Етикет: Природа

Описание на картина: „Снежна приказка“ от Радослава Дамянова /акрил/

Картината изобразява снежна зимна гора с дебели, бели преспи и малка къща скрита в далечината насред пухкавия бял килим. Човек сякаш се потапя в бялата чистота на разкриващият се пред нас пейзаж. Снегът ни се струва пухкав и ефирен. Заглеждайки се по детайлно, виждаме  как клоните на дърветата се накланят под тежестта му.. На преден план, в средата на картината, преминава заледено поточе. От двете му страни извиват снага красиви дървета. Вляво има висок бор, зад който са се сгушили още представители на същия вид, а вдясно други дървеса с  гола корона и покрити със сняг клони. Борът е висок, стъблото му представлява нежна смесица от цветове-кафяво, тъмно кафяво и бели участъци(сняг), които се сливат с естествения му цвят, а по цялата му дължина преминават тънки, тъмни, красиво криволичещи линии, сякаш кората се е напукала и се вижда дълбочината между процепите. Тънки, разкривени клони стърчат странично в основата му – покрити са със сняг, пластът на който изтънява, следвайки дебелината им. Зелената иглолистна корона се извива дъговидно под пухкавата тежест, а цветовете на игличките преливат в различни зелени нюанси – от тъмно, където е най-скритата част на листата, към мастилено зелено и наситено и по-свежо зелено. Белотата по дървесната ефирна корона носи усещането за обединяване на небесните облаци с вечно зеленото дърво. Сякаш то за миг ги  улавя и обвива с тях короната си. Всъщност завивката е от сняг – бял, неравномерно покриващ зеленината, тежък и същевременно и въздушно лек.   В далечината, насред заслепителната белота,  зад бора се вижда още едно дърво. Контрастът е прекрасен.

  Пред бора скрити под снега , сякаш искат да се измъкнат навън, се подават свежи зелени треви. С бледата си зеленина, прозираща под дебелия слой сняг,  те финно загатват за своето съществуване. В близост до боровите дървета са изобразени ниски храстовидни растения. Храстите са  с голи тънички  клончета по които има жълто-кафеникави участъци, отново покрити със сняг. Навсякъде из снежната белота са изобразени и снопчета с тревисти растения с дълги и тънки листа, гъсто растящи. От другата страна на поточето, скрито зад голите дървесни корони и на по-заден план се вижда отново зелено иглолистно дърво с неясни очертания. Зад него по белия сняг има  малки тъмни следи, сякаш някой е вървял към къщичката в далечината на картината. Художникът я е изобразил в перспектива, вижда се че е малка, с кафяви стени и червен покрив, два бели прозореца сякаш надничат към пътеката от следи, а под тях има наредени дълги дървета отново посипани със сняг. Красивото заледено поточе, изглежда тясно в далечината и се разширява идвайки към нас, а под ледената му покривка се виждат зелени водни растения усукани около три едри камъка с обла форма. Растенията сякаш нашепват, че снежната приказка за миг дава почивка и отмора на природата, но и че животът и процесите продължават, както тече и водата по естествения си път, скрита под прозрачния леден слой.  Творбата носи усещане за чистота, покой, нежност и игра на пролетните и зимни нюанси-зелената свежест и бялата хлад.

Описание:
Ивелина Дамянова

Владимир Гусев, картина без име

  В близък план, на фона на слънчев летен ден, са изобразени малко момиченце и нейният кон. Пъстра, зелена поляна с високи цветя в разнообразни цветове приютява двамата приятели. Момиченцето е облечено в старомодна, бяла рокличка с малка яка и дълги „буфан“ ръкави. На талията и е привързана синя панделка. Русата и коса е вързана на свободна, ниска опашка и се стели по гърба и.

  Детето е в профил, загледано в наше дясно, към коня. То гали гривата на  спокойното, кафяво животно.

  Конят е привел глава към нея, а пръстите и са заровени в  гривата му. Двамата, човек и животно, представляват мила и сърдечна гледка.

