Капитан Григориъс от „Дългото сбогуване”

raymond chandler

Шефът на отдел „Убийства”  тогава беше капитан Григориъс. Той спадаше към онази категория полицаи, (която, макар и да оредява, в никой случай не измира), дето разкриват престъпленията с насочен в очите прожектор, ритник в бъбреците, коляно в слабините, юмрук в далака, удар с палка в основата на гръбначния стълб. Шест месеца след този случай го осъдиха за лъжесвидетелство и го изритаха от полицията, а малко по-късно един жребец в ранчото му в Уайоминг го стъпка с копита и му видя сметката.

Но сега бях в ръцете му. Той седеше зад бюрото, без сако, с навити почти до раменете ръкави. Беше плешив като яйце, натежал около кръста като всички мускулести мъже на средна възраст. Очите му бяха с рибешки цвят, а носът му се червенееше от спукани капиляри. Пиеше кафе, при това далеч не безшумно. Силните му касапски ръце бяха гъсто обрасли с косми. От ушите му стърчаха сиви кичури.

Из „Дългото сбогуване”
Реймънд Чандлър
Анубис, 1992

Описание:
Валерия Вълева

Ханис Груър от „Голото слънце”

aizak azimov

 Ханис Груър беше плешив, и то напълно. Нямаше и следа от косъм на главата си. Тя бе съвършено гола.

За космополитите на Земята се бе затвърдила представата, създадена от самите тях. Те бяха всепризнатите господари на Галактиката; високи, с бронзови коси и кожа, красиви, едри, сдържани, аристократични.

Накратко, те бяха като Р. Данил Оливо, като прибавим и човешката им природа.

А и повечето космополити, които изпращаха на Земята, наистина изглеждаха така; навярно нарочно са ги избирали за тази цел.

Но ето един, който би могъл да бъде и землянин. Той беше плешив. А и носът му бе деформиран. Съвсем леко наистина, но у космополитите и най-малката несиметричност биеше на очи.

Из „Голото слънце”
Айзък Азимов
Издателство „Христо Г. Данов”, 1984

Описание:
Валерия Вълева