Картината изобразява снежна зимна гора с дебели, бели преспи и малка къща скрита в далечината насред пухкавия бял килим. Човек сякаш се потапя в бялата чистота на разкриващият се пред нас пейзаж. Снегът ни се струва пухкав и ефирен. Заглеждайки се по детайлно, виждаме как клоните на дърветата се накланят под тежестта му.. На преден план, в средата на картината, преминава заледено поточе. От двете му страни извиват снага красиви дървета. Вляво има висок бор, зад който са се сгушили още представители на същия вид, а вдясно други дървеса с гола корона и покрити със сняг клони. Борът е висок, стъблото му представлява нежна смесица от цветове-кафяво, тъмно кафяво и бели участъци(сняг), които се сливат с естествения му цвят, а по цялата му дължина преминават тънки, тъмни, красиво криволичещи линии, сякаш кората се е напукала и се вижда дълбочината между процепите. Тънки, разкривени клони стърчат странично в основата му – покрити са със сняг, пластът на който изтънява, следвайки дебелината им. Зелената иглолистна корона се извива дъговидно под пухкавата тежест, а цветовете на игличките преливат в различни зелени нюанси – от тъмно, където е най-скритата част на листата, към мастилено зелено и наситено и по-свежо зелено. Белотата по дървесната ефирна корона носи усещането за обединяване на небесните облаци с вечно зеленото дърво. Сякаш то за миг ги улавя и обвива с тях короната си. Всъщност завивката е от сняг – бял, неравномерно покриващ зеленината, тежък и същевременно и въздушно лек. В далечината, насред заслепителната белота, зад бора се вижда още едно дърво. Контрастът е прекрасен.
Пред бора скрити под снега , сякаш искат да се измъкнат навън, се подават свежи зелени треви. С бледата си зеленина, прозираща под дебелия слой сняг, те финно загатват за своето съществуване. В близост до боровите дървета са изобразени ниски храстовидни растения. Храстите са с голи тънички клончета по които има жълто-кафеникави участъци, отново покрити със сняг. Навсякъде из снежната белота са изобразени и снопчета с тревисти растения с дълги и тънки листа, гъсто растящи. От другата страна на поточето, скрито зад голите дървесни корони и на по-заден план се вижда отново зелено иглолистно дърво с неясни очертания. Зад него по белия сняг има малки тъмни следи, сякаш някой е вървял към къщичката в далечината на картината. Художникът я е изобразил в перспектива, вижда се че е малка, с кафяви стени и червен покрив, два бели прозореца сякаш надничат към пътеката от следи, а под тях има наредени дълги дървета отново посипани със сняг. Красивото заледено поточе, изглежда тясно в далечината и се разширява идвайки към нас, а под ледената му покривка се виждат зелени водни растения усукани около три едри камъка с обла форма. Растенията сякаш нашепват, че снежната приказка за миг дава почивка и отмора на природата, но и че животът и процесите продължават, както тече и водата по естествения си път, скрита под прозрачния леден слой. Творбата носи усещане за чистота, покой, нежност и игра на пролетните и зимни нюанси-зелената свежест и бялата хлад.
Описание:
Ивелина Дамянова
