Етикет: планини

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Имат разнообразна форма от пирамидален или конусовиден тип изградени са от земна пръст в резултат на вековна ерозия и изветряне и завършват с каменна шапка от бетонен блок с размери до 120 см на 80 см. Средната им височина е между 7 и 10 метра, но някои отделни пирамиди достигат до 12 метра..

Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топящите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат. Пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.

Снимката изразява красотата и висотата на това прекрасно чудо на природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Връх Мусала

vruh-musala

Най-високият връх в България на тази снимка е сниман през вечер, от разстояние, така че да се вижда сградата, кацнала на върха му вляво на снимката. Това е метеорологична станция. От сградата излизат антени, железа и комини, които на снимката изглеждат като иглички, тъй като е снимано от далеч. Вдясно се виждат по-ниски върхове и долини. 2/3-ти от снимката е заета от планината отдолу нагоре, а останалото пространство  – от небето.

Това е зимен пейзаж. Планината е покрита със сняг, който на места, поради острите, отвесни скали не може да се задържа и е паднал. В откритите пространства на планината – върховете също няма сняг, най-вероятно защото е ветровито. Там където снегът липсва, в средата на снимката и в дясно, скалите са черни и тъмни. Останалата част от планината е бяла.

Сниман от тази точка върхът прилича на човек, завил се с одеяло, полегнал наляво, който се вижда от гърдите нагоре. Главата е върха, с метеорологичната станция най-отгоре – всичко останало е одеялото на полегналия човек.

Прозорците на станцията светят и е огрята от залязващото слънце, обагрено в златно-жълто.

В дясната част, разположени в планината като малки точки, се виждат още 2 светлинки, може би на хижи или други сгради.

Небето е с многообразни цветове. Над планината цветовата гама прелива в лилаво. Залязващото слънце го оцветява в бежаво, розово, кафяво, оранжево червено. Тъй като слънцето залязва зад метеорологичната станция, точно над нея небето е най-тъмно. Колкото по-надясно се вгледаш се появяват още и още цветове.

Описание:
Ренета Богданова

Планините кексчета

Mountains_Yelyzaveta Glybchenko

This picture was taken from a window of a plane flying over the United States. Where exactly? This is unknown, for it was a quick caption right after my teacher woke up and peered out of the window. She then showed the picture to me and I was captivated.

As much grandeur as mountains are, from above they looked like chocolate cupcakes covered with white icing – the snow. Simple and at the same time magical. I had always wondered what the world is like for birds flying way up high. Now I know. For them the world is like cupcakes. Yummy.

Тази снимка е направена от прозореца на самолет летящ над САЩ.
Къде точно? Не може да се каже, защото снимката е направена бързо след
като моята учителка се събуди и погледна навън. Тогава тя ми показа
снимката, а аз бях завладяна.

Колкото и грандиозни да са планините, от високо те изглеждат като шоколадови кексчета покрити с бял скреж. Простичко, но и магично.
Винаги съм се чудила как би изглеждал света за летящите нависоко птици. Вече знам. За тях света е като кексчета. Ммм вкусноо…

Описание:
Yelyzaveta Hlybchenko
Превод: Добрин Добрев