Забележителности

Лондонското око

Описваната снимка е правена в ясно време. Колелото е бяло на цвят и позиционирано в средата й. Разстоянието между него и границите на снимката е по-голямо от лявата и дясната страна, отколкото от горната и долната, където почти запълва обема на фотографията. Колелото е съставено от две окръжности – по-голяма и по-малка, които се намират една под друга. Считано от горната част на снимката, първата окръжност е със значително по-големи размери. Върху нея се намират и кабинките за посетители. На снимката се виждат всичките 32 кабинки, които са снимани към вас. Намират се от външната страна на голямата окръжност и изглеждат като сиви малки кръгове, върху които слънцето се отразява.

Двете окръжности са свързани със зигзагообразни равни линии помежду си, които приличат на малки триъгълници. Между всеки два триъгълника има малки бели кръгчета, които на снимката изглеждат като точки.

Колелото е поставено върху две, допрени в горните си краища оси и разделени в долните такива. Осите са леко овални към вътрешната страна на своите центрове. Върху върха на допрените една в друга оси, има механизми, задвижващи колелото, които изглеждат като малък кръг в неговият център. От него излизат по 60 прави линии (от пред и отзад), по диаметъра на колелото, свързващи центъра с по-малката окръжност. Зад и от двете страни на колелото има различни по размери сгради. В лявата част има 25 етажна сграда, с формата на водоравен правоъгълник, стигаща почти до средата на колелото. От дясната страна, има хоризонтално разположена 5-етажна сграда с тъмно кафяв, остър, триъгълен покрив, намиращ се по цялата й дължина. В началото на покрива, в „профил“ има четири бели комина. По дължината на покрива, обърнати към вас има още 4, които са на различно разстояние един от друг. Разстоянието между първия и втория е същото като разстоянието между третия и четвъртия комин. Вторият и третия са на близко разстояние един от друг. Първият и втория и третия и четвъртия – на по-далечно. Небето зад колелото е светло синьо с преобладаващи сиви облаци. В долната лява част и по средата на снимката, на заден план, се виждат и бели.

Описание:
Венелина Асенова

Рилски Манастир

Рилският манастир е един от символите на България и е един от най-големите манастири у нас. Разположен в Рила планина, той е заобиколен от всички страни с горите на една от най-красивите ни планини. Манастирът се намира между реките Рилска и Друшлявица.
Сравнително близо е до София, на 120 км, а тръгнеш ли от Благоевград
няма да пътуваш повече от час, защото разстоянието е само 41 км.
Стените около манастира са високи над 6 метра. Влизайки вътре ще се окажете сред триетажни здания където се помещават килиите на монасите.
Сводовете между етажите са с бял фон и изрисувани с различни библейски сюжети. В центъра е разположена църквата с висок купол боядисан в жълто, оранжево и черно. На входа й можете да се насладите на красиви иконостаси с преобладаващи жълт, син и червен цвят. Атмосферата е невероятна и се допълва с църковните камбани, които бият на всеки кръгъл час.
През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски
манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през
1983 г. ЮНЕСКО включва манастира в списъка на световното културно
наследство.
Освен църквата и килиите в обителта могат да се видят тъкани и
национални костюми от различни области на България.
В Рилския манастир живеят само мъже. От скоро туристите имат възможност да отседнат в специално приготвени килии срещу заплащане.

