Носорог

Носорогът е едро животно, което дължи наименованието си на завършващият си с рог странен нос. Това е едно от нещата, които го отличават от другите му рогати колеги, чийто израстъци са на главата. Самият рог е не по-малко необикновен – той не е изграден от костно вещество, а от много тънки слоеве кератин. Състои се от същите вещества, от които и космите, но въпреки това е много твърд. Животното с лекота чупи клони с него или при нужда нанася смъртоносен удар на противника. Някои носорози имат не един, а два рога. Когато носорогът е с два рога, единият рог винаги е по-малък. Основният рог може да достигне до 60 сантиметра дължина. Най-дългият рог, измерван някога, на главата на бял носорог, е бил с дължина 158 сантиметра.Съществуват пет вида носорози – явански, суматренски, индийски, черен и бял. Всички видове се хранят с тревисти растения и само черният предпочита да похапва от клоните на храсти и малки дървета. Този наглед симпатичен ленив шишко много обича да пие вода и да си похапва –  понякога до 70 килограма растителност дневно. Твърдо заема второто място в класацията за най-едри сухоземни животни – първенци разбира се са слоновете. Според вида, теглото им варира между 900 килограма до 4 тона. Малките тежат до 65 килограма. Дължината на възрастните може да достигне до 4 метра, а височината – до впечатляващите 180 см. Много от нас човеците в изправено положение си мечтаят за такава. Макар че са едри животни, противно на очакванията, носорозите  са много пъргави. Развиват завидната скорост от 64 километра в час.

  Може да си мислим, че са едва ли не несъкрушими животни, но всъщност носорозите са доста чувствителни, най-вече по отношение на кожата. Тя лесно се разранява и страда от ухапвания от насекоми. За да я пази, носорогът често се въргаля в калта. Предполагаме че са чувствителни и по душа, така че препоръчваме да не ги наранявате, наричайки ги в очите „дундьовци“.

Описание:

На снимката е изобразен голям сив на цвят носорог, застанал на четири крака в профил. Тялото му е голямо, издължено и кръгло, шията му е едра и мощна, на нея се вижда голяма гънка. Крайниците му са масивни, но сравнително къси и завършват с три пръста, като на края на всеки пръст има широко копито. По кожата няма козина, тя изглежда много дебела и груба и е покрита с различни по размер гънки. Главата му е голяма и продълговата по-форма. На върха на муцуната, над носа си, носорогът има дълъг и остър рог, а над него има втори, наполовина по-къс от първия. Цветът на двата рога е сиво-бял. Очите му са малки, кръгли и черни. Двете му продълговати уши на върха на главата са клюмнали на две страни. 

  Носорогът е сниман на фона на тъмна и студена гора от дървета без листа, с прехвърчащ ситен снежец, приличащ на блестящи едва забележими бели точици. Той изглежда спокоен и дружелюбен, а в погледа му личи мъничко тъга. Но последното е само предположение.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-107961

Изображение:
Photo by Ronald Gijezen on Unsplash

Зебра

Зебрите са едни от най-разпознаваемите африкански животни. Най-отличителният им белег е кожата, нашарена на черни и бели райета. Зебрите са чести гости на трапезата на лъвовете. Смята се, че са най-древните чифтокопитни животни. Всъщност са близки роднини на конете и се различават от тях предимно по цвета на кожата си.

  Зебрата е дълга до 240 сантиметра, а височината й е 120 до 140 сантиметра. Тя тежи до 350 килограма  има много къса грива, която стои изправена. Това елегантно животно има дълга опашка, която завършва с пискюл от черни косми. Все пак има някаква полза и от красивата й раирана кожа, а именно – да се крие от естествените си врагове. Ивиците, с които е нашарена от природата, са тесни и широки. На места са разположени много гъсто, а на други участъци разстоянието между тях се увеличава поради по-голямата широчина. Както всички пътища достигат до рим, така и тези ивици се срещат по черната линия на гърба й. Зебровите копита са по-големи от магарешките, но по-тесни от конските. Едва ли някой е изчислявал дали болката от един зебров къч е също наполовина болезнен. Не че  госпожа Зеброва е агресивна. Дори е вегетарианка – обича тревисти растения и различни зърнени култури. При нужда не се притеснява да похапва й листа от храсти. Понася много зле липсата на вода и по време на засухата преминава километри, за да достигне до влажни гори.

  Може да се каже че зебрата е спортен тип – вече разбрахме че е маратонец, но всъщност може да се пусне и на къси разстояния – развива до 64 километра в час. Доста френдли типаж е, както биха казали по-младите ни читатели. С лекота понася съжителството с други животни и образува големи групи с газели, антилопи, жирафи и дори с щрауси. Де да имаше повече хора като нея.

  Начело на стадото стои мъжкар, който обичайно е навършил 5 години. Когато водачът остарее или се разболее, стадото го прогонва. Ето и първото нещо, което не харесваме у зебрата, но все пак никой не е съвършен.  Щом стане на 3 години, момчетата се отделят от майките си и започват да се влачат барабар Петко с мъжете. Когато стадото отива на водопой, го води най-старата женска. След нея вървят малките зебри, следвани от поотрасналите, след тях вървят женските с новородените и най-накрая са мъжкарите и водачът на стадото.

Как да не адмирираме този водопоен матриархат.

Описание:

На снимката се виждат частично няколко красиви зебри на черно-бели райета, но само една (вървящата най-отпред) е изобразена в цял ръст. Има издължено шарено тяло и продълговата глава в същия десен. Само върха на муцуната и е черна. Няма козина, а само черно-бяла къса грива на тила. Между двата и задни дълги крака се вижда краят на пухкава черна опашка. Зебрата е обърнала глава в страни, наострила е уши, гледа с интерес и изглежда красива и спокойна.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-58806-%D0%97%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B0

Изображение:
Photo by Simon Moore on Unsplash