Етикет: Сън

Спящата красавица

Живели отдавна един цар и една царица, които всеки ден си казвали:

— Ах, защо си нямаме дете!

Но дете все не им се раждало.

Веднъж царицата се къпела в реката и ето, че от водата на брега изскочила една жаба и й рекла:

— Няма да мине година и желанието ти ще се сбъдне; ще родиш дъщеря.

Станало както предрекла жабата. Родила царицата момиче и то било толкова хубаво, че царят от радост не можел да си намери място и дал голяма гощавка. Поканил не само роднини, приятели и познати, а и орисниците, за да бъдат благосклонни и добри към детето.

Тринайсет орисници имало в царството му, а златните блюда, от които щели да ядат, били само дванайсет, така че една от тях трябвало да си остане у дома.

Гощавката била разкошна и шумна, а накрая орисниците дарили детето с чудните си дарове: една с добродетелност, друга с хубост, трета с богатство и тъй нататък — с всичко, каквото човек може да си пожелае на света.

След като единайсетте орисници изрекли пожеланията си, неочаквано влязла тринайсетата. Тя искала да си отмъсти затова, че не я поканили, не поздравила и не погледнала никого, а викнала високо:

— Навърши ли петнайсет години, нека царската дъщеря да се убоде на вретено и да умре!

И без дума повече да каже, врътнала се и напуснала залата.

Всички се изплашили, но тогава напред излязла  дванадесетата орисница, която още не била пожелала нищо на детето. Тя нямала власт да отмени лошата орисия, ала можела да я смекчи и рекла:

— Но нека това не бъде смърт, а стогодишен дълбок сън да обори принцесата.

Царят от все сърце искал да предпази свидното си чедо от тази беда и заповядал да изгорят всички вретена в цялото царство.

А пожеланията на другите орисници се сбъднали и момичето станало толкова хубаво, добродетелно, приветливо и разумно, че всеки го обиквал от пръв поглед.

В деня, в който навършило петнайсет години, случило се царят и царицата да заминат и момичето останало самичко. Тръгнало на воля да обикаля из двореца, надничало във всички стаи и накрая стигнало до една стара кула. Изкачило се по тясна вита стълба и видяло една малка врата. В ключалката имало ръждив ключ; отключило вратата и пред него се разкрила малка стая. Вътре седяла старица с хурка и вретено и предяла усърдно лен.

— Добър ден, стара майчице — казала принцесата. — Какво правиш?

— Преда — отвърнала старицата и кимнала с глава.

— Какво е това, което тъй забавно се върти и подскача? — попитало момичето, взело в ръка вретеното и се опитало да преде.

Но щом докоснало вретеното, думите на лошата орисница се сбъднали: момичето си уболо пръста. И в същия миг паднало на земята — оборил го дълбок сън.

Този сън обхванал целия дворец. Царят и царицата, които току-що били се завърнали и влезли в залата, веднага заспали, а заедно с тях заспала цялата придворна свита. Заспали конете в конюшнята, кучетата на двора, гълъбите на покрива и мухите по стените. Дори огънят, който горял в огнището, почнал да тлее и заспал, месото, което било сложено да се пече, престанало да цвърка. Готвачът, който тъкмо замахвал да удари плесница на чирачето, защото сбъркало нещо, отпуснал ръката си и също заспал. Вятърът утихнал и по дърветата пред двореца не трепвал листец.

Около двореца лък почнал да расте жив плет от тръни, който всяка година ставал все по-висок; накрая оградил целия дворец и израснал тъй високо, че го закрил съвсем, не се виждало дори знамето на покрива.

Преданието за спящата красавица се разнесло из цялата страна и от време на време пристигали царски синове, които се мъчели да си пробият път през трънливия плет и да стигнат до двореца. Но те не успявали, защото преплетените тръни се държали здраво, като че ли имали ръце и не пропускали момците.

Минали много, много години. Един ден в тази страна пристигнал един царски син и чул някакъв старец да разказва за трънливия жив плет, зад който се издигал дворец, където преди сто години била заспала и още спяла прелестна принцеса, а заедно с нея спели царят, царицата и цялата им свита. Старецът пък бил слушал от дядо си, че и по-рано идвали мнозина царски синове и се опитвали да си пробият път през трънливия жив плет, но никой не успял.

Тогава момъкът казал:

— Аз не се страхувам, ще отида да видя спящата красавица.

Добрият старец се помъчил да го отклони от намерението му, но момъкът не го послушал.

Ала стоте години били вече изтекли и дошъл денят, в който спящата красавица трябвало да се събуди. И когато царският син наближил живия плет, не видял тръни, а безброй прекрасни цветя; те сами се отдръпнали, направили му път да мине невредим, а зад него пак се доближили и се превърнали в трънлив плет.

