Малка уличка в Рим 2

Лято е. Слънцето огрява щедро павираната улица. Някак си ни се иска да усетим и да вкусим тази негова топлина, да се насладим на комфорта, да поседнем на една пейка и да се отпуснем с разхладителна напитка и сладкиши за кратка почивка. Вече не търсим шумните площади и булеварди. Копнеем за тихия покой с който би могла да ни дари само една от многото  малки улички в старинният Рим, на които като че ли времето е спряло. Оглеждаме се търсейки подходящото място и няма как погледът ни веднага да не бъде привлечен от оранжевата, свежа и не по малко слънчева къща на самият ъгъл на уличка. От покрива и се спуска като водопад зелената пелена на бръшляна, който я обвива в нежна прегръдка, придавайки и очарование и може би малко мистика и тайнственост и някак си ни се иска да разберем, каква история пази тази къща, какви са хората които живеят в нея, кой всяка сутрин отваря белите капаци на прозореца сгушен между бръшляна на горният етаж, поздравявайки новият ден. Всъщност дограмата на прозореца е бяла, а тънка завеса  не ни позволява да надникнем в стаята. Във вътрешността капаците са с  тъмнокафяв цвят, а рамките им са бели. . Точно под прозореца се намира и входа на малко подредено и много добре заредено магазинче за сладки неща. Вратата е отворена широко, светло кафявият дървен плот е отрупан с какви ли не изкушения. Преобладаващият цвят в магазина е близък до оранжевия на фасадата, но по тъмен, създавайки усещане за дълбочина. Свежо, цветно и кокетно магазинче, което  с вида си ни повдига настроението. Над входа му стои неголяма овална табела от дърво  запознаваща ни с името на магазина –NEDERA, а върху малката тента от плат, която го предпазва от силните слънчеви лъчи, прочитаме и името на фирмата – Sweetness&Co Въпреки слънчевият ден от двете страни на нивото на тентата светят лампи със силна и ярка светлина, които правят белият й цвят и  табелата с името на магазина още по открояващи се.  Редките филизи на бръшляна,  спускащи се над  лампите и тентата ни се струват още по зелени. От лявата страна на входа се забелязва прозорче.  То е със затворени капаци и няма как да погледнем през него. Виждаме само бялата рамка очертаваща малък правоъгълник и тъмната решетка на капаците. А отдясно не липсват и табели, които ни информират какво предлага магазинчето. Те са две, тази която е по близо до входа е  поставена хоризонтално, точно над кафявата пейка до стената, а другата  непосредствено до ъгъла на стената, разположена вертикално и над нея около метър по високо има закачена малка керамична саксийка , като че ли кацнала в бръшляна. Не бих се учудила ако в нея наистина има семенца за птички, защото изглежда празна и не виждам цвете в нея.От другата страна на ъгъла къщата е разположена към по голяма улица. И от тази страна, допряна до стената  също е поставена пейка, само че тук вече освен пейката има и масички с по четири стола.

Входът на магазина е стъклен, разделен на малки прозорчета . Отдясно до  входа  е монтиран  звънец, явно за всички онези които са закъснели малко повече с пазаруването.

И въпреки, че не се виждат клиенти, ние със сигурност разбираме, че той не е празен. Колелото което стои изправено пред  входа, но не на тротоара, а на улицата ни  подсказва за спокойствието  пространството,  лишено от автомобилен поток и то не само на тази улица, а може би и на целият район от който ние реално опознахме само една малка част. Кошницата отпред на колелото все още е празна, кафявата кожена чанта на задната седалка също. Сигурен знак, че неговият стопанин е вътре и в момента избира с какво да ги напълни. А определено изборът е голям и ще му отнеме време. Фактът, че колелото не е вързано, а просто изправено на степенка и то не покрай бордюра а тротоара, а перпендикулярно на него говори, че  собственикът му определено няма от какво да се притеснява докато пазарува. Въпреки че лично на мен ми се прииска да го яхна, да натисна педалите и да почувствам полъха на вятъра развявайки косите ми и дарявайки ме със свобода.

Описание:
Пенка Влахова

Малка уличка в Рим

Снимката е направена някъде из уличките на Рим, Италия. Показана е
двуетажна ярко оранжева къща.На вторият етаж, покрит с тъмнозелен
бръшлян, има прозорец с отворени бели капаци. На първият е
разположено магазинче за сладки изделия. Отворено е. Вътре се виждат
много продукти. От двете страни на вратата има лампи, които светят с
ярка светлина, както и различни табели. Горе в дясно на стената на
къщата се вижда малка улична табелка с номер 179, почти покрита от
бръшляна. До вратата от дясната страна е разположена кафява дървена
пейка, без облегалка. Никой не седи на нея. Пред магазина е спряло
колело, подпряно със степенка. То е със златиста рамка и със светло
кафява кожена седалка и дръжки на кормилото в същия цвят. Отпред е
закачена плетена кошница, а отзад – кожена чанта за багаж. В магазина и
на уличката, покрита със сиви павета, не се забелязват хора.

