Земя

Формата е сферична. Доста голяма част от повърхността е синя – това са
океаните. Виждат се множество бели петна – големи облачни маси, които
закриват какво има под тях. В зависимост от коя страна е направена
снимката личат и очертанията на различните континенти. Южна Америка е (предимно зелена заради огромните гори около р. Амазонка) и южната част на Северна Америка (източните части са предимно зелени, а централните, по на юг – пустинни). На снимките, направени над Африка, например, се вижда пустинята Сахара в жълто.

Снимка от daskalo.com

Описание:
Гергана Кичева

Уран

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Представлява ярко светлосиньо кълбо, което е по-светло на преден план, почти бяло, като синьото преминава в по-тъмен нюанс на заден. Цветът е равномерен по протежението на цялата повърхност. Има множество пръстени, които деликатно обикалят синята планета по диагонал. Те не се сливат а са отделни нежни бели окръжности. Фонът е космическо небе, отрупано със сенки и звезди.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Сатурн

Планетата Сатурн представлява идеална свера, около която има множество пръстени, които са толкова много, че изглеждат като един цял диск с дупка посредата, в която се намира перфектната сфера Сатурн. Тези рингове са изобразени като по-тънки от към вътрешната част на диска и по-дебели от към външната, като варират посредата, но изглеждат равномерни помежду си. Има множество космически камъни, които съпътстват пръстените, те също са естествен спътник на планетата, разположени са неравномерно, като също така техният размер варира. Самата планета е украсена само и единствено в светли пастелни цветове, които преминават от един в друг вертикално. Полюсът е бледо лилав, надолу цветът му прелива към оранжево жълт, после следва бледо сив цвят, застъпен от пастелено зелено, а около остта е отново оранжево, като надолу цветовете продължават да се сменят по същия начин в тази гама. Планетата е изобразена на черен фон с множество малки бели точици, които представляват звездите.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Венера

Венера е втората планета от Слънчевата система и се отличава с изразения си златисто-оранжев цвят. Цветовата гама на планетата ярко контрастира помежду си, като на снимката, направена с телескоп тя варира от светло, почти бяло до тъмно ръждиво оранжево. Има много интересни оттенъци, цветовете не са равномерни или преливащи се, ами се разтилат като капки боя, поръсени на водна повърхност. Светлите нюанси нежно се спускат, приличайки на вени на човек. Всички цветове са в топлата цветова гама. Неравномерно образуват баланс между светлите и тъмните сенки на повърхността.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Планетата Венера

Планетата Венера От всички планети Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много сходна по големина и общи качества със Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земятав Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет*, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата й елонгация** е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр. н. е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу.

Описание: Венера има много интересен цвят – смесица между златно, бледо и тъмно кафяво, охра. Той не е хомогенен, а по скоро тъмните и светли участъци образуват причудливи форми. Тук въображението би помогнало много повече при интерпретиране на вида й. Могат да се забележат участъци с по-тъмни точки, които можем да оприличим на очи, както и една по-светла ивица, която наподобява усмивка. Носи ни усещане за топлина, живот и светлина. Имайки и златни оттенъци, бихме могли да кажем и усещане за нещо ценно, а и това все пак е планетата на любовта.

* В астродинамиката при стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет, е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.

** Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова