НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

nacionalna biblioteka sv. sv. kiril i mitodii

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий /до 2010г. Народна библиотека/ е най- старият културен институт след Освобождението и най- голямата обществена библиотека в страната. От 1994 год. е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Намира се до Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Пред сградата на библиотеката се издига един от най- впечатляващите монументи в София, а именно паметник на светите братя, чието име носи библиотеката. Фигурите на Св.Св. Кирил и Методий са с височина 4.2 м., те са изобразени в цял ръст, стоящи един до друг. Св. Константин-Кирил Философ е по-младия брат, изобразен е с открито чело, мустаци, малка брадичка и подкъсена коса. В дясната си ръка държи перо /за писане/, а с лявата поддържа края на хартиен пергамент. До него стои по- големият му брат Св. Методий, който с дясната си ръка държи горния край на пергамента, а в лявата държи наръч от книги. Св. Методий е с по-дълга и голяма брада от брат си и с мустаци. Косата му стига до края на ушите е сресана назад към тила. И двамата са облечени в дълги до земята тоги. Излъчват мощ, сила и спокойствие. Пред паметника има малка градинка в центъра на която са оформени прекрасни цветни лехи от късостеблени цветя. По периферията на градинката са разположени дървени пейки с красиво извити крака направени от ковано желязо. Зад паметника се намира сградата на библиотеката. Тя представлява двуетажна внушителна сграда в бяло. Дванайсет бели колони се издигат през двата етажа на фасадата и като че ли подържат надписа изписан с кафяви букви върху белия фон, който ако не се лъжа още не е сменен и гласи  НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Десетина стъпала водят до трите дървени двукрили врати. За съжаление в момента дограмата по внушителните прозорци е съвременна, но се съчетава без да „бие” на очи със сградата.

Описание:
Рада Николова

Гръмотевична буря в София

burq

„Градът бе затихнал в късните часове на вечерта. Във въздуха можеше да се усети мириса на дъжд, но него още го нямаше. Небето беше наситено тъмно синьо със сиви петна по себе си. Луната нежно се подаваше зад един черен облак, обвита в своята сребриста пелена. Имаше силна мъгла, типична за котловините като София, но въпреки това светлините на многобройните сгради мъждукаха в тъмнината и бавно, една по една изгасваха. Уличните котки тъкмо се разбуждаха за техния любим нощен лов, но когато подадоха розовите си нослета навън, те усетиха, че се задава буря и се прибраха по мазетата, на топло и сухо. Старицата със сива, дълга коса, която беше учудващо пъргава за възрастта си и живееше в същото малко блокче, което и те, им беше оставила голяма консерва с котешка храна, така че те не се притесняваха за нея и се отдадоха на спане, отново. Много малко след като те заспаха започна да вали. Но не обикновеното леко ръмене, което е типично за есента, а нещо повече. Нещо по-силно. Нещо по-интригуващо. Истинска, красива, епична, завладяваща и леко плашеща Буря. Облаците се скупчиха заедно, сякаш се бяха уговорили предварително и дадоха всичко от себе си градът да подгизне за секунди. Тук таме някоя гръмотевица изтрещяваше, последвана от великолепна светкавица. Валеше неспирно часове и часове, а гърмежите бяха като по часовник, толкова стриктно организирани. Звездите блещукаха както винаги и като че ли не бяха впечатлени от това рядко природно чудо. Беше като светлинно шоу, създадено от най-изкусния от изкусните режисьори. Хората, разбира се, отдавна си бяха легнали да спят, но тези, които бяха останали будни, запомниха това явление. А на сутринта, когато слънцето започна да се подава, бурята утихна отведнъж, сякаш нищо не се беше случило“

Описание:
Вяра Пиперкова

Забележка:
Описанието не е направено по приложената снимка.