райбрежието, което разглеждаме от високо е с формата на полумесец. То е покрито с чист светлокафяв пясък, който на места придобива светлосив оттенък. Брегът е обливан от чисти, малки и леки морски вълни. Наблюдавайки водата различаваме три цветови нюанса. Далеч от плажа – тъмносин, с приближаването към брега синьото изсветлява, за да се трансформира в красивата бяла пяна, обливаща безлюдното крайбрежие.
Описание:
Йорданка Панова
Една малка морска плажна ивица. Осеяна със златист пясък, примесен с множество малки камъчета и почти незабележими малки черупки от миди. Спокойни морски вълни, които леко се разбиват в плажа, преминавайки през краката на седнал точно до водата човек. Цветът на водата прелива от синьото към искрящото бяло на морската пяна. Забелязват се леки слънчеви лъчи отразяващи се в плажа, по което се досещаме, че самотният наблюдател се любува на изгрев или залез.
Описание:
Йорданка Панова
Морска вода с бледосин цвят. Петте пипала на звездата са покрити от вътрешната си страна с множество къси ресни, а горната ? част е гладка. Тя се намира на дъно осеяно със светли и бели пясъци под формата на вълни, които преливат от бяло към бледо синьо, а мекотелото едва се забелязва, сливайки се с цветовете и слънчевите отблясъци на водата. Пясъците по дъното приличат на къдри, фини дипли , които се застъпват и изглеждат неподвижни, спокойни и застинали.
Описание:
Йорданка Панова
В тази картина границата между бледо и семпло е добре овладяна. В близък план, на фона на бяло небе и светъл, зелен простор, виждаме част от масивна тераса със солиден, бял парапет от колони. Парапетът е декориран със значителни по големина кашпи, изработени от същият мраморно-бял материал. Слънцето разстила дълги, протяжни сенки по пода на терасата. Пред погледа ни е млада жена, извърнала се леко към нас. Опряла се е на парапета. Старинната и бяла рокля се спуска до земята. Върху главата си носи сламена шапка с малка периферия, украсена с шарени цветя и лилава панделка. Компания и правят седем накацали по земята гълъба. Тя кротко наблюдава птиците. Лицето и е сърдечно и усмихнато. По всяка вероятност дамата ги храни и това е причината да са се скупчили в група и да са толкова спокойни. На близката колона е опрян затворен очарователен, бял чадър за слънце, в тон с тоалета на неговата притежателка.
Цветовете, нежният лик на жената, птиците и дори светлината допринасят за цялостното възприятие за нежност в творбата.
Описание:
Натали Платнарова
Лято е. Слънцето огрява щедро павираната улица. Някак си ни се иска да усетим и да вкусим тази негова топлина, да се насладим на комфорта, да поседнем на една пейка и да се отпуснем с разхладителна напитка и сладкиши за кратка почивка. Вече не търсим шумните площади и булеварди. Копнеем за тихия покой с който би могла да ни дари само една от многото малки улички в старинният Рим, на които като че ли времето е спряло. Оглеждаме се търсейки подходящото място и няма как погледът ни веднага да не бъде привлечен от оранжевата, свежа и не по малко слънчева къща на самият ъгъл на уличка. От покрива и се спуска като водопад зелената пелена на бръшляна, който я обвива в нежна прегръдка, придавайки и очарование и може би малко мистика и тайнственост и някак си ни се иска да разберем, каква история пази тази къща, какви са хората които живеят в нея, кой всяка сутрин отваря белите капаци на прозореца сгушен между бръшляна на горният етаж, поздравявайки новият ден. Всъщност дограмата на прозореца е бяла, а тънка завеса не ни позволява да надникнем в стаята. Във вътрешността капаците са с тъмнокафяв цвят, а рамките им са бели. . Точно под прозореца се намира и входа на малко подредено и много добре заредено магазинче за сладки неща. Вратата е отворена широко, светло кафявият дървен плот е отрупан с какви ли не изкушения. Преобладаващият цвят в магазина е близък до оранжевия на фасадата, но по тъмен, създавайки усещане за дълбочина. Свежо, цветно и кокетно магазинче, което с вида си ни повдига настроението. Над входа му стои неголяма овална табела от дърво запознаваща ни с името на магазина –NEDERA, а върху малката тента от плат, която го предпазва от силните слънчеви лъчи, прочитаме и името на фирмата – Sweetness&Co Въпреки слънчевият ден от двете страни на нивото на тентата светят лампи със силна и ярка светлина, които правят белият й цвят и табелата с името на магазина още по открояващи се. Редките филизи на бръшляна, спускащи се над лампите и тентата ни се струват още по зелени. От лявата страна на входа се забелязва прозорче. То е със затворени капаци и няма как да погледнем през него. Виждаме само бялата рамка очертаваща малък правоъгълник и тъмната решетка на капаците. А отдясно не липсват и табели, които ни информират какво предлага магазинчето. Те са две, тази която е по близо до входа е поставена хоризонтално, точно над кафявата пейка до стената, а другата непосредствено до ъгъла на стената, разположена вертикално и над нея около метър по високо има закачена малка керамична саксийка , като че ли кацнала в бръшляна. Не бих се учудила ако в нея наистина има семенца за птички, защото изглежда празна и не виждам цвете в нея.От другата страна на ъгъла къщата е разположена към по голяма улица. И от тази страна, допряна до стената също е поставена пейка, само че тук вече освен пейката има и масички с по четири стола.
Входът на магазина е стъклен, разделен на малки прозорчета . Отдясно до входа е монтиран звънец, явно за всички онези които са закъснели малко повече с пазаруването.
