В близък план, на
фона на слънчев летен ден, са изобразени малко момиченце и нейният кон. Пъстра,
зелена поляна с високи цветя в разнообразни цветове приютява двамата приятели.
Момиченцето е облечено в старомодна, бяла рокличка с малка яка и дълги „буфан“
ръкави. На талията и е привързана синя панделка. Русата и коса е вързана на
свободна, ниска опашка и се стели по гърба и.
Детето е в
профил, загледано в наше дясно, към коня. То гали гривата на спокойното, кафяво животно.
Конят е привел
глава към нея, а пръстите и са заровени в
гривата му. Двамата, човек и животно, представляват мила и сърдечна
гледка.
Съзерцаваме младо момиче, клекнало на малък дървен кей в езеро. Водата е
обсипана с лилии. На заден план се виждат високи водни треви. На ръба на кея
седи девойка в къса, лятна рокля в светъл цвят. Кройката на дрехата е семпла, с
презрамки и десен на лилави цветя. Дългата и кафява коса е вързана на висока
опашка, а бретонът и се спуска разпиляно по челото. В ръка държи зелен букет,
който виси над водата. Лицето и е обърнато към нас. Чертите и са красиви.
Брадичката и е остра, а страните и – обли. Очите и са притворени и сведени
надолу към водата. Зад нея, до кея седи малка, боядисана в розово рибарска лодка.
Не виждаме
небето, но по сенките, които хвърлят кея и лодката можем да предположим, че е
слънчево.
В тази картина границата между бледо и семпло е добре
овладяна. В близък план, на фона на бяло небе и светъл, зелен простор, виждаме
част от масивна тераса със солиден, бял парапет
от колони. Парапетът е декориран със значителни по големина кашпи,
изработени от същият мраморно-бял материал.
Слънцето разстила дълги, протяжни сенки по пода на терасата. Пред погледа ни е млада жена, извърнала се
леко към нас. Опряла се е на парапета. Старинната и бяла рокля се спуска до
земята. Върху главата си носи сламена шапка с малка периферия, украсена с
шарени цветя и лилава панделка. Компания и правят седем накацали по земята
гълъба. Тя кротко наблюдава птиците. Лицето и е сърдечно и усмихнато. По всяка
вероятност дамата ги храни и това е причината да са се скупчили в група и да са толкова спокойни. На близката колона е
опрян затворен очарователен, бял чадър за слънце, в тон с тоалета на неговата
притежателка.
Цветовете,
нежният лик на жената, птиците и дори светлината допринасят за цялостното
възприятие за нежност в творбата.
Тази картина ни представя красива, млада жена в домашна обстановка. Тя се е излегнала, подпирайки се на дясната част от тялото си. Разположена е с лице към нас върху диван покрит с пъстра драперия с преобладаващо червен цвят. Жената е млада, на видима възраст около 25 години. Облечена е в бяла рокля с презрамки и сърцевидно деколте, с дължина до средата на прасците, а по плата се различават червени елементи, които вероятно са цветя. Стъпалата и са боси, коленете и са леко свити. Чертите на лицето и са фини, ръцете – деликатни, веждите и са извити, скулите- нежно розови, ключиците – изпъкнали. Тялото и е слабо – горната му част е повдигната от червени възглавници, дясната и ръка е подпряна отстрани на канапето. Косата и е лешникова, не много къдрава, по-скоро чуплива и прибрана в ниска, хлабава опашка отзад. По лицето и падат няколко къдрици. Жената се е задълбочила в книга, която държи.
На заден фон не се забелязват отличаващи се предмети, но можем да предположим, че светлината, падаща върху гърба и и страниците на книгата идва от близък прозорец. Подът е кафяв, по всяка вероятност е изработен от дърво. Вдясно на канапето (наше ляво), до главата на момичето се виждат розови цветя с едри цветове.
Картината е слънчева и нежна, а обрисуваната обстановка – тиха и спокойна.
Морският пейзаж на Аркадий Рилов е в светли, ярки, слънчеви цветове. Показан е типичен слънчев зимен морски ден. Морето е спокойно и тихо, огряно от слънчевите лъчи, небето е чисто, с малки, бели облачета пръснати по синия простор. Небесната шир е в различни нюанси на синьото, сякаш художникът иска да покаже течението на вятъра, което издува платната на отплаващият от сушата кораб. Измежду облаците са нарисувани седем бели лебеда в полет, с широко разперени криле и дълги шии, те са на по- преден план. Летят заедно, в лявата посока на картината. В дясно на хоризонта се вижда земя с покрити с лед върхове, които блестят под слънчевите лъчи. От този остров изглежда да е тръгнал кораба, който навлиза навътре в морето с издути бели платна и нос, отправен към дълбочините. Цялостната представа, която картината вдъхва е за свобода и простор. Тя е изградена в нюанси на синьото и бялото. Наблюдавайки я, буквално си представяме как ей сега ще ни докосне морският бриз.
Картината, типично за платната на Иван Айвазовски, изобразява море след силна буря на фона на ярък изгрев, подаващ се зад облаците и хора претърпели корабокрушение и опитващи да се спасят на отломки от мачта. Лъчите на яркото сутрешно слънце осветяват грамадните вълни, най-голямата от които е деветата вълна, готова да погълне всички и да ги потопи в морската стихия на Ям (бог на морето в ханаанската митология). Пресъздадено е невероятното величие и мощ на морето и безпомощността на човека пред природата с нейните естествени закони. Морето изглежда ядосано и безкрайно, в контраст с изгрева, вдъхващ поне малко оптимизъм след трудната нощ. Топлите тонове на огряното море сякаш придават на водата по-малко необятен вид, вдъхвайки у зрителя надежда, че хората ще бъдат спасени. Вълните изглеждат още по- сурови и големи на фона на корабокрушенците. Пяната сякаш се сблъсква и се слива с облаците, прогаряни от слънцето. Произведението успешно представя хармония между страха и надеждата.
