слънчева система

Мъглявина

В Космоса освен познатите ни звезди, планети, галактики и черни дупки е пълно и с космически облаци познати още и като мъглявини. Тяхната роля за развитието на космическото пространство е много важна и голяма, защото именно в тези космически облаци се образуват звездите. Самите мъглявини се състоят от три основни компонента – газ, прах и плазма. Според учените газта в мъглявините има праисторически произход, което означава, че се е образувала още в зората на Вселената. Точно, когато са се формирали и водородът и хелият – основните съставки на звездите. Прахът и плазмата са дошли малко по-късно, когато първите звезди започнали да се превръщат в свръхнови.

На снимката е изобразена мъглявина на фона на звездното небе, която изглежда точно като човешкото око. В центъра си има черен кръг, в средата на който свети звезда, към крайщата ѝ цветовете преминават от жълто към жълто-кафяво, кафяво и накрая червеникаво-черно.

Описание:
Ивайло Димитров

Комета

Кометата е малък астрономически обект. Представлява тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето.

На снимката, на фона на тъмното небе обсипано с безброй звезди, е показана комета с красива опашка. В началото си кометата има заоблена глава предимно бяла, а към края на опашката светлината се разпръсква.

Описание:
Ивайло Димитров

Марс

Марс е известна като „червената планета“ и има защо. Цялата планета е
скалиста – не се виждат никакви други „материали“. На снимките,
направени от космоса цветът е като на керемида – оранжево-червен, а в
някои части (зависи от какъв ъгъл е направена снимката) има мъгляви
черни очертания на планини. Тези черни очертания, гледани отгоре,
изглеждат все едно някой е мацнал с черна боичка по снимката. В
северната част има няколко по-тъмни петна – по-високи части. На южния
полюс има петно бял лед. Формата на Марс е сферична.

Снимка от Уикипедия

Описание:
Гергана Кичева

Земя

Формата е сферична. Доста голяма част от повърхността е синя – това са
океаните. Виждат се множество бели петна – големи облачни маси, които
закриват какво има под тях. В зависимост от коя страна е направена
снимката личат и очертанията на различните континенти. Южна Америка е (предимно зелена заради огромните гори около р. Амазонка) и южната част на Северна Америка (източните части са предимно зелени, а централните, по на юг – пустинни). На снимките, направени над Африка, например, се вижда пустинята Сахара в жълто.

Снимка от daskalo.com

Описание:
Гергана Кичева

Венера

Формата е сферична. Повърхността прилича на разтопен метал (и в
действителност голяма част от планетата е застинала лава). Венера има
цвят на разтопено злато и все едно е направена от такова. На снимката
изглежда сякаш по повърхността има разломи или планини, от които излиза течен метал – имат форма на дълги шевове и са с по-светъл жълт цвят. Има няколко по-тъмни петна – по-високи планини.

Снимка от Уикипедия

Описание:
Гергана Кичева

Меркурий

Формата е сферична. Повърхността на планетата е като мъртва скала – сива, с малки кратери, някак пуста. На места има малки по-светли петна и кратери. Така, на снимката, прилича на обло камъче с малки светли точици. Не се различават по-високи части или нещо фрапиращо различно – очертания на кратери и равен пейзаж.

Описание:
Гергана Кичева

НЕПТУН

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).

Открит e на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2 100 км/ч.

На снимката планетата изглежда като идеален син кръг с две-три бели и едно сиво петънце на фона на черния космос със звезди..

Описание:
Гюлтен Исуф

Уран

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Представлява ярко светлосиньо кълбо, което е по-светло на преден план, почти бяло, като синьото преминава в по-тъмен нюанс на заден. Цветът е равномерен по протежението на цялата повърхност. Има множество пръстени, които деликатно обикалят синята планета по диагонал. Те не се сливат а са отделни нежни бели окръжности. Фонът е космическо небе, отрупано със сенки и звезди.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Сатурн

Планетата Сатурн представлява идеална свера, около която има множество пръстени, които са толкова много, че изглеждат като един цял диск с дупка посредата, в която се намира перфектната сфера Сатурн. Тези рингове са изобразени като по-тънки от към вътрешната част на диска и по-дебели от към външната, като варират посредата, но изглеждат равномерни помежду си. Има множество космически камъни, които съпътстват пръстените, те също са естествен спътник на планетата, разположени са неравномерно, като също така техният размер варира. Самата планета е украсена само и единствено в светли пастелни цветове, които преминават от един в друг вертикално. Полюсът е бледо лилав, надолу цветът му прелива към оранжево жълт, после следва бледо сив цвят, застъпен от пастелено зелено, а около остта е отново оранжево, като надолу цветовете продължават да се сменят по същия начин в тази гама. Планетата е изобразена на черен фон с множество малки бели точици, които представляват звездите.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Венера

Венера е втората планета от Слънчевата система и се отличава с изразения си златисто-оранжев цвят. Цветовата гама на планетата ярко контрастира помежду си, като на снимката, направена с телескоп тя варира от светло, почти бяло до тъмно ръждиво оранжево. Има много интересни оттенъци, цветовете не са равномерни или преливащи се, ами се разтилат като капки боя, поръсени на водна повърхност. Светлите нюанси нежно се спускат, приличайки на вени на човек. Всички цветове са в топлата цветова гама. Неравномерно образуват баланс между светлите и тъмните сенки на повърхността.

Описание:
Анна Мария Димитрова