Етикет: туризъм

Пещера „Магурата“

Magurata

Магурата е пещера впечатляваща, както с размерите си – общата дължина на галериите ѝ достига 2500 метра, така и с красотата си. Намира се в северозападна България, близо до град Белоградчик. Образуването ѝ е започнало преди 15 милиона години. Освен, че е най-богатата на скални рисунки в Европа, тя е известна също и с причудливите си варовикови образувания – наречени Падналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора. Освен с любопитни гледки, Магурата е ценна и с това, че помага да се изучат и да си представим живота на племената населяващи я през различни праисторически епохи. Рисунките са издълбани в стените и изписани с прилепско гуано, тоест тор, и разкриват част от вярванията, обичаите и ритуалите характерни за човешките обитатели на пещерата.
На снимката е показана част от залата с рисунките. В средната и по-висока част на куполния таван има кухини подобни на хралупи. Стените изглеждат относително гладки, като на места са доста скосени. На пода пред тях са разположени ниски парапети, ограничаващи преминаването, а зад парапетите има прожектори осветяващи рисунките. Отсрещната стена е плътно изрисувана с характерните за цялата зала символи. Най-типичните са на танцуващи женски фигури с ръце над главата, ловуващи мъже, сечива, животни, растения, халюциногенна гъба, за която се вярва, че племената са ползвали при определени ритуали, слънце и годишен календар с отбелязани празници.

Описание:
Ясна Минковска

Снимка:
Личен архив

Колизеумът в Рим

Colosseum

Колизеумът (или Колизей) е една от най-известните забележителности в Италия – символ на величие и жестокост. Това е древен амфитеатър, построен между 70 и 80 година в Рим, който е предназначен за над 50 хиляди зрители, твърди се че е успявал да побере дори 80 хиляди. Предлагал е на публиката зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на битки, лов на животни, боеве между животни и други зловещи атракции. Публиката се разполагала на три нива според социалния статус на зрителите – на първото бил елитът на Рим, а на най-горното плебеите. Всички можели да посещават зрелищата безплатно, като бедните дори получавали храна от императора. През ранното средновековие сградата вече не се използва за представления, а по-късно служи за жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм. Името му идва и от колосалността на мащабите му – дълъг над 180 метра, широк над 150 метра и висок цели 48 метра.

На снимката е Колизеумът в днешни дни – величествен, устоял на неволите на почти две хилядолетия, макар и с цената на частични разрушения.И разбира се, обграден от десетки туристи – насядали на пейките или бордюрите, разглеждащи, снимащи и нетърпеливи да го разгледат. Формата на зданието е овална, като на половината от обиколката му е обгърната от допълнителен пръстен, представляващ и най-високата част на Колизеума.

На снимката от нивото на земята е заснет дъгов участъкосновно от по-ниската част, а в края, вляво започва и уширението на допълнителния пръстен –като две допълнителни, изнесени напред дъгови коридора или широки тераси, които са оформени с арки, с обли колони помежду им. Над тях като щит се извисява и най-високата част на Колизеума.На второ ниво от тази изнесена част, в края на терасата се е струпала група от двадесетина туристи. В основната част, по дължина на цялото здание, една до друга плътно са разположени над двадесет арки, които са служели за входове на първо ниво.Още толкова и идентично разположени са арките на второ ниво. Всяка от арките на първите две нива е с височина около 7 метра и широчина 4 метра, като тези на първо ниво понастоящем са преградени с високи 5 метрови решетки, за да не влизат туристите оттам, а да ползват предназначените за това места. Колоните между две арки са масивни, с прави ъгли и около метър и половина широки. Тръгват от първо ниво и стигат до средата на трето ниво, образувайки идентични сектори.На трето ниво е доста по-затворено и само един от четири сектора действително има арка-вход, а при останалите пространствата между колоните продължаващи нагоре от първо и второ ниво, са масивно иззидани. В горната половина на трето ниво има правоъгълни прозоречни отвори, през които се вижда небето и леки перести облаци, които на снимката прелитат над Колизеума.

Описание:
Ясна Минковска

Пещерата Алистрати, Гърция

Алистрати

Първите стъпки в един напълно нов, мистичен, скрит от погледа свят- свят, криещ се в недрата на земята, спящ спокойно, оставащ непознат за случайно минаващите над зелената покривка хора, събуждащ се само от стъпките на любопитните посетители. Един свят, потънал в безвремие и все пак продължаващ да диша на пресекулки, все още оформящ нови форми, извивки и вдлъбнатини. Пещерата Алистрати- едно от най- важните и значими за историческото наследство, културата и туризма на южната страна на мрамора и маслините- Гърция.

