Страдание – Be my guide

„Птича перушина“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак ще си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело… Ние, врабчетата, може и да загиваме, но перушината ни остава жива по земята…Няма я вече Ю.Тц., няма с кого да си играем отново на врабчета, с кого да вием гнездо и на кого да нося сутрин рано вода от реката или да пея песничката на Тананик…“

Джифф страда, останал без своята Ю.Тц, която в един слънчев, ослепително син ден е безмилостно отнесена от жестокия и хищен ястреб. В тъжното небе, милостивият вятър тихо донася птичи перца, които летят и се спускат към страдащите врабчета. Всички си вземат по едно перце, което да изпълва самотата на дните им и да направи загубата не тъй непоносима. Врабчетата знаят, че докато живее обичта им към Ю.Тц., тези перца ще се носят леко около тях, ще живеят чрез спомените им, ще се летят заедно с песните им… Джифф отнася едно в опустялото си гнездо, за да му дава от обичта си, а то да му носи изгубената топлина и приятелство, да му вдъхва вяра и упование. Защото птичият полет никога не спира, носен от безмълвната песен на познатия вятър, от безтегловните и свободни птичи пера ….

Изображение:

Картинката е черно-бяла. Врабчето Джифф е вдигнало високо крилца и опашка, навело глава към земята, накъдето пада едно перце. А то не прилича съвсем на перце, по-скоро на мъничка, тежка черна сълза, леко извита и готова да се разлее, сякаш уморена от полет или решила да се загуби. Дали мъката по загубата на врабчетата е натежала и на перото? Колко ли страда врабеца, загубил сърцето си, което бе дарил на Ю.Тц. и което ястребът уби жестоко, заедно с нея? Дали небето е все тъй синьо или е захлупило слънцето със тежки сиви облаци, придаващи му мрачен и жален вид? Запетайчето също гледа към перцето и е сигурно, че страда силно. Над тях летят девет врабчета. Дали лети и Пиук? Може би той пее, решен да сподели страданието си заедно с крилатия вятър или пък всички те летят с надеждата да открият перцата на Ю.Тц., които да им дадат надежда, че тя живее някъде там безплътна, но със свободна и незагасваща душа…?

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Юнашка фланелка“ из „Ние, врабчетата“ /разкази/ от Йордан Радичков

Вече достатъчно пораснали, врабчетата напускат старото си гнездо и заживяват в короната на едно дърво. То ги закриля от вятър, предпазва ги от дъжд и неприятели. В един мрачен и мъглив ден, накацали из клоните му, врабчетата забелязват към тях да приближава едно непознато и немощно врабче, облечено във фланелка. Приет гостоприемно, новодошлият им разказва, че е от далечната страна Китай, а сетне им описва тежките изпитания и трудности, през които преминава за да стигне до тази нова за него земя. У Фу, както се казва врабецът, разказва за миналия си живот из оризовите ниви и за щастливото съжителство между неговото семейство и хората по тия места. Те живели и си помагали взаимно- врабчетата се хранили с насекомите, които вредяли на растенията, а пък хората се сдобивали с богата реколта. С мъка продължава историята си, описвайки спомените си от един изпълнен с жестокости ден. Докато живота си тече в преследване на насекоми из нивите, изневиделично той и всички останали врабци са безмилостно подгонени от местните хора. Това ги принуждава да отлетят, с желанието да открият нов и спокоен дом, но силите им не позволяват да летят на далечни разстояния. Затова те кацат в друго оризище, с надеждата да съберат нови сили и да продължат бягството си, но отново са застигнати от хората и подложени на несекващите им до смърт удари. Много от събратята му загиват, а У Фу успява да се скрие дали заради своята юнашка фланелка, дали заради съдбата отнесла се благосклонно към него през този ден… Останал сам, той преминава през Великата китайска стена и се отправя на дълъг и мъчително неизвестен полет. Така завършва тъжната си история врабчето от Китай, която буди негодувание в смелото сърце на Чир, който предлага да го научи на изкусното летене наобратно. Всички съчувстват и споделят мъката на новия си приятел и го приемат сред тях.

Изображение: Картинката е черно-бяла и пресъздава момента, в който врабчето У Фу от Китай се среща с тукашните врабци. Той е с къса фланелка на райе и тъмно оцветено тяло, с раздалечени крилца, сякаш обзет от вълнение докато споделя нещо с околните. Може би споделя несгодите, които е преживял. Новопристигналото врабче е заобиколено от другите, из които се откроява един по-висок, също облечен във фланелка с райета, която достига до глезените му. Запетайчето също е насочило погледа си към китайския си събрат, а над всички високо в небето кръжат три врабчета. Видно е, че У Фу се е сдобил с нови приятели, щастлив, загърбил мъката и изпитанията, намерил нов, спокоен дом. Възможно ли е неговата юнашка фланелка да му е дала кураж и надежда, за да успее да премине през дългия път? Колко ли радост изпълва мъничкото му сърце?

Ерколе Фиоре от „Зимна Венеция”

zimna venecia

Тази стая приличаше на него – студена, спокойна, подредена. Но Ласнер знаеше, че Фиоре можеше да се разярява. Този дебел мъж с увиснали рамене се обличаше строго, мислеше се за елегантен, правеше на своите сътрудници неучтиви забележки за прищевките им в облеклото. Твърде доволен от себе си заради поста, който най-сетне бе извоювал, след като се бе показал достатъчно гъвкав, той имаше въпреки всичко великолепни качества на организатор и рядка работоспособност. Друга негова заслуга беше, че при случай улесняваше задачите на своите сътрудници, и умееше да се радва на техните успехи. Но никой не го обичаше, той страдаше от това и когато си пийнеше, споделяше разочарованието си на когото му попадне.

Из „Зимна Венеция”
Емануел Рублес
Издателство „Христо Г. Данов”, 1983

Описание:
Валерия Вълева

Скайп емотикон „Страдание“

Лице, изобразено като жълто кръгче. Очите представляват две по-малки бели кръгчета с черни точици в средата. Устата е горен полукръг, който се разширява и удължава периодично, тъй като картинката е анимирана. Нарисувани са вежди, които се повдигат.