Близък портрет на
млада жена, която чете. Дамата е с лице към нас. С лявата си ръка държи
отворена книга, а дясната е сгъната в лакътя и се подава под четивото.
Чертите и са
очарователни. Косата и е светло кафява,
със средна дължина и на едри къдрици, които се завиват над раменете. Веждите- и
са деликатно извити над големите издължени очи. Носът и е прав и елегантен, а
кожата, съвсем характерно за младостта – свежа и бяла. Скулите и не са твърде
изсечени, което придава мекота на израза на лицето и. Устните и са пълни и
нежно розови.
Четящата жена е облечена в синя блуза. Над нея се е подала яката на бяла долна дреха.
Както е
характерно за портретите, фонът е еднотипен, без ясно различими предмети.
Този натюрморт представлява цъфнало клонче на ябълка
потопено в сферична, прозрачна ваза пълна с бистра вода. Цветчетата са
деликатни, в бял цвят с бледорозова краска. Някои от цветовете са нацъфтели,
други са още затворени пъпки. Клончето е богато, разклонено в три посоки и отрупано
с листа.
Вазата е
поставена на маса със светла покривка. До нея има две книги,
едната(разтворената) е по- близко, а жълтият разделител се вижда между
страниците и. Втората е затворена и лежи в по- далечния край на масата. Зад
нея, вляво прозорец хвърля слънчева светлина на стената отсреща.
Малки бетонни стълби се извиват стръмно надолу до
спокойна, бистра вода. Отляво се вижда късче стена от пръст и трева. По частта
от склона, върху която имаме поглед са нацъфтели дребни, розови цветя.
Бели, пухкави
облаци идеално се отразяват по повърхността на водата. В левия край на
картината е изобразена малка зелена лодка на пристан върху спокойната водна
повърхност. Надвесеният клон над водата(горе вляво) е отпечатал сянката си
върху лазура.
На стълбите,
ниско долу, е седнала жена. Тя е с гръб към нас. Облечена е в къса, бяла рокля
с розови презрамки и плетена сламена шапка, под която надничат руси кичури.
Жената е зареяла поглед в пространството, подпряла скръстените си ръце на
голите си колене.
Картината е тиха,
спокойна, умислена. Дори водата не дава признаци на движение, само по леката
накъдреност по повърхността можем да предположим, че подухва лек ветрец.
Пред нас е близък портрет на малко
момиченце. Фонът е по-тъмен в долната част и оранжев в горния край, но размазан
и неясен. Единственият обект на художника е образът на детето. То е с къса до
раменете, кафява коса на букли, в която е закичена бяла панделка. Облечено е в
затворена, светла, синя рокля украсена с едро, червено цвете отпред.
Сведеното надолу лице притежава типичните
детски черти. Наситеният червен цвят на устните контрастира с бледия на
роклята. Очите на момичето са насочени към разтворената книга в двете и ръце.
Тази картина представлява образ
на жена в цял ръст, която се е зачела в отворена книга. Фонът на произведението
е засенчен и неясен – не се долавят други обекти освен жената. Тя е уловена от
художника права. Нарисувана е в профил. Облечена е в дълга бяла рокля от XVIII-
ти век, която се влачи по земята. Обемистата рокля още повече подчертава
деликатността и. Кожата и е бледа и така
силуетът и е още по- контрастиращ с останалата част от картината.
Косата на дамата е светла и прибрана високо в
подреден кок. Чертите на лицето и са нежни, ръцете и – фини и бели. В лявата си
ръка държи книга, към която е свела глава. Изглежда напълно погълната от
текста.
Подписът на художника е положен в десния,
долен ъгъл на портрета заедно с годината, но надписът е нечетлив.
Две малки момичета са седнали в градина – всяко се е зачело в своята книга или писмо. Огрени са от ярки слънчеви лъчи.
Видимо са на една възраст, вероятно около 10 години. Косите им са дълги, пуснати свободно. Детето, което е по- близо до нас носи жълта шапка с периферия, украсена с цветя. Цветето върху шапката, открояващо се сред останалите е голямо и червено. Обградено е с по- малки бели цветчета със зелени листенца. Под шапката падат дълги, златисти къдрици спускащи се до кръста на малкото момиче. Не можем да определим цвета на роклята и, но по-скоро е в червеникав нюанс, затворена и с дълги ръкави. На коленете си малката читателка е поставила книга или нещо друго, скрито от погледа ни. В дясната си ръка детето държи червен молив.
До дясното рамо на момичето, което описахме по-горе е седнало и другото, можем да гадаем – приятелка, сестра или братовчедка. То носи бяла рокля и ярка бяла шапка също с периферия, около която е завързана червена панделка. Косата на детето е кафява, също разпусната и дълга. С дясната си ръка е подпряла брадичката си, а вниманието и е съсредоточено в книгата или писмото. Бузите на двете деца са зачервени. Зад тях се забелязват силуети на дървета и поляна. Цветовете са весели и ярки, преобладават зеленият и жълтият.
На тази картина виждаме домашна сцена на спокойствие и уют. Младо момиче се е разположило удобно вкъщи, завило е краката си с одеяло, а между коленете му седи отворена книга. то се е зачело дълбоко в нея, сякаш няма търпение да разбере какво ще се случи по- нататък в историята. Косата и е кафява и сплетена на плитка, чертите и са правилни, нежни, носът е прав, кожата- бледа, а скулите – леко зачервени.
