Портос

aleksandur diuma - bashta

В центъра на най-шумната група стоеше един доста едър мускетар с надменно лице и странен костюм, който привличаше върху себе си общото внимание. Той не носеше униформеното си облекло, което не беше абсолютно задължително в онова време на малка свобода, но на голяма независимост, и беше облечен в малко поизносена и поовехтяла небесносиня дреха, а върху дрехата – великолепен ремък за сабя, избродиран със златни нишки, който лъщеше подобно на мидени черупки под огряна от яркото слънце водна повърхност. Дълга карминена кадифена пелерина се спускаше изящно по рамото му и откриваше само отпред великолепния ремък, на който висеше грамадна шпага.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Неумиращия – герой от романа „Жерминал” от Емил Зола

emil zola

Мангалът сега напълно осветяваше голямата му глава с оредяла бяла коса, с плоско, мъртвешки бледо лице, нашарено от синкави петна. Беше дребен, с огромна шия, с голи прасци и стъпала, с дълги ръце, чиито квадратни китки достигаха до коленете му. Впрочем и той като коня, който стоеше неподвижен на краката си, без привидно да страда от вятъра, изглеждаше като от камък и сякаш не усещаше нито студа, нито вихрушките, които свистяха в ушите му. Когато се изкашля с дълбоко раздиране на гърлото, той се изхрачи до крака на мангала и земята почерня.

Из „Жерминал”
Емил Зола
Профиздат, 1984

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Констанс Бонасьо – героиня от романа „Тримата мускетари”

aleksandur diuma - bashta

Тя беше очарователна жена на около двадесет и пет години с тъмна коса и сини очи, с леко вирнат нос, чудесни зъби и мраморнобяло лице с лека руменина.  Тук обаче свършваха чертите, по които човек можеше да я сметне за някоя знатна дама. Ръцете й бяха бели, но лишени от изящество, а краката й не бяха на дама от знатен произход

Госпожа Бонасьо имаше най-очарователната усмивка на света.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Катрин – героиня от романа „Жерминал” от Емил Зола

emil zola

Тя се протягаше и забиваше двете си ръце в червеникавите си коси, които падаха разчорлени върху челото и врата й. Беше слабичка за петнайсетте си години и под тясната й риза се показваха само посинели крака, сякаш татуирани от въглищата, и нежни ръце, чиято млечна белота изпъкваше силно в сравнение с бледия тен на лицето, вече изхабено от постоянното миене с черен сапун. Една последна прозявка разтвори малко голямата й уста с прекрасни зъби сред анемичната белина на венците; в това време сивите й очи плачеха за пропъдения сън с такъв болезнен и съкрушен израз, който сякаш изпълваше с умора цялата й голота.

Из „Жерминал”
Емил Зола
Профиздат, 1984

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Графиня Уинтър – героиня от романа „Тримата мускетари”

aleksandur diuma - bashta

Неговата събеседница – главата й се появи в рамката на вратичката – беше около двадесет и две годишна жена. Казахме вече колко бързо  Д`Артанян долавяше особеностите на всяка човешка физиономия. От пръв поглед той забеляза, че жената е красива и млада. Нейната красота го впечатли силно, още повече, че бе странна за южните области на Франция, в които Д`Артанян беше живял до сега. Жената бе бледа и руса, с дълги къдрави коси, които покриваха раменете й, с големи, сини, изпълнени с копнеж очи, с розови устни и алабастрови ръце.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Херцог Бъкингам

aleksandur diuma - bashta

Една от най-ярките черти на неговия характер беше склонността  му към приключения и любовта към романтичното. Смел, решителен, дързък пред  жените, той не за първи път рискуваше живота си при подобни обстоятелства.

Мускетарската униформа му седеше чудесно.

Тогава той беше на тридесет и пет години и с право минаваше за най-красивият благородник и най-изисканият кавалер във Франция и Англия.

Приближен на двама крале, изключително богат, всемогъщ в кралството, което разбунваше, когато поиска, и усмиряваше, когато пожелае, Джордж Вилиърз, херцог Бъкингамски, водеше толкова невероятен живот, че той в течение на векове учудва следващите поколения.

