цветя – Be my guide

Пясъчна лилия

Пясъчната лилия е многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото й е високо до 40–60 см. Листата – дълги до 50 см. и широки 25 mm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Съцветието: от 5–10 цвята, цветовете: едри, бели с аромат. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Някои от субпопулациите са многочислени, но като цяло видът в страната е представен с ограничен брой индивиди. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в поддържан резерват „Пясъчна лилия“ и резерват „Ропотамо“. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. В България пясъчната лилия е разпространена по черноморското крайбрежие (Ю. – Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесено).

Заснетата фотография е на красиво растение,намиращо се на плажна ивица, сред сухи кафеникаво-златисти пясъци. Цветето е храстовидно. Зелената маса на растението представлява сноп гъсто растящи, издължени и плоски листа,равни с еднаква дебелина и ширина по цялото си протежение, завършващи с остър край. Ясно се забелязва, по зелената маса и липсата на достатъчно влага, -че някои от листата са с пожълтели връхчета, а други напълно изсъхнали. Едни от тях са изправени, други сякаш са се усукали. От тази гъсто растяща зелена листна маса се издигат дълги цилиндрични цветоносни дръжки. На върха им се намират цветните чашки- цветът е кичест от по няколко разклонения. Самото цвете има фина и нежна звездовидна форма в бели цветове, с дълги бели тичинки в средата, в края на които има бял цветен прашец. Разцъфтелите цветове изглеждат изключително нежни, а неразцъфналите наподобяват по форма събран чадър с остър връх. По всички листа се забелязват дребни и фини пясъчни частици, посипани и останали сякаш в прегръдката му. Зад него, на по-заден план, на фотографията се вижда златист, окъпан в слънчева светлина плаж, който се губи в прииждащите морски вълни в далечината. Морето е в различни нюанси на синьото, на места сякаш розовее, преливат се сини, светло сини, тюркоазени цветове.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Panmarit.html

Люляк

Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов. За пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд, първите люлякови храсти е Европа са прорасли в замъка на кралица Елизабет. Във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов. Градът на люляците в България е Ловеч.

Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата. Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти.

Изображението разкрива пред нас прекрасен букет от люляк, потопен в прозрачна стъклена ваза, която се вижда отчасти. Цветовете са гъсти и свежи, като тежко се прегъват и накланят към вазата, заради по-слабата част на дръжката на цветоноса към края си. Ароматното цвете представлява красива и пищна гледка от два тона на лилавото- светло и тъмно. Всяко клонче от люляка е окичено с по няколко вретеновидни цвята, всеки от който е съвкупност от неизброим брой малки цветчета, гъсто наредени едно до друго. Всяко едно от тях прилича на цилиндър, който се отваря и завършва с четири или пет капковидни продължения на цветното листо, разположено красиво и симетрично. Между тях от дълбочината на цветния цилиндър наднича красивата жълта тичинка на цветчето. Така едно гъсто вретеновидно клонче, прилично по форма на захарен памук в бледо лилави цветове сякаш срамежливо се обръща настрани, докато този в по-тъмно лилаво като че по-гордо стои във вазата. Тук -там се подават зелените листа, накичени по клончетата сред дъхаво лилавата омая. Те са широки в основата на дръжката и се стесняват към края образуващи остър връх, на места прегънати също издават своята нежност и крехкост. Прозрачността на съда в който са потопени позволяват да видим здравото клонче, покрито с тъмна кора. Може би още едно дребно нещо, съобразено от природата – – за да може да се задържи цялото великолепие на гъстите, кичести цветове на цветния храст, докато радва погледа, докосвайки нежно обонянието ни.

Описание:
Ивелина Дамянова

Още за Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) | Ботаника от Framar.bg: https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D1%8F%D0%BA

Лале

Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. Родината на лалето е степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите.

Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна.

На фотографията са заснети цъфнали червени лалета, които приличат на кичеста, криволичеста ароматна пътека през която преминават и играят слънчевите лъчи. Червените им, нежни цветове са широко отворени и имат сферична форма. Цветът им представлява наредени в окръжност цветни листенца, застъпващи се едно друго, края на всяко едно от тях е гладко и с контурите на горната ни устна. Цветът- изящно червен, но не ярък. Там, където слънцето ги огрява приличат на жълто-оранжева сплав, подобно на лава. Ефирни и елегантни, с гладка и бляскава повърхност и мекота, тези цветя са изключително нежни. Във вътрешността на отворения цвят на чашката им има черно оцветяване подобно по форма на ирис. Прилича на пламтяща звезда, заобиколена от тънка жълта ивица, която плътно следва формата й, а в средата се извисява жълтата тичинка на цвета. Дръжките на цветята са гладки и тънки с цилиндрична форма, а листата маслено зелени, крехки, с остър връх и разширяващи се към стъблото. На всяко едно от стръкчетата лалета има по две успоредно разположени листа и на места по още едно по-високо. На изображението има поне дузина цъфнали лалета. От дясно на тях се вижда пътека, а край тях още зелени треви и растения с прави и остри листа в същото оцветяване.