Описание:
Елена Машева-Илиева

Пещера „Магурата“

Magurata

Магурата е пещера впечатляваща, както с размерите си – общата дължина на галериите ѝ достига 2500 метра, така и с красотата си. Намира се в северозападна България, близо до град Белоградчик. Образуването ѝ е започнало преди 15 милиона години. Освен, че е най-богатата на скални рисунки в Европа, тя е известна също и с причудливите си варовикови образувания – наречени Падналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора. Освен с любопитни гледки, Магурата е ценна и с това, че помага да се изучат и да си представим живота на племената населяващи я през различни праисторически епохи. Рисунките са издълбани в стените и изписани с прилепско гуано, тоест тор, и разкриват част от вярванията, обичаите и ритуалите характерни за човешките обитатели на пещерата.
На снимката е показана част от залата с рисунките. В средната и по-висока част на куполния таван има кухини подобни на хралупи. Стените изглеждат относително гладки, като на места са доста скосени. На пода пред тях са разположени ниски парапети, ограничаващи преминаването, а зад парапетите има прожектори осветяващи рисунките. Отсрещната стена е плътно изрисувана с характерните за цялата зала символи. Най-типичните са на танцуващи женски фигури с ръце над главата, ловуващи мъже, сечива, животни, растения, халюциногенна гъба, за която се вярва, че племената са ползвали при определени ритуали, слънце и годишен календар с отбелязани празници.

Описание:
Ясна Минковска

Снимка:
Личен архив

Колизеумът в Рим

Colosseum

Колизеумът (или Колизей) е една от най-известните забележителности в Италия – символ на величие и жестокост. Това е древен амфитеатър, построен между 70 и 80 година в Рим, който е предназначен за над 50 хиляди зрители, твърди се че е успявал да побере дори 80 хиляди. Предлагал е на публиката зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на битки, лов на животни, боеве между животни и други зловещи атракции. Публиката се разполагала на три нива според социалния статус на зрителите – на първото бил елитът на Рим, а на най-горното плебеите. Всички можели да посещават зрелищата безплатно, като бедните дори получавали храна от императора. През ранното средновековие сградата вече не се използва за представления, а по-късно служи за жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм. Името му идва и от колосалността на мащабите му – дълъг над 180 метра, широк над 150 метра и висок цели 48 метра.

На снимката е Колизеумът в днешни дни – величествен, устоял на неволите на почти две хилядолетия, макар и с цената на частични разрушения.И разбира се, обграден от десетки туристи – насядали на пейките или бордюрите, разглеждащи, снимащи и нетърпеливи да го разгледат. Формата на зданието е овална, като на половината от обиколката му е обгърната от допълнителен пръстен, представляващ и най-високата част на Колизеума.

На снимката от нивото на земята е заснет дъгов участъкосновно от по-ниската част, а в края, вляво започва и уширението на допълнителния пръстен –като две допълнителни, изнесени напред дъгови коридора или широки тераси, които са оформени с арки, с обли колони помежду им. Над тях като щит се извисява и най-високата част на Колизеума.На второ ниво от тази изнесена част, в края на терасата се е струпала група от двадесетина туристи. В основната част, по дължина на цялото здание, една до друга плътно са разположени над двадесет арки, които са служели за входове на първо ниво.Още толкова и идентично разположени са арките на второ ниво. Всяка от арките на първите две нива е с височина около 7 метра и широчина 4 метра, като тези на първо ниво понастоящем са преградени с високи 5 метрови решетки, за да не влизат туристите оттам, а да ползват предназначените за това места. Колоните между две арки са масивни, с прави ъгли и около метър и половина широки. Тръгват от първо ниво и стигат до средата на трето ниво, образувайки идентични сектори.На трето ниво е доста по-затворено и само един от четири сектора действително има арка-вход, а при останалите пространствата между колоните продължаващи нагоре от първо и второ ниво, са масивно иззидани. В горната половина на трето ниво има правоъгълни прозоречни отвори, през които се вижда небето и леки перести облаци, които на снимката прелитат над Колизеума.

Описание:
Ясна Минковска

Описание на фасадата на Народния Театър „Иван Вазов”

naroden teatar

Народният театър „Иван Вазов” в гр. София представлява сграда с внушителна фасада.