Линията, отделяща входа на пещерата, бе граница между два свята, между забързаното настояще и потъналото като че ли в дълбок сън минало. Веднага щом прекрачих гостоприемния вход на Алистрати, почувствах влажния и задушен въздух, мокрите стени и под, капещите в точно определени интервали капчици- напомнящи дишането на масивното скално тяло. Гласът ми се изстрелваше напред, обхождащ стените на пещерата, нетърпеливо започващ предварително пътешествие, връщайки се на равни вълни, намаляващ с всяка следваща, разказвайки сам по себе си за вътрешните недра на пещерата.

Нищо от това, обаче, не може да се сравни с изключителността на същинската гледка. Разделена на три главни коридора, пещерата приканваше посетителите да се потопят в магията на тайните, които са били част от нея преди хиляди години. Сталактити и сталагмити в червен цвят, на фона на проблясващ, чист мрамор, подобно на пламъци в тиха бяла нощ, огнени езици на огнедишащ дракон или огнени вадички стичащи се от току-що изригнал вулкан. Всичко това не променяше постоянните ниски температури и кожата ми продължаваше да посинява и настръхва, но топлеше приятно сърцето ми и запечатваше красотата на природното чудо, което съвсем скоро щеше да се превърне в спомен.

Навлизайки навътре в пещерата, червеният и белият цвят непрекъснато играеха, преливаха, изместваха се  един-друг съвсем натурално, правейки обстановката разнообразна, наситена и триумфална.

Скалните форми, издигайки се величествено или надвисващи злокобно, прави и остри като копия, или дисковидни и плоски, тънки, промъкващи се в процепи или масивни, създаващи си път сами – всички те оформяха различни фигури и изображения, които всеки човек, използващ въображението си би видял по различен начин. Дългият тунел водеше през огромна медуза, заплашваща с огромните си сталактични пипала, водопади от хеликтични образования, срещащи се единствено в пещерата Алистрати растящи в различни посоки, създаващи усещането за истинско движение и живост на водата, ангелски крила, които всеки момент биха закръжали, разпънатият Иисус Христос, Отец-пазител, множество замъци, кули, порти, планети – разкриващи тайни за цялата Вселена, част от миналото и бъдещето. Цялата обстановка напомняше царството на Хадес, създаващо усещане за всички герои от гръцката митология, чиито имена ще останат вечно в историята, странстващи из тунелите на пещерата, чиито души са били, а може би и още са част от душния въздух.

Дългата пътека криволичеше, слизайки все по-надълбоко и все по-навътре в недрата на скалното чудовище- напомнящо леговище на всяващата страх и ужас  в митологията, Горгона, вкаменяваща всичко, докоснало се до погледа й. Така й тук, множеството форми, образувания и изображения, напомнящи ни за най- различни неща, може би някога са били жертви на изпепеляващия поглед на змийската жена.

Пред нас се откриха множество други забележителни, изящни и пищни образувания- колони, формирали се от сливането на сталактити и сталагмити, стена, наподобяваща напукани пуканки- забележителност, характерна единствено и само за Алистрати, образувана от кондензацията на капчиците, попаднали в дълбините на пещерата, единственото естествено езеро, на територията на пещерата, чиято история е доста вълнуваща – независимо от количеството валежи и времето, което минава, то поддържа постоянна дълбочина от два сантиметра и половина- факт, който учените все още не могат да изяснят напълно. По време на малкото ни пътешествие, минавахме покрай различни изваяни в скалите човешки фигури- някой път многобройни, като цяло племе, друг път- усамотени мъж и жена, вплетени в любовна прегръдка, трети- единични, самотни, наслаждаващи се на вечната тишина.

Стъпките, които оставяхме върху влажната настилка, гласът, който ехтеше из най- непроходимите и мистериозни участъци на пещерата, въображението, което играеше из скалните образувания – всичко това щеше да избледнее веднага след нашето напускане, но щеше да остане вечен отпечатък в застоялия въздух в пещерата, щяхме да останем запомнени в историята на сякаш остарелия скален град.

Описание:
Патриша Господинова