Описание:
Христислава Борисова

Колизеумът в Рим

Colosseum

Колизеумът (или Колизей) е една от най-известните забележителности в Италия – символ на величие и жестокост. Това е древен амфитеатър, построен между 70 и 80 година в Рим, който е предназначен за над 50 хиляди зрители, твърди се че е успявал да побере дори 80 хиляди. Предлагал е на публиката зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на битки, лов на животни, боеве между животни и други зловещи атракции. Публиката се разполагала на три нива според социалния статус на зрителите – на първото бил елитът на Рим, а на най-горното плебеите. Всички можели да посещават зрелищата безплатно, като бедните дори получавали храна от императора. През ранното средновековие сградата вече не се използва за представления, а по-късно служи за жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм. Името му идва и от колосалността на мащабите му – дълъг над 180 метра, широк над 150 метра и висок цели 48 метра.

На снимката е Колизеумът в днешни дни – величествен, устоял на неволите на почти две хилядолетия, макар и с цената на частични разрушения.И разбира се, обграден от десетки туристи – насядали на пейките или бордюрите, разглеждащи, снимащи и нетърпеливи да го разгледат. Формата на зданието е овална, като на половината от обиколката му е обгърната от допълнителен пръстен, представляващ и най-високата част на Колизеума.

На снимката от нивото на земята е заснет дъгов участъкосновно от по-ниската част, а в края, вляво започва и уширението на допълнителния пръстен –като две допълнителни, изнесени напред дъгови коридора или широки тераси, които са оформени с арки, с обли колони помежду им. Над тях като щит се извисява и най-високата част на Колизеума.На второ ниво от тази изнесена част, в края на терасата се е струпала група от двадесетина туристи. В основната част, по дължина на цялото здание, една до друга плътно са разположени над двадесет арки, които са служели за входове на първо ниво.Още толкова и идентично разположени са арките на второ ниво. Всяка от арките на първите две нива е с височина около 7 метра и широчина 4 метра, като тези на първо ниво понастоящем са преградени с високи 5 метрови решетки, за да не влизат туристите оттам, а да ползват предназначените за това места. Колоните между две арки са масивни, с прави ъгли и около метър и половина широки. Тръгват от първо ниво и стигат до средата на трето ниво, образувайки идентични сектори.На трето ниво е доста по-затворено и само един от четири сектора действително има арка-вход, а при останалите пространствата между колоните продължаващи нагоре от първо и второ ниво, са масивно иззидани. В горната половина на трето ниво има правоъгълни прозоречни отвори, през които се вижда небето и леки перести облаци, които на снимката прелитат над Колизеума.

Описание:
Ясна Минковска

Кадър от филма „Яж, моли се, обичай“

Яж, моли се, обичай

Настоящата снимка е използвана за един от вариантите за плакат на филма „Яж, моли се и обичай”. На нея героинята на Джулия Робъртс – Елизабет Гилбърт – е в Рим. Това е първата дестинация от дългото й пътуване към себе си. Тя седи на дълга, каменна пейка. Зад нея се вижда част от бялата фасада на величествена стара сграда с дебели каменни колони и красива, вероятно желязна врата в сиво-син цвят. Желязната ограда около входа на сградата е в същия цвят, много красива, със сложни като дантела орнаменти. Пред нея се разхождат хора.

Елизабет е облечена с кафяво, късо, кожено яке  и сини дънки. Носи кафяв, копринен шал около врата си и тъмно сини, балерински обувки. Краката й са събрани, а върху тях тя е сложила голямата си дамска чанта. Яде, предполагам, много вкусен италиански сладолед. Косата й е руса и прибрана в опашка, бретонът й пада от двете страни на лицето. В едната си ръка държи чашката, а в другата й ръка е лъжичката със сладолед, която Елизабет е лапнала току що. Очите й гледат нагоре, а изражението на лицето й е  малко учудено или по-скоро удивено и доволно от чудния вкус на сладоледа.

На същата каменна пейка, в дясно от Елизабет седят две монахини. Едната е облечена в синьо расо, носи голям кръст на врата си и очила. Другата е с кафяво расо и се вижда, че носи раница на едното си рамо. Двете са обърнати една към друга, говорят си и също похапват сладолед.

Снимката съчетава минало с настояще, традиция с модерност, скромност и смирение с  умението да се радваш и да оценяваш вкусовете на живота.

Описание:
Стефка Проданова