Театърът е боядисан в керемидено червен цвят, а орнаментите са в бяло и позлата. Погледнато фронтално сградата представлява сграда на три етажа. В центъра е разположен главният вход, който представлява триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуството. Тази композиция е в бяло със златни орнаменти и се поддържа от шест бели колони. Между колоните и триъгълният фронтон с черни букви върху бял фон е изписано „НАРОДЕН ТЕАТЪР ИВАН ВАЗОВ” , като в началото и края на надписа са поставени виещи се златни орнаменти, които му придават тържественост и се сливат с останалите златни орнаменти по фасадата. Към главния вход водят десетина стъпала изкачвайки ги се озоваваме пред три масивни дървени двукрили врати очертани с бели рамки, които във висока си част са извити, като арки. Над всяка от трите врати има високи френски прозорци с бяла дограма и малка тераса пред тях. Терасата е изградена от бели мраморни колони, като под всяка тераса има позлатен орнамент представляващ гирлянт. Може да се приеме, че този гирлянт виси от терасата, като в същото време придава тържественост и на вратата, която се намира отдолу. Над всеки от трите прозорци има бели орнаменти с позлата. От двете страни на главния се издига третият етаж, който наподобява кула. Тук отново прозорците са богато украсени с бели орнаменти, а покривът е куполообразен, метален и в зелено, като на върха му са поставени метални композиции представляващи три лъва теглещи двуколка. В двуколката стои изправена жена, която в едната си ръка държи маска, а в другата високо вдигната към небето държи нещо приличащо на остен. Точно между двете метални композиции и зад острия ъгъл на триъгълния фронтон се забелязва зеления метален покрив на театъра, върху който са поставени три кръгли прозореца. От двете страни на фасадата започват южното и северното крило.

Описание:
Рада Николова

Пещерата Алистрати, Гърция

Алистрати

Първите стъпки в един напълно нов, мистичен, скрит от погледа свят- свят, криещ се в недрата на земята, спящ спокойно, оставащ непознат за случайно минаващите над зелената покривка хора, събуждащ се само от стъпките на любопитните посетители. Един свят, потънал в безвремие и все пак продължаващ да диша на пресекулки, все още оформящ нови форми, извивки и вдлъбнатини. Пещерата Алистрати- едно от най- важните и значими за историческото наследство, културата и туризма на южната страна на мрамора и маслините- Гърция.

Линията, отделяща входа на пещерата, бе граница между два свята, между забързаното настояще и потъналото като че ли в дълбок сън минало. Веднага щом прекрачих гостоприемния вход на Алистрати, почувствах влажния и задушен въздух, мокрите стени и под, капещите в точно определени интервали капчици- напомнящи дишането на масивното скално тяло. Гласът ми се изстрелваше напред, обхождащ стените на пещерата, нетърпеливо започващ предварително пътешествие, връщайки се на равни вълни, намаляващ с всяка следваща, разказвайки сам по себе си за вътрешните недра на пещерата.

Нищо от това, обаче, не може да се сравни с изключителността на същинската гледка. Разделена на три главни коридора, пещерата приканваше посетителите да се потопят в магията на тайните, които са били част от нея преди хиляди години. Сталактити и сталагмити в червен цвят, на фона на проблясващ, чист мрамор, подобно на пламъци в тиха бяла нощ, огнени езици на огнедишащ дракон или огнени вадички стичащи се от току-що изригнал вулкан. Всичко това не променяше постоянните ниски температури и кожата ми продължаваше да посинява и настръхва, но топлеше приятно сърцето ми и запечатваше красотата на природното чудо, което съвсем скоро щеше да се превърне в спомен.

Навлизайки навътре в пещерата, червеният и белият цвят непрекъснато играеха, преливаха, изместваха се един-друг съвсем натурално, правейки обстановката разнообразна, наситена и триумфална.

Скалните форми, издигайки се величествено или надвисващи злокобно, прави и остри като копия, или дисковидни и плоски, тънки, промъкващи се в процепи или масивни, създаващи си път сами – всички те оформяха различни фигури и изображения, които всеки човек, използващ въображението си би видял по различен начин. Дългият тунел водеше през огромна медуза, заплашваща с огромните си сталактични пипала, водопади от хеликтични образования, срещащи се единствено в пещерата Алистрати растящи в различни посоки, създаващи усещането за истинско движение и живост на водата, ангелски крила, които всеки момент биха закръжали, разпънатият Иисус Христос, Отец-пазител, множество замъци, кули, порти, планети – разкриващи тайни за цялата Вселена, част от миналото и бъдещето. Цялата обстановка напомняше царството на Хадес, създаващо усещане за всички герои от гръцката митология, чиито имена ще останат вечно в историята, странстващи из тунелите на пещерата, чиито души са били, а може би и още са част от душния въздух.

