традиции – Be my guide

Кукерски маски

В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са едно цяло. В неговия духовен хоризонт водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците от „ другия свят“ имат необходимата свръхестествена сила „да осигурят“ тази плодовитост, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Смятал е, че за да я осъществи трябва да промени по някакъв начин облика си. Маската се явява средството за преминаване оттатък“ и инструментът за влияние върху собственото благополучие. Тя се позиционира на границата между този и онзи свят.

Изображение 1

На снимката се вижда маска с формата на конус, изработена от черен филц. Долната ѝ част достига раменете на кукера, а горната придобива формата на конус в най-високата си част. В областта на очите маската е прорязана, а около процепите със сини, бели червени конци са изтъкани форми, наподобяващи очи. В пространството над очите са бродирани десет наподобяващи слънца фигури, върху които са пришити копчета. Непосредствено над тях, до самият горен край на маската, в зелено и бяло са изтъкани в зигзагообразна форма черти във формата на триъгълници. Те са разделени от линия в червен цвят обхващаща целия диаметър от конусовидната част на маската. В хаотичен ред са разположени и различни по цветове копчета. В областта под очите, маската се състои от нос, изработен от парче червен филц, покрит със сребристи лепенки. От двете му страни, равномерно са пришити по три бежови копчета. Непосредствено под него са разположени засукани мустаци, ушити с бежови конци. Използвани са и наподобяващи слънца фигури. Представляват част от своеобразна брада, около която с червени, сини и зелени конци са изтъкани неправилни овални форми. Симетрично от двете страни са пришити две червени ленти, които в горната си част са извити навътре, а по краищата им са пришити бели копчета. В долната си част, маската е изпъстрена с най-различни по цвят вълнени конци.

Изображение 2

На изображението се вижда човек, преобразен като кукер, с маска на лицето. Можем условно да разделим това страховито одеяние на две части – маска за лице и костюм. Изработеният от овча кожа костюм е изцяло бял. За маската е използван дървесен материал, обработен така, че да придобие човешки лицеви измерения. Брадичката е в тъмнокафяв цвят – издадена е и заострена напред, наподобявайки същия атрибут у козела. Зъбите са изрисувани в бяло, а над тях е прикрепена сива на цвят материя, чрез която са възпроизведени мустаци. Те достигат до раменете. Горната част на лицето се състои от издаден напред нос, явно гравиран чрез пирограф. Очите са изцяло бели, като около тях, отново посредством същия уред, са изобразени тъмни кръгове. За веждите е използвана същата на цвят материя както при мустаците. Върху челото са изрисувани криви, изобразяващи бръчки линии. За коса е използвана къдрава вълна, която достига раменете на кукера.

Изображение 3

На това изображение е показана кукерска маска, която представлява дървен правоъгълник с естествено продължени в горният ъгъл къси рога, под които са прикрепени два по-дълги, но изработени от друг материал. Под втория чифт са издълбани два отвора за очи. Вътрешността им е издържана в червено. Издълженият напред нос е извит надолу – окраската му е същата като на рогата. За мустаци е използвано поставено напряко перо, под което отново от дърво, са оформени зъби с равни краища. Маската представлява усмихнато лице, като вътрешността на устата е същата на цвят като тази на очите. Цялата маска е странично облепена с дълги пера.

Изображение 4

На тази снимка ни е показана кукерска маска представляваща лице на животно с големи извити рога. Приличат на рога на овен. Основата на маската е изработена от материал наподобяващ прежда. В най-горната част маската е светло кафява, в средата – бяла, а в основата – тъмнокафява. Рогата на кукера са извити, тъмнокафяви на цвят. В пространството между двата рога има бяла прежда, служеща за коса. Очите и носа са изработени от един и същ черен материал. За зеници служат две бели, нанесени с боя черти. През средата на носа, в отвесна посока, също е нанесена бяла черта. Устата е изрязана. Зъбите са бели и допълнително залепени – изработени са от бял картон.

Изображение 5

На това изображение е показан кукер в цял ръст, с вдигнати на височината на раменете ръце. Маската е изработена от две пришити една за друга части: предната – от светлокафява кожа, а задната – от бяла материя, може би отново с животински произход. В горната част на маската са прикрепени два рога. Издълбани са и два кръга за очите. В областта на врата, кукерът е покрит с тъмна козина. Останалата част от облеклото се състои от светлокафява овча кожа. Около кръста му са закачени единадесет на брой метални чанове във форма на камбанки. Ръцете му са покрити с черна боя.

