Райски плаж

  Пред мен се открива гледка на златист плаж. Сякаш се намирам на изхода на пещера. От едната си страна плажът граничи с красиви и девствени скали, а от другата с кристално сините води на морето. Във водата величествено се изправя една малка, но гладка скала, до която се виждат множество къпещи се хора. Към мястото, вървящи по пясъка,  се приближават и още плажуващи. Времето е ясно, а яркосиньото небе – осеяно с красиви бели облаци. Слънчевите лъчи огряват нежно морската вода и пясъците на плажа.

Описание:
Йорданка Панова

Устието на река Велека/фотография/

Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.

Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река.  Зад него има равен  тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна  с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите  да са към кафене, разположено на плажа.

 

Изображение: Магдалена Симеонова

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/

Резово/фотография/

Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.

вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Залез над Балчик

Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Мраморен плаж на о. Тасос

plaj

На снимката е изобразен един от най-известните плажове в нашата южна съседка Гърция – Мраморният плаж на остров Тасос. Направена от високо , в слънчев ден,може би от дрон , ние виждаме белия пясъчен бряг, който дължи красивия си цвят на хиляди мраморни камъчета.Те остават хладни дори през най-горещите дни през лятото. Виждаме и морето , което заради тези бели камъчета на дъното си има прекрасен тюркоазен цвят , а водата е кристално чиста.Няма вълни , водата помръдва едва-едва. На повърхността й се виждат златисти отблясъци от слънчевите лъчи .На брега върху белия пясък има чадъри , прибрани , очакващи следващия туристически сезон , а до тях има шезлонги,които са в тон с цвета на морето – тюркоазено сини. Плажът е  обграден от смесена гора – иглолистна и широколистна , а дърветата имат наситен зелен цвят. Зад плажната ивица има малка гора от  масивни маслинови дървета, а земята под тях е бяла заради мрамора. Самата гора изглежда като призрачна и е уникално красива.

Описание:
Велина Петрова

Плажът в гр. Айвалък, Турция – привечер

Айвалък

На снимката е изобразен плаж, на който има много чадъри и шезлонги. Чадърите са направени от бамбукови пръчки, като част от тях са боядисани в зелено, а останалите – в сивкаво. Шезлонгите са пластмасови и бели.Чадърите са подредени в права редица, като на всеки от тях са подпрени по два шезлонга (един срещу друг).     Пясъкът по плажа е оранжево- кафяв и изпълнен с неравномерни дупчици, които са се получили от стъпалата на хората. Небето е светло синьо, като се виждат и приближаващи се по-тъмно синьо- розови облаци.

Описание:
Борислава Стефанова

Малък гладен мечтател

Мечтател в Барселона

Ще опиша снимка, която е направена на плажа в Барселона – красив и живописен град в североизточна Испания. На преден план има момченце на около 4-5 години, което е издълбало малка дупка в пясъка. Момченцето се е настанило в самата дупка, хапва сандвич и се е загледало замечтано в безкрайното синьо Средиземно море. В пясъка се виждат стъпки на много плажуващи, но около момченцето няма други хора.

На заден план в дясно има двама сърфисти, които не се виждат ясно. Кеят е в близост до тях, виждат се разхождащи хора по него. В далечината отново в дясно има висока административна сграда, чиято форма наподобява платно на лодка. В далечината, в ляво на снимката има голям кораб, но не се вижда ясно дали е пътнически или товарен.

Снимката носи усещане за спокойствие, лято, хубаво топло време и ваканция.

 

Описание:
Лиана Захаринова
Снимка:
Александрина Цонева