Влязъл царският син и видял на двора конете и ловджийските кучета налягали и заспали на земята, а на покрива спели гълъбите, мушнали главици под крилцата си.

После влязъл в двореца, а там мухите спели по стените, готвачът в кухнята още държал ръката си така, като че ли искал да плесне чирака, а помощницата му седяла с черна кокошка в ръцете, която скубела, но не доскубала.

Продължил царският син пътя си, влязъл в залата и заварил цялата придворна свита налягала и заспала на пода, а царят и царицата спели на троновете си.

Минал през другите стаи и навсякъде било така тихо, че той чувал собственото си дишане; накрая стигнал до кулата и отворил вратата на малката стая, където спяла принцесата. А тя била тъй хубава в съня си, че той се навел и я целунал.

Щом я целунал, принцесата отворила очи, събудила се и го погледнала радостно. После слезли заедно долу и тогава се събудили и царят, и царицата, и цялата свита и почнали да се оглеждат смаяни наоколо си.

Конете в двора се изправили на нозете си и взели да се отърсват, ловджийските кучета скочили и замахали с опашки, гълъбите на покрива извадили главици изпод крилцата си, поогледали се и литнали над полето, мухите запълзели по стените, огънят в огнището лумнал с игриви пламъци и гозбите закъкрили, месото пак зацвъркало и готвачът залепил такава плесница на чирака, че той се разревал, а помощницата започнала пак да скубе кокошката.

После вдигнали голяма сватба и царският син и принцесата живели щастливо чак до смъртта си.

Изображение:  Преминавайки към картината прави силно впечатление точното пресъздаване на кулминационния момент – разваляне на злата орисия и събуждането на спящата красавица от принца. Действието се е развило точно в деня, в който спящата красавица трябвало да се събуди. Картината изобразява спящата красавица и принца в стаята, близо до кулата на двореца. Малка част от картината с изобразените сиви тухли на стената създава усещане за застоя, който е обхванал целия дворец, потънал в стогодишен сън. Красавицата е с дълга руса коса, с корона на главата, с червени алени устни, облечена в синя рокля, върху гърдите си има червена роза, положила ръка върху нея. Момичето лежи безжизнено и неподвижно със затворени очи върху легло покрито със синьо покривало. Багрите и цветовете на картината са наситени, ярки и светли. Принцът е също така красив- с кафява коса, с червено наметало, притворил очи, наведен над принцесата, изпълнен с надежда, че ще спаси момичето.

Описание:
Малинка Александрова

Drug Restaurant – Видеоклип

Мъж, около 30-годишен, който се прозява. Косата му е зализана нагоре, а той е облечен с костюм. Разкрива се бюрото, зад което седи. Прилича на рецепция на ресторант. Телефонът пред мъжа иззвънява и той го вдига. Зад мъжа се подава младеж, който очевидно закъснява за работа, и докато шефът му разговаря по телефона, той се промъква незабелязано, но пред него се изпречва пълен мъж – готвачът, който забелязвайки костюма, с който е облечено момчето изсвирва. Младежът изтичва до съблекалнята и започва да се преоблича. През това време шефът му вече губи търпение, поглеждайки към часовника, и звъни на сервитьора. Телефонът му започва да вибрира, докато той все още се преоблича. Шефът му чува вибрирането и отива да провери. Заварва младежа да си облича ризата, а в мига, в който се поглеждат, панталоните на сервитьора се свличат на земята и той остава по боксерки. Мъжът му се скарва за закъснението и излиза, погнусен от вида на младежа. Готвачът, който е бил очевидец на станалото, не пропуска и той да се скара на по-младия. Момчето прави неприличен жест, когато готвачът се обръща да си тръгва, но мъжът чува звука от жеста и се обръща, за да види какво става. Но сервитьорът реагира бързо и се преструва, че се опитва да убие муха с ръце.

Момчето обслужва клиенти. Една жена започва да се разправя с него, че приборите ѝ са мръсни, а той ѝ се извинява. През това време обаче го викат от кухнята да сервира чиниите за друга маса. Той изтичва до масата и поставя ястията. Двойката на масата го моли да ги снима. Мъжът, вероятно по-възрастен от него, подава бакшиш на сервитьора, но когато младежът се опитва да го вземе, клиентът го дръпва назад, засрамвайки момчето. Накрая момичето взима парите и ги подава на сервитьора, който им е много благодарен за подаръка и им се покланя (Често срещан знак за благодарност и признателност в Южна Корея е поклонът.).

Нахалният готвач обаче иска да прибере парите и ги дърпа от ръцете на младежа. Момчето не иска да му ги даде, но в крайна сметка се налага да ги предаде на шефа, който бързо се намесва и прибира парите. Дава част от тях на готвача и игнорира сервитьора, който чака своя дял. Последният е, но се примирява.

