Удивителният е пунктуационен знак, който използваме при писменото общуване за да изразим възклицание или удивление. Поставя се в края на изреченията. Изобразяваме го чрез два символа. Малко над основата на реда правим една линия към горната ни част, като при писането линията не е права, а се разширява леко навън и наляво, достигайки горната част продължаваме надолу и леко надясно, като постепенно стесняваме докато съединим с точката на започване. Следващият елемент е една точка точно под отвесно изписания първи елемент. Изписваме я само с едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и правим едно кръгово движение като почти не отместваме писеца, а правим кръгово движение неколкократно в една точка. Така ни се получава плътна точка /кръгче/, съвсем малка по размер на долната линия на реда и точно под предишния елемент.
„Кавички“ използваме в писменото общуване за да цитираме. Функцията на този препинателен знак, е да разграничи чужда реч, названия, обекти. Кавичките са двоен знак и се поставят в началото и края на изречението, думата или израза. Двете запетайки в началото се наричат „отворени“, а тези в края – „затворени“ кавички. За разлика от вратите, с които боравим в ежедневието си, и често ги оставяме да зеят през лятото за да влезе прохладен въздух, веднъж отворим ли кавичка, задължително, след не чак толкова голям период от време, трябва да я затворим. На някои места, както и в картинката към това описание, затварящите кавички са обърнати. Има практика отварящите се кавички да се изписват в долната част на реда, а затварящите се – в горната. Като че ли горепосочените предписания нямат чак толкова задължителен характер. Важното е цитатът да бъде ясно маркиран чрез този препинателен знак. При ползването на текстообработващи програми правилата са още по свободни. Копирайки текстове от един файл в друг или от интернет във файл ще установите, че видовете използвани кавички не са един и два. Говорещата програма е настроена така, че всеки път да произнася „кавички“, преминавайки през съответния знак. Ако текстът, който четем е наша или чужда компилация няма никаква гаранция, че визуално символите изглеждат по един и същ начин. В случай че държим на външния вид на текста е добре да се уверим, че двойките ни близнаци навсякъде са идентични. Ето и един от начините, по които повечето подрастващи изписват кавичките в тетрадките си. Спираме се върху варианта с две плътни запетаи в началото, намиращи се на основата на реда и две обърнати запетаи в края, и в горната част на реда. Първо изписваме две запетаи. Изобразяваме първата с едно движение. Поставяме писеца на долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка, правим една мъничка дъга, а оттам- надолу под точката, като края й повдигаме леко нагоре към нея. Така ние сме изписали една плътна и не много голяма точка, с прикрепена от дясно на нея дъгичка. Отново поставяме писеца до вече изписаната ни запетая и повтаряме същото движение. Затварящите ни кавички, които поставяме на края, изписваме по следния начин: в горната част на реда започваме с една точка, но след като я завършим продължаваме движението на писеца и правим една дъга нагоре, наляво, и надясно. Така имаме точка с дъгичка над нея. Повтаряме изписването на още една такава обърната запетая. Изписали сме кавичките.
„Въпросителният“ е пунктуационен знак и се използва при писменото общуване. Изразява въпрос, питане и се поставя в края на изречението.
Изписваме го посредством два елемента-бастунче и точка под него. В средата на горната част на реда правим едно дъговидно движение. Посоката ни на писане е нагоре и настрани, като леко събираме дъгичката преди да достигнем горната част на реда. След това продължаваме, като отново правим дъговидно движение с посока надясно под реда и надолу към основата. Продължаваме изписването към основата с една линия, която също е изнесена малко вляво, а след това е права. Прекъсваме писането преди да достигнем основата. Точно под тази част изписваме една точка. Поставяме писеца под края на първият елемент, който изписахме и правим едно кръгово движение, като не отместваме и повтаряме движението. Така сме изписали една плътна точка .
И трите точки в многоточието изписваме само с по едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и изписваме поредица от три точки. Почти не отместваме писеца от мястото, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една спирала. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда. Повтаряме същото още два пъти в посока отляво-надясно. В българския език многоточието изпълнява различни функции: обозначава незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса. (Уикипедия)
И двете точки в двуеточието изписваме само с по едно движение. Поставяме писеца в средата на реда и след изписване на точката – в долната част на реда. Почти не отместваме писеца от точката, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една спирала. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда. Този символ се използва като разделителен знак – обикновено преди пряка реч и изброяване.
Този пунктуационен знак изписваме само с едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и правим едно кръгово движение като почти не отместваме писеца от точката, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една точка. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда.
Точка и запетая е разделителен символ и се използва например при изброяване в текст. Изписва се с два елемента един под друг. Височината на този символ е колкото височината на малка буква или ½ от реда. В средата на реда поставяме писеца и правим едно кръгово движение в тази точка, като го повтаряме за да се получи плътна точката ни. Точно под тази точка, но вече на долната част на реда изписваме една запетая. Изписваме я с едно движение и представлява една плътна точка с дъгичка прикрепена от дясната й страна, края на която виси под точката. Първо поставяме писеца в долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка правим една мъничка дъга от там надолу под точката, а края й повдигаме нагоре към точката. Така ние сме изписали една плътна и немного голяма точка със прикрепена от дясно на нея дъгичка. Точката се намира в средата на реда, а запетаята точно под нея.
