Екзотични светло сини океански води. Дъно покрито със златисти пясъци, сред които се виждат подводни скали. Множество корали с различни форми прикрепени към скалите, и други подводни и цветни растения намиращи се сред тях. Малки и разноцветни рибки, сред които преобладаващи са основно тези с оранжев цвят. Те сякаш танцуват край осеяните с корали и растения скали.
Цветовете на коралите и нюансите на водата,
отблясъците на дребните пасажи рибки, светлинните лъчи, които плуват и се
разсейват във водите, причудливите коралови форми изпълват съзнанието ни с
желание да се потопим и изгубим в красивото спокойствие на морския пейзаж,
сътворен като изящен каприз на природата.
Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения
от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения,
разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с
най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан.
Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. Родината
на лалето е степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия.
По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат
именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция,
северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия. В продължение на
повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени
свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската
литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите.
Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през
XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а
латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г.,
французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI
век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече
лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна.
На фотографията са заснети цъфнали червени
лалета, които приличат на кичеста, криволичеста ароматна пътека през която
преминават и играят слънчевите лъчи. Червените им, нежни цветове са широко
отворени и имат сферична форма. Цветът им представлява наредени в окръжност
цветни листенца, застъпващи се едно друго, края на всяко едно от тях е гладко и
с контурите на горната ни устна. Цветът- изящно червен, но не ярък. Там, където
слънцето ги огрява приличат на жълто-оранжева сплав, подобно на лава. Ефирни и
елегантни, с гладка и бляскава повърхност и мекота, тези цветя са изключително
нежни. Във вътрешността на отворения цвят на чашката им има черно оцветяване
подобно по форма на ирис. Прилича на
пламтяща звезда, заобиколена от тънка жълта ивица, която плътно следва
формата й, а в средата се извисява жълтата тичинка на цвета. Дръжките на
цветята са гладки и тънки с цилиндрична форма, а листата маслено зелени,
крехки, с остър връх и разширяващи се към стъблото. На всяко едно от
стръкчетата лалета има по две успоредно разположени листа и на места по още
едно по-високо. На изображението има поне дузина цъфнали лалета. От дясно на
тях се вижда пътека, а край тях още зелени треви и растения с прави и остри
листа в същото оцветяване.
Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.
Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.
В България се срещат между 10 и 18 вида.
Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.
На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.
Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.
Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.
В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.
Тези дървета са бързорастящи и влаголюбиви със сравнително мека дървесина. Листата им са овални, назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са с широко разперена корона. Дървесината им е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит и др. Листата се използват за фураж на добитъка. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките. Тополите осигуряват богата паша за пчелите.
На снимката са изобразени подредени в редица няколко на брой тополи. Разположени са в парк на зелена морава и сред други растения. Високо извисяващите се дървета са леко наклонени на ляво от духащия силен вятър. Изпъстрени в зелено под синьото небе изглеждат величествени и непоклатими.
Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.
От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.
В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.
Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.
Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.
На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.
Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.
Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.
На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.
Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.
Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.
Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.
На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.
Момината сълза е многогодишно растение и едно от най-нежните и красиви цветя.Има много красиви бели, ароматни цветове, обърнати с чашките надолу и разпределени като гроздчета. Всяко цветче прилича на звънче.Стъблото е леко клюмнало и обвито с няколко тъмнозелени листа. Белите камбанки се открояват на тъмнозеления фон на листата и създават усещане за нежност и ефирност.
Момината сълза е билка, която се използва в медицината. Когато се бере трябва да се внимава, защото е отровна.