И въпреки, че не се виждат клиенти, ние със сигурност разбираме, че той не е празен. Колелото което стои изправено пред входа, но не на тротоара, а на улицата ни подсказва за спокойствието пространството, лишено от автомобилен поток и то не само на тази улица, а може би и на целият район от който ние реално опознахме само една малка част. Кошницата отпред на колелото все още е празна, кафявата кожена чанта на задната седалка също. Сигурен знак, че неговият стопанин е вътре и в момента избира с какво да ги напълни. А определено изборът е голям и ще му отнеме време. Фактът, че колелото не е вързано, а просто изправено на степенка и то не покрай бордюра а тротоара, а перпендикулярно на него говори, че собственикът му определено няма от какво да се притеснява докато пазарува. Въпреки че лично на мен ми се прииска да го яхна, да натисна педалите и да почувствам полъха на вятъра развявайки косите ми и дарявайки ме със свобода.
Описание:
Пенка Влахова
Снимката е направена някъде из уличките на Рим, Италия. Показана е
двуетажна ярко оранжева къща.На вторият етаж, покрит с тъмнозелен
бръшлян, има прозорец с отворени бели капаци. На първият е
разположено магазинче за сладки изделия. Отворено е. Вътре се виждат
много продукти. От двете страни на вратата има лампи, които светят с
ярка светлина, както и различни табели. Горе в дясно на стената на
къщата се вижда малка улична табелка с номер 179, почти покрита от
бръшляна. До вратата от дясната страна е разположена кафява дървена
пейка, без облегалка. Никой не седи на нея. Пред магазина е спряло
колело, подпряно със степенка. То е със златиста рамка и със светло
кафява кожена седалка и дръжки на кормилото в същия цвят. Отпред е
закачена плетена кошница, а отзад – кожена чанта за багаж. В магазина и
на уличката, покрита със сиви павета, не се забелязват хора.
Описание:
Христислава Борисова
Пред теб е снимката на една щастлива дворна маца, която се радва на хубаво време в градината. Тя е в оранжево-бели краски, със средно дълга козина. Застанала е в лек полупрофил, така че белите й мустачки изпъкват много добре на тъмния фон в далечината.
Притворила кротко очи, котараната очевидно се наслаждава на слънчевата топлина, галеща малкото й нежно носле и бяла муцунка.
От снимката струи светлина и спокойствие.
Описание:
Радина Балканска
На снимката е изобразен един от най-известните плажове в нашата южна съседка Гърция – Мраморният плаж на остров Тасос. Направена от високо , в слънчев ден,може би от дрон , ние виждаме белия пясъчен бряг, който дължи красивия си цвят на хиляди мраморни камъчета.Те остават хладни дори през най-горещите дни през лятото. Виждаме и морето , което заради тези бели камъчета на дъното си има прекрасен тюркоазен цвят , а водата е кристално чиста.Няма вълни , водата помръдва едва-едва. На повърхността й се виждат златисти отблясъци от слънчевите лъчи .На брега върху белия пясък има чадъри , прибрани , очакващи следващия туристически сезон , а до тях има шезлонги,които са в тон с цвета на морето – тюркоазено сини. Плажът е обграден от смесена гора – иглолистна и широколистна , а дърветата имат наситен зелен цвят. Зад плажната ивица има малка гора от масивни маслинови дървета, а земята под тях е бяла заради мрамора. Самата гора изглежда като призрачна и е уникално красива.
Описание:
Велина Петрова
Рижав, пухкав котарак е положил глава на бял перваз до саксия със зелено растение. През прозореца нахлува бяла мека светлина. Животинчето се е загърнало с опашка и е свило лапички близо до тялото си. Цялото изображение излъчва спокойствие и топлина.
Снимката е светла и от нея струи чистота…каквато само една невинна душа може да излъчва.
Описание:
Деси Иванова
Хей, бих искала да те пренеса върху едно меко бяло одеялце, което гали дланите ти с власинките, но усещаш и тук таме я някое пънче, или клонче, все пак се намираш на пода на една небесно-синя палатка насред гората. Сутрешният въздух щипе съвсем лекичко бузите ти, колкото да ги събуди и да те усмихне. За да ти е по-мекичко, се наместваш върху едно избледняло електрическо-зелено шалте и решаваш да рисуваш. Пред теб има полу-започната, или полу-завършена рисунка, върху един, мисля че, почти А3 формат тефтер, от онези със спиралите, и черните корици, сигурно от “Слънчоглед”, а хартията е твърда, идеална за рисуване. Рисунката прелива от цветове, и заема лявата част на листа, така че за теб остава дясната да се развихряш. Както го усетиш. До тефтера са скупчени моливи, кои подострени, кои със затъпял връх, но чакат да бъдат използвани, а след което грижливо прибрани, да се сгушат, в черния мек несесер с плавно затварящ се сив цип.
А пред теб…. пред теб се шири събуждащата се гора с високи, тънки като игли дървета с буйни корони от тъмнозелени листа, но сега изглеждат меки, заради слънцето, което щипе и тях по клоните и ги усмихва… Пред палатката, върху свежо ухаещата шума, е разстелена една голяма бяла мушама, ама наистина голяма, краят й не се вижда от входа на палатката – кой знае, сигурно цяла нощ са танцували или са се разменяли приказки на пукащия огън. (който също е някъде извън идиличната снимка). По бялата мушама има приятни гънки, които образуват плавни сенки в играта със слънцето, почти като вълни на полу-спокойно, полу-разбудено море.
Спокойствие, тишина, споделеност.
Само теб те чака тази сутрин.
Описание:
Полета Янева