и малки щръкнали продълговати уши. От малкото му розово носле излизат дълги бели мустачки. Очичките му са кръгли, изпъкнали и черни на цвят.

Хамстерът е изобразен на много светъл фон, само в далечината се открояват по-тъмни неясни отблясъци. Тялото му прилича на малка златиста пухкава топчица.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n35-60258-%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
Photo by Ricky Kharawala on Unsplash

Хамелеон

Хамелеоните са невероятни същества, които владеят до съвършенство майсторството на мимикрията. Те умеят да променят цвета си и така да се сливат с околната среда. Това е израз на физическото им състояние, начин за общуване и им служи като защита срещу хищници. Смяната на цвета им отнема от 20 до 30 секунди. Спящият хамелеон не може да променя цвета си. Има около 160 вида хамелеони, като почти половината от тях живеят на остров Мадагаскар. Най-големите видове достигат дължина 60 см, най-малките – около 2-3 см. Очите на хамелеоните могат да се въртят независимо едно от друго и да гледат едновременно в две различни посоки. Смята се, че притежават отлично зрение. За сметка на това слухът им е доста слаб. Езикът на това колоритно животно може да достигне дължина по-голяма от тази на тялото му. Чрез него той улавя плячка за стотни от секундата. Когато са развълнувани или уплашени хамелеоните реагират като се подуват, за да увеличат размера си и да изглеждат по-големи. Думата „хамелеон“ се превежда от гръцки като „земен лъв“.

Описание:

На снимката е изобразен хамелеон, застанал в профил, върху клон на дърво. Цветът на цялото му тяло е зелен. Само по върха на главата и гърба му се забелязват няколко кафяви ивици, завършващи по корема му в светло зелено. Главата му е продълговата и прилича на качулка. Окото на хамелеона е зелено, кръгло и доста изпъкнало. Тялото му е издължено, с четири крака с по-три пръста. Завършва с дълга зелена опашка. Цялата му кожа е грапава,леко набръчкана, без козина. Върху нея блестят, като скъпоценни прозрачни малки камъчета, капчици дъжд. Животното се е хванало здраво за тъмнокафяв клон на дърво със зелени продълговати и тесни листа. Заедно с частта от дървото, на заден план виждаме голяма сива скала – камък.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://www.manager.bg/lyubopitno/lyubopitni-fakti-za-hameleona

Изображение:
Photo by rigel on Unsplash

Лъвове

Лъвът е едър хищник от семейство Коткови и един от четирите представители на род Пантери. С достигащото си до 250 кг. тегло, той твърдо заема втората позиция тигъра в класацията за най-тежка котка. Имайки предвид, че наричат лъва Цар на животните, за първата по популярност едва ли може да се спори. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 – 3 хилядолетия лъвът си е заплювал и територии в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека влиянието му постепенно е ограничавано.

В дивата природа лъвовете живеят 10 – 14 години, а в плен – и повече. от двадесет. Образуват групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Благодарение на пищната си грива мъжките лъвове са лесно разпознаваеми. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например, наистина любопитно, са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави. Тази толкова красива царствена грива допълнително ги затруднява при лов. Цветът й варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта. Максималната скорост, с която лъвът преследва плячката си може да достигне шестдесет км/ч. С мощните си крака, силните си челюсти и дългите си до 8 см кучешки зъби може да повали и убие доста едра плячка. Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 кг, докато при женските то варира между 120 и 182 кг. Дължината на тялото им достига 170 – 250 см, а при лъвиците – 140 – 175 см. Опашката им, макар че е впечатляваща не толкова големината, колкото формата й, е дълга около 90 – 105 см при мъжките и 70 – 100 см при женските.

Описание:

На изображението, в близък план, е благоволила да ни се покаже царствена златистожълта лъвица. Тя е застанала с лице към нас – в анфас. Лъвицата има къса и мека козина. Главата и е широка, леко издължена с равна муцуна и щръкнали продълговати уши. Носът й е във формата на сърце, а цветът му е розов и по-краищата си има черно очертание. Под него стърчат дълги и бели мустачки, а под устата – по брадичката излиза бяла средно дълга козина. Очите на тази горда женска са забележителни, леко притворени и издължени на страни, със светлокафяв цвят. Виждаме най-вече главата и част от гърба й. Приседнала е. По-голямата част от тялото й е скрита в красиви зелени средно-високи храсти, разцъфнали по-върховете си в розово-червен цвят.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2

Изображение:

Photo by Robert Keane on Unsplash

Зебра

Зебрите са едни от най-разпознаваемите африкански животни. Най-отличителният им белег е кожата, нашарена на черни и бели райета. Зебрите са чести гости на трапезата на лъвовете. Смята се, че са най-древните чифтокопитни животни. Всъщност са близки роднини на конете и се различават от тях предимно по цвета на кожата си.