Момчето мие голям куп мръсни чинии и постоянно му добавят още и още.
След като е свършил с миенето, той решава да си почине. Подпира се на кухненския плот и си сипва чаша с мляко, което започва да пие. Готвачът обаче го прекъсва, като го моли да изхвърли боклука (два огромни чувала) вместо него. По-младият няма как да откаже, все пак е по-низш.
Докато той изхвърля боклука, шефът и готвачът откриват, че млякото, което сервитьорът е пил, е развалено.
Това го забелязва и самият сервитьор, когато стомахът му започва да се бунтува. Отива в тоалетната, но тя е заета. Опитва се да намери някое друго място, където да се облекчи, но безуспешно. Започва да чука на вратата и от нея се подава момичето, на което той направи снимка заедно с приятеля ѝ. Силната миризма на изпражнения е усетена от сервитьора, но няма къде другаде да отиде, затова започва да дърпа момичето, което отказва да излезе, пръскайки с дезодорант стаичката. Младежът успява да издърпа вратата и влиза в малкото помещение.

Докато сервитьорът се облекчава в тоалетната, някой му пише съобщение и той изважда телефона си. Приятелката му иска да скъсат. Шокиран от новината той става от тоалетната чиния, но без да иска изпуска смартфона в гърнето. Изважда го и го почиства.

Това се оказва един от най-лошите му дни.

Връща се в салона с безизразно изражение, държейки телефона и кърпичката, с която го е почистил. Готвачът му се кара, че се е забавил, но той не му обръща внимание. Момичето му подава още пари, без дори да го погледне. Той ги игнорира и пуска кърпата в скута на девойката. Тя скача от стола си. Приятелят ѝ е бесен и е готов да го нападне. Шефът му му се нахвърля, държейки го за яката на ризата. Младежът го изблъсква настрани. Отива до рецепцията и хваща бейзболна бухалка, подпряна на стената.

Чашата е преляла. Сервитьорът се насочва към клиентите и замахва към тях. Те се опитват да се защитят, хващайки, каквото имат под ръка, и замеряйки го с него. Момчето започва да си изкарва гнева, викайки, докато чупи различни предмети. Първата ‘жертва’ е чиния с месо и ориз, оставена на плота. После удря сосовете и купите на същия плот, а парченца от салата хвръкват и към готвача, приклекнал зад плота, прикривайки се с табла за сервиране. Машината за вода също търпи поражения, както и масата и фотьойлът пред нея. Клиентите, заедно с шефа на ресторанта, се опитват да се предпазят – шефът държи стол пред себе си, мъжът замерва младежа с разни неща, а момичето пищи и бяга.
Сервитьорът е бесен и вика. Шефът е притиснат до бюрото на рецепцията. Младежът замахва към него, а мъжът започва да вика от страх, но бухалката се стоварва на бюрото върху касовия апарат, отваряйки чекмеджето с парите. Те са сграбчени от момчето, а шефът е ужасен от горящите банкноти в ръцете на сервитьора, който се смее дяволито и ги размахва пред мъжа, за да го дразни. Накрая горящите хартийки са хвърлени на пода, запалвайки цялото помещение. Сервитьорът се смее доволно, а шефът му си скубе косите, гледайки парите и горящия ресторант с ужас. Младежът взима договора си, къса го и го пуска в пламъците на земята.

В следващия момент момчето спи на масата в ресторанта, но е събудено от шефа си. То се стряска, скача на крака и започва да се извинява, поклонявайки се енергично. Шефът му го успокоява, като му обяснява, че е сънувал. Той забелязва договора на масата, който е олигавен от слюнката на сервитьора, и го поглежда по-отблизо, учуден и погнусен. Младежът потърква листа, и хваща ръката на шефа си, избърсвайки се на ръкава му. Мъжът е отвратен и си тръгва, скарвайки се на сервитьора. После момчето сяда отново на стола.

Описанието е направено от Гергана Колева

Мъничък сладур в костюм на дядо Коледа

munichuk sladur v kostium na dqdo Koleda

Мъничък сладур на не повече от 2 годинки облечен в традиционният за Дядо Коледа миникостюм, сладко е заспал почти в седнало положение, облегнат върху меко, бяло на цвят одеяло. На черната му блузка е избродиран колан, който бегло се вижда, защото детенцето е облегнало свитата си в юмруче ръка върху него. Сякаш натежали от умора, бузките на детето са се отпуснали върху горната част на червената му блузка, където е пълно с бели мъхчета. На другата си ръчичка, която е почти изправена и отново стисната в юмруче, детето е облегнало главата си, на която се намира коледната шапка. Тази позиция придава леко квадратна форма на сладкото му личице.

Описание:
Михаил Тангаров