Формата е сферична. Повърхността прилича на разтопен метал (и в
действителност голяма част от планетата е застинала лава). Венера има
цвят на разтопено злато и все едно е направена от такова. На снимката
изглежда сякаш по повърхността има разломи или планини, от които излиза течен метал – имат форма на дълги шевове и са с по-светъл жълт цвят. Има няколко по-тъмни петна – по-високи планини.
Снимка от Уикипедия
Описание:
Гергана Кичева
Пиетае шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см.В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.
Скулптурата изобразява тялото на Исус в скута на майка му Мария, след като е свален от кръста. Мария е изцяло покрита с дълга рокля с ръкави, а на главата си има забрадка. Очите й са затворени, а, лицето й е кротко, смирено без признаци на болка и скръб. С лявата си ръка е прегърнала тялото на сина си, който лежи в скута й, а пръстите на дясната едвам докосват коляното му. Исус е изобразен гол, само с една препаска, която покрива слабините му, безжизненото му тяло е в ръцете на Мария, главата му е отметната назад, ръцете му са отпуснати , а краката са свити в коленете.
Описание:
Вероника Кирилова
Венера е втората планета от Слънчевата система и се отличава с изразения си златисто-оранжев цвят. Цветовата гама на планетата ярко контрастира помежду си, като на снимката, направена с телескоп тя варира от светло, почти бяло до тъмно ръждиво оранжево. Има много интересни оттенъци, цветовете не са равномерни или преливащи се, ами се разтилат като капки боя, поръсени на водна повърхност. Светлите нюанси нежно се спускат, приличайки на вени на човек. Всички цветове са в топлата цветова гама. Неравномерно образуват баланс между светлите и тъмните сенки на повърхността.
Описание:
Анна Мария Димитрова
От всички планети Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много сходна по големина и общи качества със Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земятав Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет*, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.
Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата й елонгация** е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.
Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр. н. е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу.
Описание: Венера има много интересен цвят – смесица между златно, бледо и тъмно кафяво, охра. Той не е хомогенен, а по скоро тъмните и светли участъци образуват причудливи форми. Тук въображението би помогнало много повече при интерпретиране на вида й. Могат да се забележат участъци с по-тъмни точки, които можем да оприличим на очи, както и една по-светла ивица, която наподобява усмивка. Носи ни усещане за топлина, живот и светлина. Имайки и златни оттенъци, бихме могли да кажем и усещане за нещо ценно, а и това все пак е планетата на любовта.
* В астродинамиката при стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет, е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.
** Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.
Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова
Известният венециански живописец Тициан Вечелио винаги се е възхищавал от света и е ценил красотата му. Особено трепетно майсторът на четката се е вълнувал от античността. Древните персонажи му се стрували живи, затова той смело премествал митологическите герои в своята епоха.
Така неговото известно платно «Венера» се отъждествява с богинята Венера. Картината е нарисувана за Урбинския херцог, който в 1538 година поръчва на Тициан две работи – свой портрет и изображение на голо тяло. Съществуват две версии за това, кой е бил модел на художника. По едната от тях, Тициан е обрисувал образа на младата девойка Джулия Варано – невеста на Гуидобалдо. По друга версия – своята любима жена. Битувало и такова мнение, че платното имало сходство с друга картина на Тициан – портрет на Елеонора Гонзага, майката на Гуидобалдо.
Независимо как точно е било, но на картината на Тициан е представена млада венецианка, истинска златокоса красавица с игрив поглед и нежно тяло. Девойката изглежда смутена, но уверена в това, че е красива.
Място на действието на картината е стая в богат дом. На преден план, в обстановка на дворцов разкош, в постелята си лежи Венера. Погледа и е устремен към зрителя. С лявата си ръка прикрива скута си, който е станал своеобразен център на композицията. В дясната си ръка държи букетче цветя. Близо до краката и е заспало кученце. В далечния план художникът е изобразил две слугини, занимаващи се с обичайните си дела.
Смисълът на картината е умело скрит. Едни го интерпретират като съпружеска вярност, отчитайки това, че на прозорчето стои мирта – символ на брака. Други са уверени, че Тициан е създал портрет на куртизанка, предлагаща себе си на публиката.
Самобитността на почерка на Тициан е намерила своето отражение във Венера Урбинска. Живописецът е изобразил всичко с присъщата му натуралност, демонстрирайки високо ниво на майсторство.
Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com
Известната картина на флорентинския живописец Сандро Ботичели «Раждането на Венера» е шедьовър от епохата на Ренесанса. Тя се намира в галерия Уфици, Флоренция. Картината е била нарисувана около 1484 год. с маслени бои върху платно.
Пред зрителя се открива пространство, море и небе, при което художникът е изобразил ранно утро, когата нощната мъгла вече се е разсеяла и светът вижда прекрасната Венера, която току що се е родила от морската пяна. Тази богиня на Красотата стои върху морска раковина, която самият бог на ветровете Зефир поддържа върху вълните и и помага да доплува до брега.
Появяването на тази богиня на земята е триумфално – към нейните нозе летят рози, а богинята Ора поднася на младата богиня на Красотата драгоценен плащ, за да я покрие. Плащът е украсен с нежни бродирани цветя.
Образът на героинята е представен от живописеца с идеално красиви черти, поразяващи със своята безупречност и хармония. Лицето на богинята, сякаш е обвито със сянката на кротост и печал, на раменете и падат дълги кичури прекрасни златисти коси, развявани от вятъра.
В картината присъства ясна и точна композиция. Позата в която богинята се явява пред нас напомня на античната статуя на Венера Пудика ( от латински – целомъдрена, скромна, свелива), която знаем също и под названието Венера Медичи.
«Нима не е странно това, че даже до преди 50 години Ботичели е бил считан за «тъмен» художник на преходното време, който се явил на света само за това, да подготви път за Рафаел.» – писал в «Образите на Италия» знаменития историк на изкуствата Павел Муратов. Това което се сторило странно на Муратов в началото на ХХ век е още по-малко разбираемо за нас: ние виждаме гениалността на Ботичели, и даже не можем да си представим, че в течение почти на три века, някъде от средата на 16-ти до средата на 19-ти век, светът е бил равнодушен към шедьоврите му. Но това е истина. Ботичели ( 1445 – 1510) е живял в една епоха с Леонардо да Винчи, бил е съвременник на поставянето на Давид – творбата на младия Микеланджело във Флоренция, умира само 10 години по-рано от Рафаел – но между тези майстори и него била цяла епоха.
Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com