Дългата пътека криволичеше, слизайки все по-надълбоко и все по-навътре в недрата на скалното чудовище- напомнящо леговище на всяващата страх и ужас в митологията, Горгона, вкаменяваща всичко, докоснало се до погледа й. Така й тук, множеството форми, образувания и изображения, напомнящи ни за най- различни неща, може би някога са били жертви на изпепеляващия поглед на змийската жена.

Пред нас се откриха множество други забележителни, изящни и пищни образувания- колони, формирали се от сливането на сталактити и сталагмити, стена, наподобяваща напукани пуканки- забележителност, характерна единствено и само за Алистрати, образувана от кондензацията на капчиците, попаднали в дълбините на пещерата, единственото естествено езеро, на територията на пещерата, чиято история е доста вълнуваща – независимо от количеството валежи и времето, което минава, то поддържа постоянна дълбочина от два сантиметра и половина- факт, който учените все още не могат да изяснят напълно. По време на малкото ни пътешествие, минавахме покрай различни изваяни в скалите човешки фигури- някой път многобройни, като цяло племе, друг път- усамотени мъж и жена, вплетени в любовна прегръдка, трети- единични, самотни, наслаждаващи се на вечната тишина.

Стъпките, които оставяхме върху влажната настилка, гласът, който ехтеше из най- непроходимите и мистериозни участъци на пещерата, въображението, което играеше из скалните образувания – всичко това щеше да избледнее веднага след нашето напускане, но щеше да остане вечен отпечатък в застоялия въздух в пещерата, щяхме да останем запомнени в историята на сякаш остарелия скален град.

Описание:
Патриша Господинова

Паметника на връх Шипка

pametnika Shipka

Това е място с голяма история! В момента се изкачвам по близо 900 стъпала, за да стигна до него. Това е паметника на свободата на връх Шипка! Чувствам се странно тук, усещам духовете на всички загинали и си представям театъра на битките! Паметникът е огромен! Големият лъв разположен над входа, който виждам в момента, и думите на старобългарски език, изписани под него: „На борците за свободата“, ме карат да настръхна. Започвам да обикалям, тръгвам надясно, поглеждам нагоре и виждам изписано с големи главни букви името на едно село – ШЕЙНОВО! Това село е известно със знаменитата Шейновска битка, която е част от Руско-турската освободителна война. Продължавам да обикалям паметника, отново поглеждам нагоре и прочитам друго име, отново изписано с големи главни букви – СТАРА ЗАГОРА. Тогава си спомням за битката при Стара Загора през 1877 година. Отивам от другата страна на паметника и там виждам името ШИПКА. Сърцето ми се разтуптява, но намирам сили да продължа да обикалям. Отново се озовах при гигантския лъв на входа. Решавам да разгледам отвътре. Изкачвам още няколко стъпала и се озовавам под лъва, на портите на паметника. Едната врата е отворена, а другата – не. На вратите има по един орел, който наднича през дупчица, като кукувичка. Продължавам навътре и първото нещо, което виждам е невероятната картина, изобразяваща боя на Шипка. На нея са нарисувани четници, изпопадали на земята , обсипани с кръв и други, които продължават да се бият срещу тогавашните ни поробители. Забелязвам Самарското знаме и портрети на много генерали и майори, участвали във войната на Шипка. Там са част от униформите на някои четници и оръжията им. Пушките са огромни! Окачени са на една стена. Хората им се възхищават! Връщам се, тъй като вече разгледах. Обръщам се на входа при лъва и се прекръствам. Чувствам, че това място е свещено! Оглеждам се, гледката е невероятна! Виждат се възвишенията и зелените хълмове на планините, синьото небе и белите пухкави облаци. Изтръпвам и не мога да помръдна! Ще остана така вечно, остани и ти с мен!

Описание:
Ния Арабова