Зебрите са едни от най-разпознаваемите африкански животни. Най-отличителният им белег е кожата, нашарена на черни и бели райета. Зебрите са чести гости на трапезата на лъвовете. Смята се, че са най-древните чифтокопитни животни. Всъщност са близки роднини на конете и се различават от тях предимно по цвета на кожата си.
Зебрата е дълга до 240 сантиметра, а височината й е 120 до 140 сантиметра. Тя тежи до 350 килограма има много къса грива, която стои изправена. Това елегантно животно има дълга опашка, която завършва с пискюл от черни косми. Все пак има някаква полза и от красивата й раирана кожа, а именно – да се крие от естествените си врагове. Ивиците, с които е нашарена от природата, са тесни и широки. На места са разположени много гъсто, а на други участъци разстоянието между тях се увеличава поради по-голямата широчина. Както всички пътища достигат до рим, така и тези ивици се срещат по черната линия на гърба й. Зебровите копита са по-големи от магарешките, но по-тесни от конските. Едва ли някой е изчислявал дали болката от един зебров къч е също наполовина болезнен. Не че госпожа Зеброва е агресивна. Дори е вегетарианка – обича тревисти растения и различни зърнени култури. При нужда не се притеснява да похапва й листа от храсти. Понася много зле липсата на вода и по време на засухата преминава километри, за да достигне до влажни гори.
Може да се каже че зебрата е спортен тип – вече разбрахме че е маратонец, но всъщност може да се пусне и на къси разстояния – развива до 64 километра в час. Доста френдли типаж е, както биха казали по-младите ни читатели. С лекота понася съжителството с други животни и образува големи групи с газели, антилопи, жирафи и дори с щрауси. Де да имаше повече хора като нея.
Начело на стадото стои мъжкар, който обичайно е навършил 5 години. Когато водачът остарее или се разболее, стадото го прогонва. Ето и първото нещо, което не харесваме у зебрата, но все пак никой не е съвършен. Щом стане на 3 години, момчетата се отделят от майките си и започват да се влачат барабар Петко с мъжете. Когато стадото отива на водопой, го води най-старата женска. След нея вървят малките зебри, следвани от поотрасналите, след тях вървят женските с новородените и най-накрая са мъжкарите и водачът на стадото.
Как да не адмирираме този водопоен матриархат.
Описание:
На снимката се виждат частично няколко красиви зебри на черно-бели райета, но само една (вървящата най-отпред) е изобразена в цял ръст. Има издължено шарено тяло и продълговата глава в същия десен. Само върха на муцуната и е черна. Няма козина, а само черно-бяла къса грива на тила. Между двата и задни дълги крака се вижда краят на пухкава черна опашка. Зебрата е обърнала глава в страни, наострила е уши, гледа с интерес и изглежда красива и спокойна.
Описание:
Мирослава Панталеева
Източници:
Изображение:
Photo by Simon Moore on Unsplash