Зебрата е дълга до 240 сантиметра, а височината й е 120 до 140 сантиметра. Тя тежи до 350 килограма има много къса грива, която стои изправена. Това елегантно животно има дълга опашка, която завършва с пискюл от черни косми. Все пак има някаква полза и от красивата й раирана кожа, а именно – да се крие от естествените си врагове. Ивиците, с които е нашарена от природата, са тесни и широки. На места са разположени много гъсто, а на други участъци разстоянието между тях се увеличава поради по-голямата широчина. Както всички пътища достигат до рим, така и тези ивици се срещат по черната линия на гърба й. Зебровите копита са по-големи от магарешките, но по-тесни от конските. Едва ли някой е изчислявал дали болката от един зебров къч е също наполовина болезнен. Не че госпожа Зеброва е агресивна. Дори е вегетарианка – обича тревисти растения и различни зърнени култури. При нужда не се притеснява да похапва й листа от храсти. Понася много зле липсата на вода и по време на засухата преминава километри, за да достигне до влажни гори.

Може да се каже че зебрата е спортен тип – вече разбрахме че е маратонец, но всъщност може да се пусне и на къси разстояния – развива до 64 километра в час. Доста френдли типаж е, както биха казали по-младите ни читатели. С лекота понася съжителството с други животни и образува големи групи с газели, антилопи, жирафи и дори с щрауси. Де да имаше повече хора като нея.

Начело на стадото стои мъжкар, който обичайно е навършил 5 години. Когато водачът остарее или се разболее, стадото го прогонва. Ето и първото нещо, което не харесваме у зебрата, но все пак никой не е съвършен. Щом стане на 3 години, момчетата се отделят от майките си и започват да се влачат барабар Петко с мъжете. Когато стадото отива на водопой, го води най-старата женска. След нея вървят малките зебри, следвани от поотрасналите, след тях вървят женските с новородените и най-накрая са мъжкарите и водачът на стадото.

Как да не адмирираме този водопоен матриархат.

Описание:

На снимката се виждат частично няколко красиви зебри на черно-бели райета, но само една (вървящата най-отпред) е изобразена в цял ръст. Има издължено шарено тяло и продълговата глава в същия десен. Само върха на муцуната и е черна. Няма козина, а само черно-бяла къса грива на тила. Между двата и задни дълги крака се вижда краят на пухкава черна опашка. Зебрата е обърнала глава в страни, наострила е уши, гледа с интерес и изглежда красива и спокойна.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-58806-%D0%97%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B0

Изображение:
Photo by Simon Moore on Unsplash

Камила

Камилите са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици. Познати са два съвременни вида камили – едногърба и двугърба, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Двата съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и за работни животни.

Името камила, произлиза от думата карамбит свързана с концепцията за красота, въпреки че корените могат да се проследят и в по-древни езици. Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 м. при плешката и до 2,15 м. при гърбицата. Самата гърбица е около 30 см. Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Популярността й, освен на нестандартния й външен вид, се дължи и на изключителната й издръжливост на дълги разстояния. Когато намери вода, камилата изпива 123 литра за 10 минути, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.

Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилите са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни наред без да пият.

В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които й вършат доста добра работа, при липса на водоизточник.

Камилите са защитен вид. Те са вписани в международната Червена книга.

Описание:

На изображението виждаме едногърба кафява възрастна камила, заснета в профил. Козината й е Къса. Гърбицата й е леко по-окосмена с тъмнокафяви косъмчета. Вратът й е дълъг и извит надолу, а главата и е продълговата, с малки ушички. Четирите й издължени крака, оцветени в по-светло кафяво, завършват с твърди копита. Явно те й позволяват да пристъпва в меките и горещи пясъци не по-малко грациозно от градска кокона на Витошка или в МОЛ-а. Камилата притежава пухкава тъмнокафява опашка, стигаща почти до средата на задните и крака. Животното е снимано в крачка, предният ляв крак е свит – във въздуха, а задният – по-напред от десния.

Нашата едногърба камила се намира в пустинята и навсякъде около нея се вижда светлокафяв много ситен пясък. А само в далечината на най-заден фон, в бледо светлосиньо е изобразена планина. От снимката лъха горещина.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

Камила

Изображение:

Photo by Wolfgang Hasselmann on Unsplash

Сива мишка

Домашната мишка е вид дребен гризач от семейство Мишкови. Живее винаги в близост до човека. Тя е сива или кафеникава на цвят, с по-тъмна горна част на тялото. Лабораторните и декоративните видове могат да бъдат бели, пъстри или с други цветове. Козината на този гризач е къса. Възрастните екземпляри тежат между 12 и 38 гр. Тялото им е дълго 15 – 19 см, като за половината има принос опашката.

Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните и се подпира на опашката си. Самата опашка има важна функция – Когато животното тича, може би преследвано от традиционния си враг – котката, то я държи хоризонтално и я използва за баланс. Мишките са своеобразни спортни феномени – те се катерят добре, скачат и плуват. Подобно на своите братовчеди прилепите са Активни най-вече в полумрак и нощем и избягват светлина.