Описание:
Ивелина Дамянова

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BB%D0%B5

https://botanika.bg/article/laleto-koga-se-sadi-i-kak-se-gleda-124

Иглика

Игликата е представител на един от най-големите родове Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Расте по умерените зони на северното полукълбо. В България е най-разпространеното градинско цвете, но се среща също и в подножието на предбалканските и балканските райони из храсталаци, ливади, гори и поляни. Има над 8 вида иглики в диво състояние като 4 от тях са защитени от закона.

Цъфти от февруари до май в разнообразна цветна палитра. Стеблата му обикновено са изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

На снимката сред зелена полянка е изобразена иглика изпъстрена с жълти цветове. Красивото пролетно цвете притежава високи стебла, в края на които са се разлистили жълтите цветчета. Излъчва красота, свежест, пъстрота и извиква в теб усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

ЛАЛЕ

Лалето е градинско цвете, което цъфти през пролетта. Принадлежи към род Тулипа, като повечето представители на рода , който включва около 120 вида, са азиатски и малка част европейски. Цветовете на лалето са копринено меки и елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Листата му са дълги, достигащи до цвета. Размножават се чрез луковички.

Описание:
Гюлтен Исуф

Момина сълза

момина-сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.

Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.

На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.

Описание:
Ясна Минковска

Креативна еко идея

kreativna eko ideq

На циментова стена с връзки са закачени голям брой пластмасови двулитрови шишета. Наредени са диагонално. Всяко едно от тях е затворено с капачка, а в средата му е направен прорез, от където е напълнено с пръст и са посадени различни зелени цветя.

Описание:
Борислава Стефанова

Пролет

prolet

Тъй като мрачната зима си отива е ред да се порадваме на пролетта, представи си, че се намираш на едно красиво място, а именно на полянка с много цветя, облечени в различни цветове, а около тях малки птичета, които припяват в тишината. На снимката виждаме две птици – те са сини и имат отчасти черен цвят на перата си, а на коремчетата им преобладават жълто и бяло.Те са кацнали на клонче със зелени листенца и с нацъфтели в бяло и розово цветчета.

Описание:
Карина Шуманова

Маса в къща на село

Може би си в ролята на някое момиче, което ще постави последния красив детайл на дървената маса, или на малко момченце, което иска да разтури всичко, или на някоя щастлива възрастна баба, която се наслаждава на подправките. Каквото и да избереш да си, знай, че следната картинка е пред теб. Погледнато отгоре, се вижда горната част на дървен стол, от онези старите, с една напречна, овална, светлокафява рамка и шест дървени линийки, вертикално слизащи надолу към основата му. Столът е прилежно прибран към дървената маса, правоъгълна, създадена от широки дъски, заковани една до друга, точно като на село, която е още по-светла, заради играта на слънцето с нея – само леко, в долния десен ъгъл, е по-тъмна и по-захабена – виждат се резки, я от усърдното рязане на някой лук, или домат, или каквато и гозба да се е раждала в умовете на хората. На захабената по-тъмна част, към чистото светлокафяво, леко лежат красиви цветове на лавандула, изсушени може би в някой тефтер. До тях търпеливо чака да бъде използван един молив, и той в светлия тон на кафявото, със сив графит, от старите – с розовата, почти изчезнала, гумичка, обвита в желязце. Моливчето, пък, танцува с малката извита лъжичка до него, еднакви на ръст, докосващи се само в две точки – графитът на моливчето и кръглата част на лъжичката и гумичката и края на дръжката. Лъжичката, на свой ред, лежи, изгаряйки от желание да разбърка пясъчно цветната течност, може би черен чай с мляко и мед, в светло тюркоазената като океан чашка, почиваща си в същия цвят чинийка. Качваме се вече към светлата част на дървената маса, където две вази си почиват. Едната, цвят виненочервена, отиваща към лилаво, е дом на крехко стръкче с бяло листенце като цвят. Другата, дори не се вижда, от трите големи цветя в нея – едното, синьо като нощното небе около луната, другото бяло като облак близо до слънцето и третият – красиво лале със смесица от отенъци на розовото.

Цялата тази идилия е разположена върху дъсчен под, който вече клони към бялото, но дъските на пода и на масата са перфектно успоредни, и неперфектно срещащи се.

Описание:
Полета Янева