Етикет: птици

Паун

Паунът е една от най-красивите птици на планетата и от векове се смята за символ на царственост и величие. Днес тя често се среща в големи имения и не се притеснява да дефилира пред публика в зоопарковете по света. Паунът е разпространен в Непал, Пакистан, Бангладеш, Индия и Шри Ланка. Той се среща на места, разположени на до 2000 метра надморска височина. Естествената му среда са гористи местности, джунгли, обработваеми земи, в близост до селища. Любими за него места са храстите и речните брегове. Смята се че прародината му е Индия. Там е бил почитан като символ на Слънцето заради разкошния кръг, който образуват украсяващите го пера. Дължината на тялото му е около 125 сантиметра. Теглото му може да достигне до 4.5 килограма. Опашката му е дълга около 50 сантиметра, кафява е на цвят и се състои от около 20 пера. Над тях обаче има други, около 200 разкошни пера, които покриват опашката и погрешно се смятат за част от същинската такава. Те са дълги около 160 сантиметра и могат да се разперят широко – когато Паунът иска да покаже красотата си пред съперника за дамата на сърцето си по време на брачния период. Всяко от украсяващите пера на Пауна завършва с приличен на око кръг.

Главата, шията и гърдите на мъжкия Паун са покрити с пера в искрящо син цвят, гърбът му е покрит със зелени пера, а долната част на тялото е почти черна. Женският Паун е в по-умерени цветове и няма украсяващи пера над опашката. Перата му може да са обагрени в различни цветове, съществуват различни цветови мутации. Той е тревопасна птица, храни се с плодове, зърна, млади стръкове и кълнове.

  Паунът е полигамен – един мъжкар винаги живее с харем от 3 до 5 женски. Той е доста страхлив и при най-малката опасност се опитва да се скрие в храстите. Може би това му позволява да живее до доста преклонните за повечето птици 20 години.

Описание:

На изображението се вижда невероятно красив паун с голяма, като отворено ветрило,разперена опашка. Тялото му е издължено, с дълга шия в наситено син цвят. Главата му е малка и завършва с остър клюн. Паунът стои изправен на двете си тънки и дълги крачета. От цялата картина най-голямо впечатление прави необикновената му разперена опашка. Тя се състои от множество големи пера в зелен цвят, с кръгли окраски по тях, приличащи на искрящо синьо око.

Застанал наперено на зелена поляна, с фон от зелени дървета, паунът излъчва прелест и величие.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n33-73438-%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BD

Изображение:
Photo by Vivek Doshi on Unsplash

Кокошки

Кокошките са средно – големи  птици от семейство Фазанови.  С общ брой от повече от 24 милиарда,  те са по-многобройни от всяка друга птица, както и най-многочисленото и широко разпространено одомашнено животно на планетата. Кокошките се отглеждат основно за производство на месо и яйца, но от тях също така се добива пух и перушина. Много породи кокошки са  предназначени да радват стопаните си с чара си, превръщайки се в домашни любимци, без да е необходимо да се отплащат с нещо повече от любов. В някои страни от Югоизточна Азия са застъпени и породи за борба. Кокошките са всеядни и при свободно отглеждане тяхна храна са както семена, треви и листа, така и червеи, охлюви и дори по-едри животни, като гущери и мишки. В условията на интензивното птицевъдство, храната им се състои от специални фуражи, с добавени в тях микроелементи и аминокиселини. Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане. Представителите на специализираните породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид. Възрастните домашни кокошки тежат от 1,5 до 5 кг в зависимост от породата. Въпреки че са леки птици, домашните кокошки не могат да летят на дълги разстояния. Обикновено размахват криле като си помагат и със скок, за да прескочат ограда или кацнат на дърво.

  Чрез звуците, които издават мъжките птици (петлите) оповестяват територията си или изразяват притеснението си от външен фактор. Женските използват специфична аларма (кудкудякане) при такива критични ситуации. Те имат и навика да огласяват шумно снасянето на яйце. Кой знае дали това е хвалба или по-скоро се радват, че са се освободили от такава тежест в задните им части. 

Описание:

На снимката са изобразени пет кафяви кокошки, като най-отпред се виждат две, а зад тях има още три. Кокошките са застанали прави на двете си бежови, тънки крачета, на които се виждат по три пръста с остри нокти.

  Тялото на кокошките е леко издължено и овално, с две крила, стоящи плътно по него от двете страни, с къса перната опашка и дълга шия на върха на която стои сравнително малката изострена главичка. Очите им са дребни, кръгли и светлокафяви. Най-отгоре на главите си птиците са окичени с прилични на обърнат гребен алено червени израстъци. Подобни аксесоари (точно два броя)  висят и под острия им бежов клюн, от гушката им. Приличат на продълговати овални, червени обеци. 

  Телата на кокошките са покрити с кафяви, меки и пухкави пера, подредени на редове, едно под друго. Краката им са оголени.

 Петте кокошки  на изображението се намират в курник. от едната страна има плетена ограда, а от другата кафява, дървена постройка. Изглеждат наперени и гледат с учуден и любопитен поглед.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%

Изображение:
Photo by William Moreland on Unsplash

Сова

По външен вид совата напомня за бухала, но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86 – 98 см., дължината на тялото – 31 – 37 и тежи между 220 и 650 гр. Женските са по-едри и тъмно оцветени. Совата е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има „уши“ от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове.

На снимката е показан представител на семейство совови – Ушата сова. Птицата се е прикрила много добре сред клоните и листата на дърво. Греещото слънце допринася за красивото отразяване на цветовете от оперението й. Стои неподвижно с вперен напред поглед.

