Речник на българския език: Старинно бойно хладно оръжие с форма на дълъг, тънък и прав меч, двуостър или само с връх за мушкане и с предпазна ръкохватка, използвано в миналото за ръкопашен бой, при дуели и др. В началото на XVI век споровете между мъжете от типа „ела да се разберем навън“ се решавали само с кръстосване на метал. В едната ръка се държала рапирата, а в другата — кама или малък щит, които служат за париране на ударите.
Рапирата е оръжие за фехтовка с дължина от 110 см., което се използва за мушкащи удари. На снимката е изобразена метална рапира с тънко и дълго острие, приличащо на много голяма игла за шиене с тъп връх. Ръкохватката е дървена с метален щит в горната част на захвата,. Той прилича на обърната чаша.
Изображение:
Източници:
Описание:
Кристияна Тонева