забележителности в българия

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Имат разнообразна форма от пирамидален или конусовиден тип изградени са от земна пръст в резултат на вековна ерозия и изветряне и завършват с каменна шапка от бетонен блок с размери до 120 см на 80 см. Средната им височина е между 7 и 10 метра, но някои отделни пирамиди достигат до 12 метра..

Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топящите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат. Пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.

Снимката изразява красотата и висотата на това прекрасно чудо на природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Рилски Манастир

Рилският манастир е един от символите на България и е един от най-големите манастири у нас. Разположен в Рила планина, той е заобиколен от всички страни с горите на една от най-красивите ни планини. Манастирът се намира между реките Рилска и Друшлявица.
Сравнително близо е до София, на 120 км, а тръгнеш ли от Благоевград
няма да пътуваш повече от час, защото разстоянието е само 41 км.
Стените около манастира са високи над 6 метра. Влизайки вътре ще се окажете сред триетажни здания където се помещават килиите на монасите.
Сводовете между етажите са с бял фон и изрисувани с различни библейски сюжети. В центъра е разположена църквата с висок купол боядисан в жълто, оранжево и черно. На входа й можете да се насладите на красиви иконостаси с преобладаващи жълт, син и червен цвят. Атмосферата е невероятна и се допълва с църковните камбани, които бият на всеки кръгъл час.
През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски
манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през
1983 г. ЮНЕСКО включва манастира в списъка на световното културно
наследство.
Освен църквата и килиите в обителта могат да се видят тъкани и
национални костюми от различни области на България.
В Рилския манастир живеят само мъже. От скоро туристите имат възможност да отседнат в специално приготвени килии срещу заплащане.

Описание:
Елена Машева-Илиева

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ с.СВЕЩАРИ

trakiiskata grobnitsa pri sveshtari

Преди около две хиляди и триста години един тракийски племенен владетел поискал да му се приготви приживе вечното жилище. Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато ги украсявали отвътре с живопис и склуптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки и всички прекрасни дарове.

Входът на гробницата е украсен със стълбове с йонийски капители. По горния праг са изрязани розети, стилизирани волски глави и гирлянди.

Встрани от входа е помещението, в което навярно са поставени дарове и жертвоприношения.

Срещу входа се открива самата гробна камера. Тук са поставени две красиво изваяни каменни легла. До едното от тях е изправена склуптурна фасада на умален храм, това показва обожествяването на покойния владетел.

На белите блокове е изрисувана следната сцена: владетелят е на кон, следван от двама свой оръженосци. Насреща му пристъпва богиня, която му подава златен венец с благовония, сандъче за скъпоценности, метален съд и трикрака поставка.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Но освен от колони, блоковете под свода се поддържат от девет женски фигури с вдигнати ръце. Те са високи по 1,20м. Облечени са в изящно ситно надиплени дрехи, чиито краища се извиват като листчета на цвете. Къдравите им коси се спускат по рамената, а на главите им има своеобразна кошншца. Едни от жените са млади,с красиви спокойни лица, други са възрастни и изглеждат скръбни и строги. Но техните пози изразяват участието им в един свещен ритуал. Косите, лицата и дрехите на женските фигури, още са запазили тъмнокафявата боя – жълто, синьо, червено и лилаво по някой подробности на лицата и дрехите. Ръцете на някой от женските фигури са грубо одялани, а рисунката е очертана само с черна креда и се разбира,че не са имали време да завършат работата си, когато господарят, за когото е била предназначена гробницата е починал.

Описание:
Илиана Влъчкова

МАДАРСКИЯТ КОННИК

madarski konnik

И като си помисли човек, че той е създаден само четвърт век след образуването на българската държава на Балканския полуостров!

Необикновено е самото място. Сред равнината се издига Мадарското плато. Към запад то се спуска като огромна скална завеса, набраздена с дълбоки гънки. Прилича на вкаменен стометров водопад.

На това величествено място, на 23 метра от земята, е изваян в скалата конник в тържествена стойка. Облечен е с надиплена горна дреха, която пада на гънки до коленете му. Обут е с широк панталон и заострени обувки. Лявата му ръка придържа ремъка на юздата, дясната току-що е отпуснала копието. То е забито в тялото на лъв, който се гърчи пред краката на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр, както се нарича. Зад него подтичва куче.

Това не е обикновена ловна сцена. Представен е българският владетел като победител. Лъвът е победеният неприятел, а кучето е верният народ, който следва владетеля.

И конникът, и конят са извърнали глава към нас, сякаш съобщават нещо – на всички, на поколенията. А то е врязано с едри букви в скалата пред конника. Надписът пред коня разказва накратко за едно историческо събитие. Той е на гръцки език. В превод на български запазено гласи:”…..Юстилиян императорът направи договор и се опита…българите и при Тервел дойде. На носоострязания император не повярваха чичовците ми в Солунско и в Кисинските селища и си отидоха. Неговият…един…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…пет хиляди…императорът с мене победи добре.”

Така през онези далечни времена от скалите на Мадара било отправено посланието на хан Тервел към всички поколения за признаването на българската държава. Релефът представя триумфът на българския владетел.

Мадарският релеф и надписите около него свидетелстват, че българските владетели от началните времена на българската държава са имали съзнанието, че големите събития от нейната история трябва да се увековечат както подобава на тяхното значение. Замисълът на този паметник е наистина грандиозен. Изпълнението не е било никак леко. Но неизвестния майстор се е справил отлично. Качен на двадесетметровото скеле, той е удълбал полето около фигурите, очертал е с длето техните контури, а после е изваял и всички подробности.

Описание:
Илиана Влъчкова

Побитите камъни

080_005_Dikilitash_Pobiti_kamyni

На снимката са изобразени скалните образувания Побитите камъни (Дикилиташ), разположени покрай Варна. Те представляват варовикови колони с различна височина и диаметър. Камъните сякаш наистина са забити в мекия пясък и приличат на вълшебна каменна гора. В средата на снимката има кръг с диаметър около 2 метра, ограден с малки камъни и две колони в центъра (малко по-ниски от човешки ръст). Според легендата окръжността има магическа сила и древните траки са използвали мястото като олтар. Снимката е направена по време на залез и топлите лъчи галят побитите камъни в далечината.

Описание:
Деси Иванова