До четящото момиче има кръгла маса с бяла покривка. На масата са сложени бяла чаша с чинийка за чай и голям червеникав чайник. Между тях е поставена висока, стъклена ваза с цветя с големи цветове в бяло и бледо розово, а листата на стъблата им са гъсти и тъмно зелени. Ниско в краката на момичето има букет от бели и червени рози, от които виждаме само цветовете. Може да се каже, че е обградена от цветя.
Девойката е седнала на дървен стол, а краката и са вдигнати на съседния. Те са леко свити в коленете и завити с меко(това само можем да предполагаме), светло сиво одеяло. Облечена е в тъмно лилава блуза, с лявата си ръка е прихванала книгата за да не се затвори, а дясната е между шията и лявото ? рамо. Зад нея се виждат червени, тежки, дълги до земята завеси на прозорци, подът е кафеникав, вероятно дървен. Момичето се е вглъбило дълбоко в книгата си, която е към своя край.
Картината сякаш ни разказва за мечтите на младостта и тяхната красота.
В тази картина Винсенте Ромеро Редондо изобразява две млади момичета на брега на морето. Денят е летен и горещ, небето е ясно, слънцето грее ярко и оставя коридор от светлина по повърхността на водата. И двете девойки са облечени в дълги, ефирни рокли, почти прозрачни под силните слънчеви лъчи. Дрехите им се спускат нежно до земята. Косите на момичетата са дълги, чупливи и падат свободно.
Едната девойка е застанала права, с лице към нас, стъпила на скала на самия бряг на морето. От камъка се стича водата от последната вълна. Тя държи полите на синята си рокля високо с лявата си ръка за да не се влачи във водата, а дясната е отпуснала до тялото си. Светлата ?, руса коса е преметната през лявото ? рамо. Главата и е обърната надолу към водата, чертите и са нежни и правилни, лицето и е чисто и младо. Срещу нея, в по- близък план с гръб към нас е седнало другото момиче. То се е разположило върху скала на пясъка и се е загледало в приятелката си. Облечена е в рокля от бяло и бледо розово, дясната и презрамка е паднала от рамото. Част от кафявата и коса е хваната на тила, а останалите къдрици се спускат свободно до кръста. Подпряла е двете си ръце на дръжката на затворен чадър за слънце, който е забоден с главичката в пясъка.
Хоризонтът е зает наполовина от небето, което почти се слива с морската шир и в лявата част на платното – със скалистият бряг. Вляво, на ръба на покритите с ниски дървета скали, забелязваме три арки, наподобяващи руини.
Картината е детайлна и въздействаща – сякаш можем да чуем в тишината шума от плискаща се вода, виждаме малките вълни на спокойното, чисто море и чуваме писъка на гларуси.
Картината ни позволява да надникнем в синя стая през открехната дървена врата. Вратата е солидна. Отворена е в нашата посока. Стените са светло сини, подът е бял или може би светло кремав, слънчевата светлина идва отляво. Макар че не виждаме прозорците, ефекта от светлината ни подсказва, че те са наблизо.
Погледът ни се спира върху момиче около двайсет годишно обърнато леко в профил, но почти с гръб към нас. Структурата на тялото му е слаба и деликатна. Облечено е в дълга до пода, бяла рокля с колан на талията, вързан на панделка отзад и с дантелени, широки презрамки – дясната е паднала от рамото, почти до лакътя. Косата и е рижава и дълга. Вързана е на висока, конска опашка, спускаща се на вълни до средата на гърба.
в ръцете си девойката държи книга. Личи си, че е силно захласната по четивото. На стената срещу нас има огледало, отразяващо лявата част от профилаи и допълващо нейният образ. Детайлите по рамката са фини, наподобяват листа, огледалото е запечатало ясно само лика на момичето. То се е подпряло на дървено, старинно бюро, разположено близо до нас, а от другата ? страна се вижда част от бял стол от същия период, като бюрото и огледалото.
Тази картина ни представя красива, млада жена в домашна обстановка. Тя се е излегнала, подпирайки се на дясната част от тялото си. Разположена е с лице към нас върху диван покрит с пъстра драперия с преобладаващо червен цвят. Жената е млада, на видима възраст около 25 години. Облечена е в бяла рокля с презрамки и сърцевидно деколте, с дължина до средата на прасците, а по плата се различават червени елементи, които вероятно са цветя. Стъпалата и са боси, коленете и са леко свити. Чертите на лицето и са фини, ръцете – деликатни, веждите и са извити, скулите- нежно розови, ключиците – изпъкнали. Тялото и е слабо – горната му част е повдигната от червени възглавници, дясната и ръка е подпряна отстрани на канапето. Косата и е лешникова, не много къдрава, по-скоро чуплива и прибрана в ниска, хлабава опашка отзад. По лицето и падат няколко къдрици. Жената се е задълбочила в книга, която държи.
На заден фон не се забелязват отличаващи се предмети, но можем да предположим, че светлината, падаща върху гърба и и страниците на книгата идва от близък прозорец. Подът е кафяв, по всяка вероятност е изработен от дърво. Вдясно на канапето (наше ляво), до главата на момичето се виждат розови цветя с едри цветове.
Картината е слънчева и нежна, а обрисуваната обстановка – тиха и спокойна.