Домашната мишка произхожда от Азия (вероятно Северна Индия). Ние хората сме успели да я преселим едва ли не по целия свят. Заселва се в близост до хранителните си източници. Режимът й включва основно консумация на растителни продукти, но всъщност не е вегетарианка – в зависимост от предоставеното й меню може да бъде и всеядна. Нуждае се от много малко вода. Продължителността на живота й е около 1 – 2 години.

Изображение:

На снимката е изобразена тъмносива мишка, която позира в профил на четирите си малки светлосиви крачета. Притежава къса, пухкава козина и издължена, остра муцунка. На върха й се кипри тъмносиво носле с дълги, очевидно добре поддържани мустачки. Заради стойката, която е заела се вижда само лявото и малко елипсовидно ухо и лявото и черно кръгло око. Тази мишчица-гризана е навън и е застанала между две каменисти сиви стени – в дупка, върху сива суха пръст – земя, около която има изпопадали няколко пожълтели есенни листа.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0

Изображение:

Photo by Yunu Dinata on Unsplash

Американски Енот

Американският енот, наричан още миеща мечка е средноголям бозайник, разпространен в Северна Америка. С дължина на тялото 41 – 72 см и тегло 3,6 – 9 кг, той е най-големият представител на семейство енотови. Гъстият му подкосъм, който служи за изолация при студено време, заема почти 90% от сивата му козина. Двете най-интересни приспособления на енота са неговите свръхчувствителни лапи и лицева маска. Проучвания показват, че енотите могат да запомнят неща за период до три години. Принадлежат към групата на всеядните и са обикновено нощни животни. Храната им се състои от 40% безгръбначни, 33% растения и 27% гръбначни. С предните си лапи Американският Енот може да хваща и задържа предмети и дори да мие храната си, благодарение на което е титулуван и с прозвището „миеща мечка“.

Енотите притежават дълги нокти. Това им помага да се справят много добре при катерене. Стъпалата им са изключително подвижни и им дават възможност да се завъртат на 180 градуса. Трудно е да си го представим от човешка гледна точка, но енотите умеят да се придвижват надолу с главата, по клоните на дърветата. Как да не им завиждаме?!

Енотът може да стои изправен на задните си крака. Нещо, което не е толкова впечатляващо за нас двукраките, но от друга страна би ни дало възможност да се здрависаме с него ако случайно го срещнем и е в добро настроение.

Описание:

На снимката е изобразен един впечатляващ представител от вида Американски Енот, застанал с лице към нас – в анфас. Козината в повечето части от тялото му е с черен цвят и е много гъста и пухкава, а само по-муцунката и по-предните му крачета се вижда сива окраска. Главата на енота е широка, със заострена къса муцуна и изправени заоблени сиви уши. Предната част на главата му прилича на маска: черен нос – с дълги бели мустачки, заобиколен от бяла козина, последвана от черна лента, която преминава над очите и около тях и по-челото завършва със сива на цвят козина. Очичките на енота са като две черни маслинки, наблюдаващи с дружелюбие и любопитство. Животното се е подпряло на предните си светлосиви лапички на дървена плоскост и около него на черната влажна земя са изпопадали жълти есенни листа, пожълтяла трева и сухи дървени пръчки. С миловидния си поглед е в състояние да развълнува дори и най-безчувствените.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-77703-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82

Изображение:

Photo by Quinten de Graaf on Unsplash

Водна костенурка

Мътна светлосиня вода. Дъно осеяно с камъни. Самотна костенурка. Разперила е плавниците си, наподобяващи шарка на леопард – черни и малки безформени петънца. Трудно проникващите слънчеви лъчи едва се отразяват в бледата й бяла коруба. В задната ѝ част се е показала наподобяващата й шило опашка. Насочила глава напред се е устремила незнайно накъде в необятната водна шир.

Описание:
Йорданка Панова

Океанско дъно

Екзотични светло сини океански води. Дъно покрито със златисти пясъци, сред които се виждат подводни скали. Множество корали с различни форми прикрепени към скалите, и други подводни и цветни растения намиращи се сред тях. Малки и разноцветни рибки, сред които преобладаващи са основно тези с оранжев цвят. Те сякаш танцуват край осеяните с корали и растения скали.

Цветовете на коралите и нюансите на водата, отблясъците на дребните пасажи рибки, светлинните лъчи, които плуват и се разсейват във водите, причудливите коралови форми изпълват съзнанието ни с желание да се потопим и изгубим в красивото спокойствие на морския пейзаж, сътворен като изящен каприз на природата.

Описание:
Йорданка Панова

Медуза

В дълбините на океана цветовете преминават от непрогледен мрак към много тъмно синьо. От тъмнината изплува медуза с полупрозрачно тяло и форма на гъба с множество бели пипала. Сякаш се е насочила към дъното в грациозен танц, в който белите ѝ пипала се движат бавно и плавно. Ако човек не се вгледа внимателно не би я забелязал, защото много умело се слива с околната среда. Мекотелото изглежда като кристална фигура сред потайните и непознати океански води.

Описание:
Йорданка Панова