Етикет: усмивка

Ейлин от „Дебютът на Тилди”

o.henry 

            Нуждите на клиентелата се задоволяваха от две келнерки и един Глас. Едната се казваше Ейлин. Висока, хубава, жизнена, приветлива и доста разговорчива.

…

Ще ви досадя ли, ако повторя, че Ейлин беше хубава? Ако облече рокля за двеста долара и я видите с нея на великденско модно ревю, и вие ще побързате да кажете същото.

Клиентите на ресторанта бяха нейни роби. Тя можеше да обслужва шест маси наведнъж. По-припрените сдържаха своето нетърпение и се радваха на възможността да се полюбуват на пъргавата походка и грациозната й фигура. Наялите се поръчваха допълнително само и само да се наслаждават по-дълго на усмивката й. Всеки мъж – а в този ресторант жени влизаха рядко – се стараеше да й направи впечатление.

Ейлин умееше да си разменя шеги с десет клиента едновременно. И всяка нейна усмивка – сякаш патрон със сачми – попадаше в толкова сърца.

Из „Дебютът на Тилди”
О. Хенри
Издателство „Анубис”, 1994

Описание:
Валерия Вълева

Маня от „Кутия за енфие”

pavel vejinov

 Маня не беше от най-красивите стюардеси на „Балкан”. Красивите стюардеси не обичаха да пътуват по тая въздушна линия, както между впрочем и не дотам красивите. Както навсякъде по света, така и в „Балкан” красивите стюардеси имаха повече възможност за избор. Но затова пък Маня беше една от най-опитните. Правеше доста добри валутни сборове от дребната търговийка на борда – напитки, цигари, шоколад. Умееше много мило да се усмихва, защото имаше хубави зъби. Притежаваше на всичко отгоре чифт добри крака, малко масивни за един съвсем изискан вкус, но затова пък много удобни за ходене по нестабилния под на самолета. Като всяко порядъчно момиче отначало тя много се дразнеше, че всички безочливо я зяпат именно в краката, но после постепенно свикна. И нямаше как да не свикне, след като минижупът бе въведен като официален костюм на въздухоплавателното социалистическо предприятие.

…

След като изпълни всичките си задължения, Маня приседна за малко при летците. Това беше комай единственото й забавление в самолета. Пък и за летците, разбира се, Маня беше толкова мила, толкова добра, толкова уютна. И толкова невзискателна в крайна сметка.

…

Даже в своя собствен дом Маня беше нещо като вечна пътница, откъдето всички очакваха да замине някой ден завинаги. Може би и това щеше да стане – да отиде някъде и при някого, при Филип например, ако не беше толкова мрачен и пренебрежителен с нежния пол.

Из „Кутия за енфие”
Павел Вежинов
Военно издателство , 1981

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Усмихнато лице

usmihnato lice

В кръгла оранжева чиния с жълто дъно са подредени един цял банан,който е жълт на цвят и две зелени ябълки. Начинът им на поставяне ги прави да изглеждат като усмихнато лице.

Описание:
Борислава Стефанова

Радина Кърджилова

full

„На тази снимка виждаме едно красиво младо засмяно момиче, с искрена усмивка и добри очи. Момичето е с дълга права кестенява коса, свободно падаща надолу. Погледът е насочен надясно. Облечена е със светло яке и има светло шалче около врата. Очите й са кафяви, кожата на лицето бяла, скулите са добре изразени, носът е добре оформен, леко чип. Веждите са тънки и черни. Лицето е овално. Момичето е в едър план. Светлината е мека, цветовете са топли. Снимката е вертикална.“

Описание:
Анелия Стефанова

Усмихнат делфин

делфин_

Ще опиша една снимка, на делфин, публикувана в сайта zoosviat.com.

Делфинът е заснет близо до морското  дъно, но в плитчините на някое море, защото през морската вода слънчевите лъчи успяват да осветят всичко. Златистият пясък по дъното блещука, като тук- там се виждат по някое камъче или по- голяма мида. Водата е с типичния, средиземноморски синьо- зелен цвят. Толкова е бистра, че сякаш делфинът не е във водата, а се рее из въздуха.

Морският бозайник е сив, като в по- тъмен нюанс са гърбът и опашката му. Има продълговато, вретеновидно тяло ,напомнящо това на рибите, но перката на края на опашката му е хоризонтална. Опашката и перките му сочат надолу- знак, че се движи в момента на кадъра, за да се доближи до камерата и да я разучи внимателно, като  задоволи любопитството си. Зад него има малки балончета, предизвикани от движението му. Фотографът го е уловил по такъв начин, че сякаш делфинът широко се е усмихнал на папарака.

Описание: Нора Борисова