Самоуверен, сигурен в своето могъщество, убеден, че законите, които властват над другите хора, не могат да го засегнат, той вървеше право към целта, която си бе поставил, макар тя да беше така недосегаема и толкова ослепителна, че за всеки друг би било лудост дори да помисли за такова нещо.

Както вече казахме, Джордж Вилиърз застана пред едно огледало, пооправи къдрите на прекрасната си руса коса, които се бяха поомачкали под тежестта на шапката, засука мустаците си и с изпълнено от радост сърце, щастлив и горд, че настъпва моментът, който толкова дълго бе очаквал, се усмихна на образа си с чувство на гордост и надежда.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Д`Артанян

aleksandur diuma - bashtaЕдин млад човек… Ще нарисуваме портрета му само с едно драсване на перото – представете си Дон Кихот на осемнадесет години. Дон Кихот без оръжие, без ризница и набедреници, Дон Кихот, облечен във вълнена връхна дреха, чийто син цвят бе придобил неуловимия нюанс на нещо средно между винена утайка и небесен лазур. Издължено и мургаво лице, изпъкнали скули – признак на хитрост, силно развити челюстни мускули – сигурен белег за разпознаване на гасконеца, дори ако не носи барета, а нашият млад човек носеше барета със забучено но нея перо; огромни и умни очи; гърбав, но фино очертан нос; твърде едър за юноша, но дребен за зрял  мъж. Неопитният наблюдател би го сметнал за пътуващ син на чифликчия, ако не беше дългата шпага, която висеше на кожен ремък и удряше прасците на собственика си, когато той вървеше пеша, и щръкналите косми на коня му, когато той яздеше.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Атос

aleksandur diuma - bashta

В същия миг завесата на вратата  се повдигна и едно благородно и красиво, но страшно бледо лице се показа изпод ресните.

Този достоен господин беше много мълчалив. Разбира се, става дума за Атос. От пет или шест години, откак живееше в тясна близост с другарите си Портос и  Арамис, те често го бяха виждали да се усмихва, но никога не бяха го чували да се смее. Говореше малко, но изразително, казваше винаги само толкова, колкото искаше да каже, нищо повече – никакви празни приказки, измислици и украшения. Казваше само главното, без никакви подробности.

При все че Атос беше едва тридесет годишен и притежаваше прекрасна външност и душа, никой не знаеше дали има любовница. Той не говореше никога за жени, но не пречеше на другите да говорят пред него за тях. Не беше трудно да се разбере обаче, че разговори от този род, в които той се намесваше  само със злъчни думи и мизантропски забележки, са му много неприятни. Със своята сдържаност, затвореност и мълчаливост, той приличаше на старец.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Арамис

aleksandur diuma - bashta

Беше едва двадесет и две – двадесет и три годишен млад мъж с наивно и спокойно лице, с черни и кротки очи и с розови бузи, покрити с мъх като праскова през есента. Над горната му устна тънките мустаци очертаваха абсолютно правилна линия, ръцете му като че ли се бояха да се отпуснат, от страх да не се подуят вените им. От време на време той пощипваше края на ушите си, за да изглеждат нежни и прозрачни. Говореше малко и бавно, поздравяваше често, смееше се безшумно, при което откриваше зъбите си, които бяха хубави и за които навярно се грижеше много, както и за цялата си външност.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Ана Австрийска – героиня от романа „Тримата мускетари”

aleksandur diuma - bashta

Тогава Ана Австрийска беше  двадесет и шест или двадесет и седем годишна и сияеше с цялата си хубост.

Походката й беше походка на кралица или на богиня.  Очите й хвърляха изумрудени отблясъци и бяха много красиви, изпълнени с благост и величие.

Имаше малки алени устни и макар, че долната беше леко издадена над горната – особеност на всички потомци на австрийския кралски род – тя ставаше рядко прелестна, когато се усмихваше, но умееше да изразява и най-дълбоко презрение.

Кожата й бе прочута със своята нежност и кадифена мекота. Имаше чудно красиви ръце и всички поети от онова време ги възпяваха като несравними.

Косите й от руси, каквито бяха в първата й младост, бяха станали кестеняви. Тя ги къдреше и посипваше с много пудра. Те ограждаха по очарователен начин нейното лице, на което и най-строгият критик би пожелал само по-малко червило, а на-взискателният скулптор – малко по-фин нос.

Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992

Подбор на описанието:
Валерия Вълева