Описание:
Натали Платнарова

Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова

Пещера „Магурата“

Magurata

Магурата е пещера впечатляваща, както с размерите си – общата дължина на галериите ѝ достига 2500 метра, така и с красотата си. Намира се в северозападна България, близо до град Белоградчик. Образуването ѝ е започнало преди 15 милиона години. Освен, че е най-богатата на скални рисунки в Европа, тя е известна също и с причудливите си варовикови образувания – наречени Падналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора. Освен с любопитни гледки, Магурата е ценна и с това, че помага да се изучат и да си представим живота на племената населяващи я през различни праисторически епохи. Рисунките са издълбани в стените и изписани с прилепско гуано, тоест тор, и разкриват част от вярванията, обичаите и ритуалите характерни за човешките обитатели на пещерата.
На снимката е показана част от залата с рисунките. В средната и по-висока част на куполния таван има кухини подобни на хралупи. Стените изглеждат относително гладки, като на места са доста скосени. На пода пред тях са разположени ниски парапети, ограничаващи преминаването, а зад парапетите има прожектори осветяващи рисунките. Отсрещната стена е плътно изрисувана с характерните за цялата зала символи. Най-типичните са на танцуващи женски фигури с ръце над главата, ловуващи мъже, сечива, животни, растения, халюциногенна гъба, за която се вярва, че племената са ползвали при определени ритуали, слънце и годишен календар с отбелязани празници.

Описание:
Ясна Минковска

Снимка:
Личен архив

Момина сълза

момина-сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.

Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.

На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.

Описание:
Ясна Минковска

Ясен

Yasen

Ясенът, наричан още оксен, осенен или оксан, е широколистно дърво, разпространено в северното полукълбо. В България  може да се открие по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите, в областите край Дунава, р. Камчия и др.

Ясенът обикновено достига до 40 метра на височина, на дебелина до 1 метър в диаметър, а на възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво в България се намира в Лонгозната гора, село Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 метра, а височината — 30 метра.

Кората на ясена е напукана, сивозеленикава до кафява. Листата са сложни и се състоят от 3 до 17 продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Семенцето се намира в продълговато крилце, дълго около 4 сантиметра, което при падане се върти във въздуха и затова често го наричат – вертолетче или хеликоптерче.

Дървесината на ясена е тежка, здрава, жилава, със светъл цвят. Използва се в производството на мебели, за направа на спортни уреди (стикове за хокей, бейзболни бухалки), в корабостроенето и др. Като красиво декоративно дърво е често срещан в парковете и градините. Листата и семената се употребяват като храна в животновъдството, а цветовете и кората се използват в народната медицина.

Снимката е заснета на хълмиста поляна в слънчев ден. В центъра на кадъра е разположено дървото ясен. Короната му е асиметрична, с гъсти клони отдясно и по-рехави отляво. Вдясно под дървото преминава тесен прав асфалтов път. Дървото хвърля сянката си върху пътя. Наоколо се шири свежа зелена морава.Изглежда сякаш са няколко обработваеми парцела, между които са оформени граници – някои от строени в линия храстчета, а други от тънка ивица прежълтяла трева. В далечината зад дървото, едва видима се крие ниска бяла къща с керемиден покрив. В по-далечен план поляната преминава в хълм, покрит с гори от иглолистни дървета със светли стволове. Над горите е ясносиньото небе, нашарено с летни бели облаци.

Описание:
Ясна Минковска

Сом

som

Сомът е хищна риба, тялото му  е издължено, плавниците са средно големи, а опашката много дълга. Няма твърди люспи или костни израстъци, тялото му е меко и гладко. Природата не го е надарила с ярки цветове, Той е сив, блатисто-тъмно зелен или мръсно-жълт в зависимост от мястото на обитание. Обича да се крие на дъното и да дебне жертвата, за което незабележимият му цвят е от голяма помощ. По форма прилича на един маркуч, от едната страна удебелен, където се намира голяма леко сплесната отгоре глава, а от другата страна е дългата тънка подвижна опашка. Заоблената му глава има малки дебнещи очички, голяма лакома уста със издадена напред долна челюст и два чифта тънки дълги мустаци, стърчащи като антени. Често го избират за аквариумна рибка, където той обикновено е голям колкото един човешки пръст, тъмно сив, пъргав и обича да се крие в най-далечните ъгли на аквариума. Заравяйки се в пръстта или засмуквайки като вендуза стъклото се движи бавно край стените. Дори е много мил! С какво се различават големите екземпляри? С това че могат да достигат 5 метра дължина, което ги прави да изглеждат като истински чудовища с гигантски усти, заобиколени с дебели устни, готови да погълнат всекиго, по-малък от тях.

Описание:
Олга Милушева

Скалария

scalariq

Скалариите са много красиви аквариумни рибки, боядисани от природата в най-различни цветове. Ако говорим за формата… представете си абсолютно плоска рибка, сякаш някой е изрязал от хартия равностранен  триъгълник и той плува, изправен с единия от ъглите напред – този ъгъл е малката муцунка на скаларията, а другите два ъгъла са изострени плавници – горният на гърба, а долният – на корема. Те почват от тялото финни, полупрозрачни, мрежести, а към върховете се изострят като игли. Скаларията има и чифт съвсем тънки, дълги остри плавници отпред на корема, служещи за баланс. Опашката на скаларията е като разперена четка за рисуване. Така към големият триъгълник отзад се добавя още един малък. Средната им големина е колкото на една обикновена бисквита, имат учудени  кръгли очи близо до муцунката. Тялото е покрито с много ситни лъскави люспи, което го кара равномерно да прелива, а пък разнообразието на цветовете е огромно – бели, черни, розови, жълти, с петна, на ивици. Скалариите в  природата живеят в топли водоеми с бавно течение, пълни с водорасли. Сигурно затова те се движат бавно, само леко потрепват плавниците и, периодично отваряйки безмълвната си малка уста, бавно завиват и продължават своето достолепно движение.

Описание:
Олга Милушева

Златна рибка

zlatna-ribka

Златната рибка е една от най-често избираните рибки за домашен аквариум. Това се дължи не само на разкошният й външен вид, но и на асоциациите, които имат хората  по отношение на тях. Златната рибка се среща в приказките на различни народи из целия свят – руски, индийски, китайски, арменски и други. Обикновено играе ролята на вълшебен помощник, който  се намесва в трудна ситуация или директно изпълнява най-трудно  осъществими желания. Много привлекателно, нали? А сега да поговорим за самите рибки.

Златните рибки са цяла група породи, получени по начин на хибридизация и селекция, които са били извършвани от човека много векове наред.  Като резултат от обикновен тъмносиво-кафяв шаран (сплеснато тяло, средно-големи плавници и неизразена глава с малка муцунка) произхождат десетки, ако не и стотици, най-различни по форма и цвят породи ярки, изящни декоративни рибки. Повечето от тях имат този червеникаво-златист оттенък, заради което ги наричат “златни”, но някои са като тигри, на черни, сиви ивици, някои са предимно бели или черни. А пък какво разнообразие на формите! Някои имат дебело коремче, сякаш са яли много кебапчета и пили много бира, някои са издължени и грациозни със големи тънки свободно развяващи се опашки, като чели носят полупрозрачни рокли със шлейф. Рибка със красиво название «небесно око» има огромни изпъкнали кръгли очи, които ни карат да я намираме за леко смешна, другата със име «пеперуда» е шарена сиво-бяло-оранжева красавица, чиято опашка прилича на разкрила криле пеперуда.

Но най-често като казваме златна рибка, имаме предвид следната картина: червеникаво-ярка, преливаща със многобройните си златисти люспички. Тяло наподобяващо по форма изпъкнала от двете страни супена лъжичка и също толкова голямо, заобиколено от дълги свободно движещи се нежни плавници, които към краищата изтъняват още повече, ставайки съвсем прозрачни. Близо до заоблената муцунка се разполагат две малки кръглички черни очички. Когато плува златната рибка се движи бавно и елегантно, без резки движения, отваря и затваря беззвучно  малката си закръглена уста, само разкошната и опашка като разлюляна от вятър пола прави вълнообразни движения. Красива и спокойна.

Описание:
Олга Милушева

Гупи

gupi

Гупите са дребни живораждащи рибки със изразен полов диморфизъм – женските са по-едри и не много ярки, за сметка на което по-дребните мъжки имат изключително шарени и разнообразно оцветени опашки. Тялото на мъжката гупа е тънко и издължено с  мъничка глава и издадено надолу закръглено коремче, като на края на това дълго и тънко тяло цъфва като разкрило се цвете, като шарена пола една голяма ярка и плътна опашка. Цветовете са най-различни, и докато тялото на гупата лъщи с малките люспи, опашката е като парче мек плат боядисан по най-разнообразен начин. Много често дължината на рибките не надвишава дължината на една кибритена клечка, и те се движат бързо из аквариума, активно използвайки ярките си опашки, забързват пъргаво, рязко сменят направленията. Гупата е една от най-разпространените аквариумни рибки, не е капризна, лесно се адаптира към живота с други видове рибки.

Описание:
Олга Милушева