Описание:
Ивайло Димитров

Сврака

Свраката е лесно  отличаваща се от другите видове птици с контрастно черно-бяло оперение и дълга (20-30 см.) насечена опашка, както и със силните си резки крясъци, които издава. Тя е немигриращ вид, разпространен в Европа, Азия и Африка.

На снимката   се вижда сврака кацнала на полянка покрита със сняг. Главата, шията и гръдната област на птицата са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата и опашката са черни със зеленикав блясък. Клюнът и краката също са черни.

Цялостното усещане е за студ и самота през един зимен снежен ден.

Описание:
Ивайло Димитров

Мишелов

Мишеловите са дневни грабливи птици. Срещат се в Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Хавайските острови. В България  познаваме следните три вида: Обикновен, Северен и Белоопашат мишелов.

На снимката е изобразена изключително красива рееща се в небето птица с разперени крила – обикновен мишелов. Окраската на оперението на мишелова е изключително разнообразна, сякаш е бродирана. Варира от светло кафяво в горната част на крилата и главата, и преминава към бяло и бежаво на петна по коремчето, средната част на крилата и опашката. В края оперението на крилата стига до тъмно кафяво.

Снимката ти спира дъха. Изразява усещане за свобода, сила и недостижимост.

Описание:
Ивайло Димитров

Чучулига

Чучулигите са дребни птички, които не подскачат по земята, а ходят. Дължината на тялото им е около 17 см, размаха на крилете 35 см и тегло около 37 гр. Нокъта на задния пръст на краката им е дълъг и заострен. Най-често чучулигите се виждат в полет изпълняващи мелодични и опияняващи песни. Разпознаваеми са и по тъмната опашка, която има бели надлъжни пера по страните си. Имат светли подкрилия и често държат главата си вдигната нагоре. Когато е кацнала пък, на красивата пойна птичка се забелязва слабо изразена „качулка“.

На снимката е изобразена полска чучулига кацнала спокойно сред зелени растения с широки листа. Оперението и е кафеникаво, като гърбът и страните на гърдите и са напетнени, а коремът е бял. Напетняването по гърдите има рязка граница със светлия корем.

Снимката  ни потапя в слънчев пролетен ден наситен с ярки цветове, както заради оперението на птичката, така и заради зеленината около нея.

Описание:
Ивайло Димитров

Лешояд

Лешоядите са дневни грабливи птици. Хранят се предимно с мърша. Външните белези и при двата пола са идентични като женската е по-едра. Притежават здрави крака и остри нокти, така необходими им, за да си набавят храна.

На снимката е изобразен Египетски лешояд секунди преди да кацне на скала на фона на синьото небе. Оперението му е в светли кремави до бели тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Самата човка завършва в черен цвят.

Гледайки снимката човек изпитва респект и дори страхопочитание към този вид птица. Тя  ясно показва своята сила и надмощие.

Описание:
Ивайло Димитров

Рибарче

Рибарчето е изключително красива птица. Природата я е оцветила като с боички в пъстри цветове. На снимката са изобразени две птички – едната е кацнала на клонка в гората, а другата е уловена в полет над нея тъкмо секунди преди да  се приземи на клончето. Снимката извиква чувство за спокойствие, уют, красота и умиление към тези същества и величието на майката Природа.

Горната страна на главата на мъжкия е тъмнозелена с напречни сини ивици. „Бузите“ са ръждиви, а зад тях има бяло петно. Гърбът, кръстът и опашката са сини. Гърдите и коремът – ръждиви. Крилата са тъмнозелени със сини капковидни петна. Гръбната страна на женската е със зеленикав оттенък, коремната страна е по-светла, а долната половина на клюна или само основата му е червена. Младите екземпляри имат по-светло оперение без метален блясък и перата по гърдите са с кафяв оттенък. Дължина на тялото: 16 cm. Размах на крилете: 25 см.

Описание:
Ивайло Димитров

Кълвач

Кълвачът е горска птица. Той живее по дърветата и е с продълговато тяло, едра глава и дълъг здрав клюн. Има остри нокти, с помощта на които може да се придвижва по вертикалните стволове на дърветата. Това се улеснява и от разположението на пръстите – два напред и два назад. Опашните пера на кълвача са твърди и се използват за опора, когато се катери по дърветата или дълбае кората им с клюн. Клюнът му е масивен, длетовиден.

Кълвачът се храни с червеи и личинки, които се намират под кората на дърветата. При почукване отвън по звука той разбира дали под кората е здраво дърво, или има кухина. Кухината му подсказва, че там има червейчета. Тогава кълвачът започва да чука упорито на едно място, докато пробие кората и стигне до кухината. Там той промушва своя дълъг, лепкав, кръгъл език, с който изяжда червейчетата. Затова го наричат доктор на гората. Той прочиства дърветата от неприятелите им.

На снимката е изобразен един типичен представител. Птичката е забила своите нокти в кората на дърво. Горната част на тялото и от върха на главата е черна, като около очите, врата и крилата има бели петна. В краищата на крилата и опашката също има капковидни бели петънца. Долната част на тялото – гушката и коремчето са сиво-бели, като около краката и до опашката цветът е червеникаво-оранжев.

Описание:
Ивайло Димитров

Чапла

Чаплите са средни и едри по размери птици, теглото им варира между половин и два и половина килограма. Имат дълги крака, дълги шии и средно дълги до дълги човки, които им помагат при ловуване. Хранят се предимно с риба и по-малко с насекоми, мишки, змии.

На снимката е изобразена сива чапла. Птицата доволно отлита от морето с широко разперени криле – много красива и излъчваща задоволство. В човката си държи уловена риба. Крилете и  са могъщо разперени, дългите и грациозни крака и издължената и шия –  всички са в бяло-сиви цветове. Човката й е червеникава, долната част на краката й са кафеникави –  все едно е обула дълги чорапки.

Описание:
Ивайло Димитров