„Сливи за смет“ е една от най-известните български приказки, съчетала в себе си мъдростта на народа ни от минали времена до днес. Тя продължава да се разказва на нашите деца, запазвайки своята автентичност, но в същото време напълно отговаряща и на идеалите на съвременното общество. Няма как да не се възхитим на тактиката, към която прибягва умния селянин. И да не се замислим върху глупостта и желанието за лесна печалба на повечето от момите и жените занесли своя боклук на селянина в стремежа си да получат по–голямо количество сливи. В минали времена добрата домакиня, трудолюбието и честността са били на висока почит. Мъжката сила е била тази, която се е грижела за прехраната на семейството, за топлината и съграждането на дома. Работата на жената не е била по-лека и много повече като количество. Работела е на нивата, отглеждала е децата, грижела се е на трапезата нищо да не липсва, всички да са облечени и дома да е чист и подреден. При тези обстоятелства изобщо не е за учудване защо стареца в стремежа си да намери най-доброто и качествено момиче за своя син и снаха която ще се грижи за самия него е прибягнал до тази стратегия. Момиче, което не само е активно, здраво, грижовно и добра домакиня, но и отзивчиво, готово да помогне на съседите и близките си с каквото може.
Въпреки, че едва ли има някой, който да не знае тази приказка, нека отново да я прочетем за да си я припомним в детайли. Нейната мъдрост е вечна и непреходна.
„Един селянин намислил да ожени сина си за добро и работно момиче. Натоварил кола със сливи. Тръгнал по селата да ги продава.
— Хайде сливи за смет, сливи за смет! — викал селянинът и карал колата по улиците.
Разбързали се жени, моми, баби да метат къщите. Надпреварвали се коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Една носи цял чувал, друга — крина, трета — престилка. Носят и се хвалят:
— Я погледнете колко смет събрах из къщи! Добре, че дойде такъв глупав сливар, да му я дадем за сливи!
Селянинът вземал смет, давал сливи. По едно време дошло хубаво момиче. То стискало смет в кърпа.
— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала — казал сливарят. — За толкова смет какви сливи ще ти дам!
— Нямаме повече, чичко, никак нямаме. Тая смет не е от нашата къща. Дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.
Сливарят като чул това, много се зарадвал.
— Такова чисто и работливо момиче, което не държи смет в къщи, ще бъде най-добрата къщовница за моя син — рекъл си той и го взел за снаха.“
Преминавайки към картината, прави впечатление невероятно точното пресъздаване на приказката. Лято е. Старецът е спрял на селски път лъкатушещ сред зелено поле. Седнал в своята каруца пълна с чувалчета сини сливи той изглежда развеселен и точно в този момент много доволен. Наблюдава видимо притесненото момиче, спряло се до каруцата, което повдига престилката си с малко смет вътре в нея. Облечена е в скромен син сукман и бяла риза. Червена кърпа обгръща косата й. Погледът и е сведен надолу от неудобство, вперен в трите чувала до каруцата пълни със смет. По някакъв начин се усеща желанието и тя също да получи сливи. Може би само една слива за боклука който носи. А може би не ги иска и за себе си. За разлика от широката усмивка на стареца, нейното лице е загрижено и на него не грее усмивка. Тежък е живота на селянина и на селската жена. Труден за издържане. До тях, малко по-нататък върви жена с голям кожен мех на гърба. Превита е на две от неговата тежест. В близост има кладенец, а водата е нужна за всичко в дома и домакинството. Нужно е да си здрава и силна, да се справяш с всички предизвикателства, да носиш на плещите си целият дом. Багрите в картината са ярки и цветни. Усеща се идването на есента, върховете на зелената трева вече са започнали да пожълтяват. Старецът е облечен в бяла риза, кафяв елек, потури и червен пояс на кръста. Носи шапка която прикрива побелялата коса, но пък бялата брада която се спуска към гърдите му придава достолепен вид. Смее се от сърце, сочейки с пръст престилката с малко смет на красивото и притеснено момиче. Усмивката озарява лицето му, но в очите му прозира учудване и възхита.
Описание:
Пенка Влахова
