планета – Be my guide

Юпитер и луните му

Jupiter

Източник: http://keywordsuggest.org/gallery/134377.html

Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система и втората по яркост планета след Венера. На снимките планетата има ярък цвят, вариращ в различните нюанси на оранжевото и кафявото. Отличително е т. нар. голямо червено петно. То представлява буря от въртящи се газове на повърхността на планетата, а размерите му са три пъти по-големи от тези на Земята. Цветът му се мени от червено до кафяво. Юпитер има 16 спътника, а на снимката се виждат 4 от тях, най-големите. Те се наричат още Галилееви спътници и подредени по отдалеченост от планетата носят имената: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Открити са от Галилео през 1610 г. с един от най-ранните телескопи.

Описание:
Анна Тодорова

Сатурн

Планетата Сатурн представлява идеална свера, около която има множество пръстени, които са толкова много, че изглеждат като един цял диск с дупка посредата, в която се намира перфектната сфера Сатурн. Тези рингове са изобразени като по-тънки от към вътрешната част на диска и по-дебели от към външната, като варират посредата, но изглеждат равномерни помежду си. Има множество космически камъни, които съпътстват пръстените, те също са естествен спътник на планетата, разположени са неравномерно, като също така техният размер варира. Самата планета е украсена само и единствено в светли пастелни цветове, които преминават от един в друг вертикално. Полюсът е бледо лилав, надолу цветът му прелива към оранжево жълт, после следва бледо сив цвят, застъпен от пастелено зелено, а около остта е отново оранжево, като надолу цветовете продължават да се сменят по същия начин в тази гама. Планетата е изобразена на черен фон с множество малки бели точици, които представляват звездите.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Венера

Венера е втората планета от Слънчевата система и се отличава с изразения си златисто-оранжев цвят. Цветовата гама на планетата ярко контрастира помежду си, като на снимката, направена с телескоп тя варира от светло, почти бяло до тъмно ръждиво оранжево. Има много интересни оттенъци, цветовете не са равномерни или преливащи се, ами се разтилат като капки боя, поръсени на водна повърхност. Светлите нюанси нежно се спускат, приличайки на вени на човек. Всички цветове са в топлата цветова гама. Неравномерно образуват баланс между светлите и тъмните сенки на повърхността.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Планетата Плутон

Плутон е втората по големина планета-джудже, обикаля около Слънцето за почти 250 години, така че от откриването й досега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Плутон е замръзнал безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата система. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон. Той е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети. Повърхността на Плутон е покрита от около 98 % азотен лед с примеси метан и въглероден оксид. Частта, обърната към спътника Харон, е с по-висока концентрация на метан. Известни географски образувания са регионът Томбо (с форма на сърце), регионът Хтулу, ледените планини Хилъри и Норгай. Плутон има тънка атмосфера, състояща се от азот, метан и въглероден оксид. Атмосферното налягане* варира от 0.6 до 2.4 Pa (паскала).

Описание:

В горната част цветът на планетата изглежда много светло сив, като постепенно слизайки надолу се прелива от тъмно сиво към черно. Забелязва се в средната й част форма на сърце с почти бял цвят. Тя обхваща както горната част на планетата, така и долната. Така контрастът между цветовете и сърцето се засилва и то става доста ясно видимо, изпъква. Носи усещане за планета, която има в себе си противоположности, но все пак хармонично съчетани помежду си.

* Атмосферното налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото

на последната. Международната единица за измерване на атмосферното налягане е паскал.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Планетата Венера

Планетата Венера От всички планети Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много сходна по големина и общи качества със Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земятав Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет*, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата й елонгация** е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр. н. е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу.

Описание: Венера има много интересен цвят – смесица между златно, бледо и тъмно кафяво, охра. Той не е хомогенен, а по скоро тъмните и светли участъци образуват причудливи форми. Тук въображението би помогнало много повече при интерпретиране на вида й. Могат да се забележат участъци с по-тъмни точки, които можем да оприличим на очи, както и една по-светла ивица, която наподобява усмивка. Носи ни усещане за топлина, живот и светлина. Имайки и златни оттенъци, бихме могли да кажем и усещане за нещо ценно, а и това все пак е планетата на любовта.

* В астродинамиката при стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет, е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.

** Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

malkiya-prints Автор: Антоан дьо Сент-Екзюпери

Книгата е публикувана за първи път през 1943 година. Тя е поетичен и философски разказ, написан под формата на приказка за деца. В същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта.

Малкият принц живее на астероид, който е голям колкото къща, обвит от кълбета дим излизащи от трите вулкана. Астероида се казва B612. На него освен вулканите има и една роза. Върху планетата на малкия принц имаше страшни семена, семената на баобабите. Почвата на планетата бе поразена от тях. Баобаб задръства цялата планета. Той я продупчва с корените си. И ако планетата е много малка, а баобабите – многобройни,те я пръсват.

Малкия принц, едно русокосо момче, прекарва дните си, грижейки се за астероида и най-вече за розата. Това не е обикновена роза, а символ на любовта – единствената, истинската, така както розата е единствена на планетата на Малкия принц. Тя е красива, деликатна, трогателна, но в същото време със своите недостатъци – капризна и взискателна. Розата е червена, красива, очарователна, но с бодли. И когато за последен път поля цветчето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, принцът усети, че ще заплаче. Стоеше така, объркан, с похлупака в ръце. Той не проумяваше тая кротка нежност.

Цитат от книгата:

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо а очите.“

Описание:
Ирена Янакиева