Емилиян Станев е роден на 28 февруари 1907 г. в град Търново.
Докосвайки се до творчеството на автора, читателят открива трептящата красота на заобикалящия го свят, която е тъй сладкодумно и живо изрисувана, че никак не е трудно да се пренесе в млада дъхава гора, заскрежени върхове и високи житни полета сред хитри лисици, дългоухи зайчета и грациозни, тревожни кошути…
„Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж-нито много голям, нито много малък. За другар той имаше една костенурка…“
Така започва една история, изпълнена с приключения и опасности през която преминават двамата мънички герои, без колебания или страх, преодолявайки много несгоди и разстояния, сплотени от истинско приятелство, надежда и упоритост.
Неразделни таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана живеят спокойно в една долчинка в полето. И въпреки че често са обект на присмех, идващ от високомерните полски птици, заради не дотам бързият си ход, те са истински щастливи, радвайки се на голямото си приятелство. Но един ден слогът, който обитават е изоран от селяните, заради което на другарите се налага да си потърсят нов дом. Така започват вълнуващи и опасни приключения за Бързоходко и Повлекана, които изминават немислими разстояния за скромните си размери и устояват на големи трудности, винаги изпълнени с вяра и отдадени на грижата за своя спътник…
И тъй, таралежът и костенурката си намират нов дом в един слог край полето, където живее една огромна и хищна змия, наречена Червената уста. Змията напада нежеланите заселници, но безстрашният и остроумен Бързоходко я побеждава и с помощта на мравките, които живеят наблизо, змията е убита. На слога настава мир и спокойствие, което е причина за заселването на множество диви патици и един заек. Никой не се вслушва в думите на Бързоходко, който ги моли да бъдат предпазливи, а напротив, всички бързо забравят смелостта му и пренебрегват неговата съобразителна природа. Слогът бързо е забелязан от зоркия орлов поглед…. Един голям орел се спуска над слога, грабва Повлекана и Бързоходко и ги понася стремително из небесните висини, а сетне ги изпуска от здравите си нокти, докато се бие с негов побратим- Брадатия орел.
Така приятелите попадат в едно страшно и гъсто тръстиково блато изпълнено с причудливи, странни птици и риби, далеч от дома. На това недружелюбно и страшно място, Бързоходко и Повлекана, откриват двама нови приятели – костенурката Желтунка и водният плъх Остроноско. Те им помагат да преминат през високите тъмни тръстики из които живеят диви патици, зеленоноги водни кокошки и хищни щуки. Благодарение на хитростта и разсъдливостта на водния плъх, двамата приятели преминават благополучно през блатото и се отправят към своя дом, от който така жестоко ги откъсва грабливият орел. Една нощ, докато търси храна, Повлекана се губи в гъстата гора и е грабната от една прегладняла лисица. След като не успява да я изяде, лисицата я запраща с един силен удар в едно речно корито, където бедната костенурка отчаяно страда за своя приятел. Разбирайки за липсата на костенурката Бързоходко се изправя пред много предизвикателства, трудности и страховити врагове, докато я открие, но и намира нови приятелства и помощ в осъществяването на тази трудна задача от семейство катерици и сърдечните пойни птички. Таралежът открива Повлекана и заедно преодоляват една висока планина, където срещат красиви кошути и величествени елени, страшна мечка и пъргави диви кози.
Всички изпитания на двамата, преминават благодарение на безкористната подкрепа на много горски обитатели и така те пристигат в родното си поле. Нито една опасност не е в състояние да раздели Бързоходко и Повлекана, поради силното им приятелство и взаимна подкрепа, а тяхната смелост става причина за почит и уважение сред всички обитатели на полето и гората. Така двамата приятели посрещат зимните снегове, отдадени на сладък сън под топлата снежна покривка, за да посрещнат животворящата и тучна пролет, готови за нови приключения.
Изображение:
В центъра на картината са нарисувани таралежът Бързоходко и неговата приятелка Повлекана.
Бързоходко е красив таралеж с гъсти бодли в цветове от черно-кафяво към ръждиво- жълто. Той е изправен на задните си крачета, и е готов да пристъпи с дясното по ширналата се пред него песъчливо жълта пътека, осеяна с дребни бели камъчета. Бързоходко е навел леко меката си бежова муцунка и е докоснал с показалец черното си носле в жест, който подсказва, че вероятно говори на Повлекана, която стои, до него да бъде тиха. Таралежът е отправил прекрасния си син поглед към пътеката, която се вие пред него. До него е застанала Повлекана с изпънати дебели крака и вирната глава. Тялото на костенурката е в жълто-кафяв цвят, а корубата й е. здраво, в зеленикаво-кафява окраска. Пред тях, встрани на пътеката има зелен сноп от високи, остри папурови листа и едри, кичести цветя в лилаво-розови цветове. Зад двамата другари се простира гъста растителност и високи зелени стебла над които е синкавото небе, осеяно с пухкави бели облаци.
Издателство “Златно перо“
Художествено оформление на книгата и илюстрации: Борис Николов Стоилов
Описание:
Ивелина Дамянова
Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/
