широколистни дървета

Дъб

Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.

Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

В България се срещат между 10 и 18 вида.

Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.

На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.

Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Явор

Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.

Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.

На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.

Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.

Описание:
Ивайло Димитров

Ясен

Yasen

Ясенът, наричан още оксен, осенен или оксан, е широколистно дърво, разпространено в северното полукълбо. В България може да се открие по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите, в областите край Дунава, р. Камчия и др.

Ясенът обикновено достига до 40 метра на височина, на дебелина до 1 метър в диаметър, а на възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво в България се намира в Лонгозната гора, село Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 метра, а височината — 30 метра.

Кората на ясена е напукана, сивозеленикава до кафява. Листата са сложни и се състоят от 3 до 17 продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Семенцето се намира в продълговато крилце, дълго около 4 сантиметра, което при падане се върти във въздуха и затова често го наричат – вертолетче или хеликоптерче.

Дървесината на ясена е тежка, здрава, жилава, със светъл цвят. Използва се в производството на мебели, за направа на спортни уреди (стикове за хокей, бейзболни бухалки), в корабостроенето и др. Като красиво декоративно дърво е често срещан в парковете и градините. Листата и семената се употребяват като храна в животновъдството, а цветовете и кората се използват в народната медицина.

Снимката е заснета на хълмиста поляна в слънчев ден. В центъра на кадъра е разположено дървото ясен. Короната му е асиметрична, с гъсти клони отдясно и по-рехави отляво. Вдясно под дървото преминава тесен прав асфалтов път. Дървото хвърля сянката си върху пътя. Наоколо се шири свежа зелена морава.Изглежда сякаш са няколко обработваеми парцела, между които са оформени граници – някои от строени в линия храстчета, а други от тънка ивица прежълтяла трева. В далечината зад дървото, едва видима се крие ниска бяла къща с керемиден покрив. В по-далечен план поляната преминава в хълм, покрит с гори от иглолистни дървета със светли стволове. Над горите е ясносиньото небе, нашарено с летни бели облаци.

Описание:
Ясна Минковска

Върба

„Върбата е едно от най-нежните и красиви широколистни дървета, които виреят в България. Обича влажни местности, затова се среща най-често край реки и други водни басейни. Има голяма коренова система, която се заплита в почвата и не позволява на бурните води да изронят речните корита и бреговете. Вирее и във високите части на планините, като може да се срещне до 1600 м. надморска височина. Живее до 100 г. а когато стеблото й изсъхне в него се образуват кухини, които са идеално убежище за различни птици и животни.

На височина върбата достига 30 м., а в диаметър 1,5 м. Листата й са силно продълговати и заострени, дълги 5-12 см., широки 1-3 см., като по краищата са ситно назъбени. Цветовете й са събрани в цилиндрични реси, които се появяват заедно с листата и привличат отрано всякакви насекоми, тъй като издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските – зелени. Намират се на различни дървета и се опрашват чрез вятъра.

Снимката е заснета в планината. На преден план се вижда вода – най-вероятно езеро или заблатена част на река, понеже по повърхността са се образували зеленясали петна. Няма вълни, само вятърът леко е размътил повърхността, защото не се забелязва огледалният образ, типичен за напълно спокойна вода. Централно на снимката има върба, чиито листа са развети от вятъра, който духа отляво. Клоните са наведени надясно и надолу, сякаш танцуват. По дървото падат различни сенки, които се дължат на слънцето и отражението на водата. Цветовете на дървото са в различни нюанси на зеленото, като листата, огрени от слънчевите лъчи са най-светло зелени.

Вдясно и вляво от върбата има други дървета. Всички са широколистни, с големи и гъсти корони. Най-вероятно снимката е направена през пролетта, защото се усеща свежестта на новопораслите листа. На заден план има два планински хълма, които се пресичат и образуват плътна стена. Склоновете им са обрасли нагъсто с дървета, напомнящ плътен зелен килим. В горния десен ъгъл има малко парче тюркоазено небе. Не са заснети животни или птици, но снимката излъчва живот, младост, чистота и спокойствие.

Цялата снимка е в зелените тонове, като планините са по-тъмно зелени, дърветата около върбата по-ярко зелени, а самата върба е бледо зелена, което е типично за нейния вид, заради сребристите власинки по листата й. Водата отразява различните зелени окраски и събира в едно целия пейзаж зад нея.“

Описание:
Емилияна Ангелова