Използвани източници:

1. URL: <https://www.glami.bg/> 25.02.2021

2. URL:<https://bg.puntomarinero.com/what-is-a-bolivar-meaning/>25.02.2021

3. URL:<https://shipgratis.bg/>04.03.2021

4. URL: <http://antique.bg/product/list/category/36/lang/1>07.02.2021

5. URL: <https://bellamiestore.com/shop/detski-ksilofon-ot-new-classic-toys/>01.03.2021

6.URL:<https://www.alamy.es/foto-hombre-con-roscas-en-su-cabeza-90827114.html01.03.2021

7.URL:<https://depositphotos.com/39507285/stock-photo-kuker-festival-bulgaria.html>26.02.2021

8. URL: <https://www.deviantart.com/yuleto/art/Kukeri-Mask-243999079>12.03.2021

9.URL:<https://bnr.bg/en/post/101072902/sound-of-surva-bells-purifies-and-regenerates>12.03.2021

10. URL:< https://www.alamy.com/stock-photo-prilep-macedonia-february12.03.2021

Васильовден (Сурваки)

На 1 януари в народната традиция се празнуват няколко празника – Васильовден, Сурваки, Нова година.

Народът вярва, че Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Васильовден се нарича и Сурваки заради обичая сурвакане. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари. Този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.

На снимката са изобразени три сурвачки. Дряновите пръчки, от които са направени са под формата на буквата Ф. Обвити са в усукани бели и червени конци и навсякъде са поставени червени и зелени цветенца. В по-големите кръгчета на сурвачките са изобразени украшения под формата на момиче и момче, а в по малките пък има други красиви апликации. Колкото по-шарена и богато украсена е сурвачката, толкова повече лакомства ще получи сурвакарят.

Описание:
Ивайло Димитров

Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се, че на този ден ”слънцето играе“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити и по тази причина хората стават сутрин рано и се изкачват по високите хълмове, за да наберат от лековитите растения.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Също така започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Снимката изобразява едно слънчево утро в планината. Прекрасното синьо небе е осеяно с бели пухкави облачета. Тревата е окосена и е събрана на големи кръгли бали. В далечината са се сгушили зелените дървета, а на преден план виждаме голям, пъстър букет от набрани билки. Растенията в него са най-различни – жълти, бели, зелени, лилави, розови, сини и др. Билки събрани с лековита цел както казват преданията.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледуване

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.

Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.

Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.

Описание:
Ивайло Димитров

Фестивал „Сурва” в Перник

Фестивалът в Перник се провежда всяка година в края на януари. Идват групи от различни краища на страната. Те разиграват своите сценка и танц в средата на градския площад. Пред тях има сцена, където седи журито. Отляво и отдясно са скупчени зрителите. Пространството, където дефилират кукерските групи, е с форма на голям правоъгълник, така че има достатъчно място отстрани и хората са в три-четири редици. Кукерите влизат от улицата, която е тоно срещу сцената на журито. По продължение на улицата групите чакат реда си.

Тази група е от село в Казанлъшко. Излизат на площада, подредени в две редици. На главите си имат високи шапки с конусовидна форма. Явно шапката се държи от някаква летва, за да седи изправена. По конуса са зашити пайети в различен цвят. Самата шапка е бяла, така че различните цветове изпъкват. Лицата на кукерите също са покрити от шапката. Има дупки за очите и устата, около които също са зашити пайети и мъниста в различни цветове. Така придобиват очертания на човешко лице като от детска рисунка. Облечени са с бели ризи с червени арки по раменете. На кръста си всички имат колани със закачени по тях големи хлопки (звънци). Когато кукерите подскачат, те звънят силно. От колана висят и въженца със закачени по тях пискюли в различни цветове- розови, зелени, червени, сини, жълти, някои много ярки, други-матови. Изпълнителите от тази група се разделят в две редици. Така ги наблюдават зрителите и от двете страни. Подскачат и обикалят из импровизираната сцена. Понякога правят фигури, а понякога се движат без видим ред. Около тях обикалят фотографи, които ги снимат постоянно. След няколко минути танцуване полицаи отварят проход между тълпата зрители от едната страна като откачат въженцето, което очертава пространството за дефилиране и молят зрителите да направят път, групата се изтегля и на площада излиза следващата.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева