Ако трябва да опиша снимката с една дума – бих казал магическа! Гора с път по средата, в който цветовете изглеждат взети от приказка. Пътят е постлан с различни малки камъчета и в далечината изчезва в светло-синкава мъгла, която изглежда като място, където живеят духове. Листата на дърветата светят като малки лампички или миниатюрни светулки, които летят. Дърветата са високи, леко огънати и светлината по тях е мека и топла.
Снимка на Lars van de Goor
Описание:
Антон Десов
Автор: Ханс Кристиан Андерсен
В едно далечно царство живял Цар със своите единадесет сина и една прекрасна дъщеря. Те били много задружни и се обичали безкрайно. Царят се оженил повторно и злата царица прокудила децата и омагьосала момчетата да се превърнат в големи птици без глас. Единствено тяхната сестра Елиза можела да ги избави от проклятието.
Единадесетте князе превърнати във великолепни диви лебеди, със златни корони на главите, летят под самите облаци. Протягат дългите си шии и пляскат с криле.
За да развали проклятието, по заръка на добрата фея, Елиза трябва да набере коприва, после да я стъпче с нозе и изпреде от нея прежда, а след това безмълвно да изплете единадесет ризи с дълги ръкави за своите братя.
Въпреки страха и мъката, които изпитва и макар че ръцете и нозете й са покрити с мехури, Елиза седи сред парещата коприва и плете безмълвно. Обичта, която изпитва към своите братя е по-силна от цялата болка на света.
Описание:
Ирена Янакиева
Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.
Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.
Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.
Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не може да се сдържи от радост, че болният я носи.
Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.
Описание:
Ирена Янакиева
Изгонена от злата си мащеха и изоставена от ловеца изпратен да я убие, Снежанка намира своя нов дом насред гората, в дома на седем малки, трудолюбиви джуджета. Добросърдечна и работна, девойката привързва към себе си хора, животни и приказни създания.
Над зелената гора обсипана с пролетни цветя и малки гъбки, наднича копринено синьо небе. Подпряна на бял мраморен кладенец на сред цветната поляна стои приказната красавица, с кожа бяла като сняг, с бузи алено червени като кръв, с коси черни като абанос. Облечена е с прекрасна рокля, нежно галеща зелената трева. Роклята е широкопола – синя в горната си част и жълта в долната. На ръката на Снежанка е Кацнало птиче. То пее своята вълшебна песен. Две зайчета, катеричка и сърничка ококорили очи, наблюдават тази красота и слушат песента. Две от седемте джуджета, малки белобради човечета, току що са пристигнали от работа. едното със замислен поглед се подпира на кирката, с която до скоро е копало в мината, а другото усмихнато, крие зад гърба си кошница с лилави цветя и подава срамежливо едно от тях на младото момиче.
Рисунката е направена по приказка на Братя Грим.
Описание:
Ирена Янакиева
Картината изобразява корицата на книжка за деца „Дядовата ръкавичка“ от Елин Пелин на издателство Фют.
Студен зимен ден, а насред снега една топла ръкавица, изгубена от своя собственик дядото се е превърнала в подслон за Малка мишчица Гризана, мокър и подплашен Зайо Байо Средногорски, лукавата Кума Лиса, страшния Вълчо от гората гладен, рошава Мецана.
Ръкавицата е изобразена като къщичка с прозорци и комин, от който излиза дим. Най отдолу хитрата кумичка, златокожата лисичка, лукаво се подсмихва. А на палеца подпряна малка жабка с бяла снежна шапка се подпира на борово клонче от което виси шишарка. В ляво сива мишчица гризанка хванала се за камбанка с поглед вперен в Зайо дългоуши, който в шал и шапка се е сгушил, а фенера осветява тяхната забава. Събрали се другарски, разположили се царски.
Описание:
Ирена Янакиева