Площад „Пуерта дел сол”

Puerta del Sol

Пуерта дел Сол в превод от испански, буквално означава „порта на слънцето“. Нарича се така, защото през 15 век там е била една от портите на крепостните стени на Мадрид. Площадът се счита за абсолютния център на града, недалеч е от основни булеварди и е кръстопът на няколко линии на метрото. Площадът Пуерта дел Сол е едно от най-оживените туристически места в Мадрид, а също и популярна търговска зона.

Обширният площад събира множество улични артисти изявяващи се в най-различни изкуства и жанрове. Хип-хоп танцьори, факир стъпващ и лежащ върху натрошени стъкла, фокусници, музиканти, актьори изпълняващи забавни скечове–всичко за радост и забавление на случайно преминаващата публика, но разбира се и за да припечелят някое евро.

В южната страна на площада е разположен паметник на крал Карлос Трети – крал на Испания от осемнадесети век, станал известен с дейностите си по благоустройството на града. В източната част на Пуерта дел Сол се намира символът на Мадрид – статуята Мечката и ягодовото дърво. Статуята е поставена през 1967 година и е вдъхновена от средновековен герб на щитовете на армията от тринадесети век, както и настоящ герб на Мадрид.

Снимката е направена в слънчев пролетен ден. В центъра на кадъра е статуята на мечката и ягодовото дърво.Небето е ясно, чисто и яркосиньо, а като фон зад статуята се виждат красиви сгради на по четири или пет етажа, огрени от следобедното слънце. Скулптурата е изработена от бронз и камък, висока е около 2 метра, като е разположена върху правоъгълен гранитен постамент с височина също„ около два метра.Теглото ѝ е около двадесет тона. Дървото има висок оребрен ствол, аоколо средата на ствола има чвор от отрязан дебел клон. Короната на дървото представлява сравнително малък храст с ягоди.Мечката е изправена, но все пак малко по-ниска от дървото.Стъпила е на задните си лапи и е подпряла предните си на ствола му, душейки с муцуната си ягодите. Тялото й е напрегнато, мускулите ѝ са релефни от позатаи стремежаѝ да хапне от плодовете. Цялата е покрита с резки и набраздявания имитиращи козината на истинска мечка.

Кадърът е опитал да улови само статуята, но все пакможе да се долови оживлението на площада. Върху постамента се виждат сенките на двама души – вероятно позиращи за снимка, по-назад и друг човек, който може би наблюдава улично представление, наоколо също се забелязват случайно попаднали в кадъра хора. Разбираемо е – като емблематичен символ на Мадрид, статуята е винаги заобиколена от желаещи да я пипнат и да се снимат край нея за спомен.

Описание:
Ясна Минковска

Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com