Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет. След 2600 г. пр. Хр. в Египет са построени много пирамиди. В строителството им участват десетки хиляди работници. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите са свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставят в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Най-известни са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в права линия. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни вярват, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

До ден днешен се оспорва начинът, по който са били построени. Предполага се, че строителите са си служили с триони и длета, тъй като по онова време инструментите не са били толкова разнообразни като днес. Смята се още, че пирамиди са били строени в памет на фараоните. Никога не е бил откриван проект или схема за строеж на пирамидите.

След много проучвания се установило, че пирамидите са построени с помощта на материал, подобен на бетона. Той е изключително издръжлив и може би по тази причина са се запазили почти непокътнати и до ден днешен. Според някои анализи на учени, изследвали камъните в основата на пирамидите на Хефрен и Хеопс, те не са обработвани от хора. Според други проучвания, за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни около 20 – 30 000 работници, които да строят в продължение на 23 години, за да я издигнат. Огромните каменни блокове са тежали средно около 2 тона. Много са предположенията как са били издигани от работниците. За издигането на един такъв блок са били нужни между 60 и 70 мъже.

Мистериите стават още по-заплетени. Диагоналите на пирамидите се простират на североизток и на северозапад, лежащи върху линиите на делтата на река Нил. С такава точност дори съвременните инженери биха се затруднили. Египтяните е трябвало да погледнат от високо, за да видят къде точно се намира делтата. Също така Хеопсовата пирамида се изравнява със Северният полюс, а за това им е бил нужен компас. Той е бил изобретен хиляди години по-късно и за това остава мистерия как са строяли с такава прецизна точност

Хеопсовата пирамида (известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза) е най-голямата и почти изцяло запазена. Първоначално е  била висока 146,5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138,75 м, а основата ѝ има дължина 230,4 м. Пирамидата е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера. Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някой от блоковете тежат по 50 тона. Основата на пирамидата обхваща 55 000 м², големина на околната повърхнина – 85 500 м². Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 °C. Външната облицовка се състои от 144 000 кофражни камъка, всички силно полирани и плоски с точност до 1/100-на от инча, на около 100 инча дебелина и тегло около 15 тона всяка. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение. Теглото на пирамидата е оценявано на 5 955 000 тона.

Пирамидата на Хефрен е по-малка, но е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м

Пирамидата на Микерин (известна и като „Пирамида на Менкаур“) е най-южната, къснопостроена и ниска от трите египетски пирамиди в Гиза. Тя е била гробница на фараона от четвърта династия Микерин. Оригиналната ѝ височина е 65,5 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната ѝ в основата е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Нейният обем е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.

Към 2008 г. са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

На снимката са изобразени три големи и две по-малки пирамиди. Намират се сред жълто-кафявите пясъци на пустинята под синьото небе опръскано от бели облачета. Пирамидите са толкова огромни, че камилата с двамата ездачи от снимката се забелязват едва, едва.

Поклон пред могъществото на този феномен.

Описание:
Ивайло Димитров

Параклис „Богородична стъпка“ край Стара Загора

Параклисът „Богородична стъпка” се намира на километър разстояние от с. Старозагорски минерални бани. Селището е на отстояние около12-15 км. от гр. Стара загора в сърцето на Сърнена средна гора. Известно е с минералните си извори. Природата е много красива и достъпна за туристи. Среднея е „кацнал” този малък параклис с размери два на три метра. Около него е чисто и поддържано. Околовръст е облицовано с каменни плочи. В близост до входае поставена дървена пейка върху каменен зид. От едната страна са наредени саксии с цветя, на които тепърва им предстои да цъфнат. Личи си грижата, с която е поддържантози малък храм на християнството. В близост има ламаринен навес за палене на свещите. Прилича на къщичка за птички, но не е …

Параклисът е построенот доброволци и в чест на Богородица. Наименованието му идва от факта, че в непосредствена близост до него, в скалите има вдлъбнатина, подобна на човешкастъпка, но с по-големи размери. Може би около метър. Хората вярват, че стъпката е на Богородица. Интересното е, че вътре в нея има вода, която видях иаз. Казват, че не пресъхвала дори в най-горещото време. Според легендата света Богородица слязла на земята, за да защити от римляните един християнин,който измъчвали. Тихо, спокойно и свято място, за което научих за първи път, когато отидох там. Още колко ли има такива из нашата България?!“

Описание:
Евелина Борисова

Любовта, за която няма прегради

Любовта, за която няма прегради

Снимката, на която се спрях за описание е една от най-въздействащите, които съм срещала. Може би сама по себе си не привлича вниманието, но историята, която носи е колкото красива, толкова и разтърсваща! Кара те да се замислиш на колко глупави правила се подчиняваме, забравяйки човешкото и истинското в отделните ситуации, а именно за тях съществуват изключенията! Като същевременно докосва скритите кътчета в сърцето и душата, дори на най-големият циник, като му доказва, че ако една любов е истинска, то тя може да преодолее преградите!

Фотографията е черно бяла, а историята и е от далечната 1888 година в Холандия, изобразена е тухлена стена, от двете страни, на която се виждат два идентични надгробни камъка, от чиито горен край се протягат  две каменни ръце, които сплитат длани над стената! А за мен е изобразен паметник на любовта, която е над човешкото тесногръдие, над живота и над смъртта! Историята, която носи снимката е на двама съпрузи – жената е католичка, а мъжът протестант. Двамата се женят през 1842 година, тя е на 22, а той на 33 години, споделят живота си за 38 години, но когато през 1880 година съпругът умира не позволяват да бъде погребан в католическото гробище, защото не принадлежи на общността, погребан е в протестантското, непосредствено до стената. Осем години по-късно умира и жена му, по нейно желание не е погребана в семейната гробница, а от другата страна на стената, най-близо до съпруга си!

Описание:
Айлин Рафиева