Екзотични светло сини океански води. Дъно покрито със златисти пясъци, сред които се виждат подводни скали. Множество корали с различни форми прикрепени към скалите, и други подводни и цветни растения намиращи се сред тях. Малки и разноцветни рибки, сред които преобладаващи са основно тези с оранжев цвят. Те сякаш танцуват край осеяните с корали и растения скали.
Цветовете на коралите и нюансите на водата,
отблясъците на дребните пасажи рибки, светлинните лъчи, които плуват и се
разсейват във водите, причудливите коралови форми изпълват съзнанието ни с
желание да се потопим и изгубим в красивото спокойствие на морския пейзаж,
сътворен като изящен каприз на природата.
Фотографията е уловила миг от снежната красота на зимата. На преден план съзираме малка по размер къща, измайсторена изцяло от дърво- груби летви, с прозорец от дървена рамка и красиви отразяващи светлината стъкла. Къщата е снимана странично, вратата е леко открехната, а отвътре през процепа се вижда светлина в топли жълти тонове. Покрива на къщата е настлан с керемиди обилно затрупани със сняг.
Изнесената част на покрива се държи на конструкция от широки дървени
летви, като осигурява възможност на обитателите да се любуват на прекрасната
гледка без да са изложени на снеговалеж. Така се образува нещо като веранда. В
основата на дървената постройка, летвите на места са тъмни и почернели, което
вероятно се дължи на съприкосновението с мокрия сняг и влагата, променили
естествения цвят на дървения материал. Къщата се намира на равна част, може би
поляна, а снегът се е разпръснал по верандата.
Навсякъде плътен сняг покрива земята. Вляво се вижда тънка ограда от
сковани клони, която обгражда постройката.
Навред е осеяно с гъсто растящи дървета с голи корони, вплетени една в друга, а вдясно
високи храсти образуват стена от растителност. Всички клони са покрити със
сняг, следващ всяка извивка. На места снегът е по-дебел от самите тях, което
подсказва за здравината и устойчивостта им.
В
горният край, в близък план, фотографът е уловил клончета, покрити със сняг в
причудливи форми, с неизброим брои разклонения и пъпки, всички покрити със
сняг. Едва ли не всеки миг ще ни поръсят и ще усетим хладината и нежността на
допира с леките снежинки.
Снежната фотография ни потапя в чистотата и свежестта на зимата.
Вдъхваме хладният въздух, той изпълва гърдите ни, а снегът се сипе по косите
ни, докато се приближаваме към уютната къща, за да се насладим на топлината
идваща отвътре…Сетне, вече в близост до огнището, можем да се насладим на
чистотата на зимното творение, завити с одеяло и отпивайки от току що запарения
ароматен чай.
Картината изобразява снежна зимна гора с дебели, бели преспи и малка къща скрита в далечината насред пухкавия бял килим. Човек сякаш се потапя в бялата чистота на разкриващият се пред нас пейзаж. Снегът ни се струва пухкав и ефирен. Заглеждайки се по детайлно, виждаме как клоните на дърветата се накланят под тежестта му.. На преден план, в средата на картината, преминава заледено поточе. От двете му страни извиват снага красиви дървета. Вляво има висок бор, зад който са се сгушили още представители на същия вид, а вдясно други дървеса с гола корона и покрити със сняг клони. Борът е висок, стъблото му представлява нежна смесица от цветове-кафяво, тъмно кафяво и бели участъци(сняг), които се сливат с естествения му цвят, а по цялата му дължина преминават тънки, тъмни, красиво криволичещи линии, сякаш кората се е напукала и се вижда дълбочината между процепите. Тънки, разкривени клони стърчат странично в основата му – покрити са със сняг, пластът на който изтънява, следвайки дебелината им. Зелената иглолистна корона се извива дъговидно под пухкавата тежест, а цветовете на игличките преливат в различни зелени нюанси – от тъмно, където е най-скритата част на листата, към мастилено зелено и наситено и по-свежо зелено. Белотата по дървесната ефирна корона носи усещането за обединяване на небесните облаци с вечно зеленото дърво. Сякаш то за миг ги улавя и обвива с тях короната си. Всъщност завивката е от сняг – бял, неравномерно покриващ зеленината, тежък и същевременно и въздушно лек. В далечината, насред заслепителната белота, зад бора се вижда още едно дърво. Контрастът е прекрасен.
Пред бора скрити под снега , сякаш искат да се измъкнат навън, се
подават свежи зелени треви. С бледата си зеленина, прозираща под дебелия слой
сняг, те финно загатват за своето
съществуване. В близост до боровите дървета са изобразени ниски храстовидни
растения. Храстите са с голи
тънички клончета по които има
жълто-кафеникави участъци, отново покрити със сняг. Навсякъде из снежната
белота са изобразени и снопчета с тревисти растения с дълги и тънки листа,
гъсто растящи. От другата страна на поточето, скрито зад голите дървесни корони
и на по-заден план се вижда отново зелено иглолистно дърво с неясни очертания.
Зад него по белия сняг има малки тъмни
следи, сякаш някой е вървял към къщичката в далечината на картината. Художникът
я е изобразил в перспектива, вижда се че е малка, с кафяви стени и червен
покрив, два бели прозореца сякаш надничат към пътеката от следи, а под тях има
наредени дълги дървета отново посипани със сняг. Красивото заледено поточе,
изглежда тясно в далечината и се разширява идвайки към нас, а под ледената му
покривка се виждат зелени водни растения усукани около три едри камъка с обла форма.
Растенията сякаш нашепват, че снежната приказка за миг дава почивка и отмора на
природата, но и че животът и процесите продължават, както тече и водата по
естествения си път, скрита под прозрачния леден слой. Творбата носи усещане за чистота, покой,
нежност и игра на пролетните и зимни нюанси-зелената свежест и бялата хлад.
Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.
Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река. Зад него има равен тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите да са към кафене, разположено на плажа.
Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.
вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.
Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.
На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.
Ако трябва да опиша снимката с една дума – бих казал магическа! Гора с път по средата, в който цветовете изглеждат взети от приказка. Пътят е постлан с различни малки камъчета и в далечината изчезва в светло-синкава мъгла, която изглежда като място, където живеят духове. Листата на дърветата светят като малки лампички или миниатюрни светулки, които летят. Дърветата са високи, леко огънати и светлината по тях е мека и топла.
Стъпили сме върху заледено езеро. Пред нас то се простира на още няколко метра като стърчат различни камъни. По-нататък има каменен плаж с разнообразни високи и облени в слънце иглолистни дървета. Зад тях се простира красива планинска верига с един малък водопад, който се стеле от високо. Не стига най-долу, само към средата на самата верига, създавайки лека мъгла. Дърветата са разположени така, сякаш казват “трябва да минеш през нас, ако искаш да продължиш!”
Намираме се в планина, но летим леко над върха. Възможно е да е зима, защото е пълно със сняг. Част от него е в тъмнината, а другата е в светлина, която идва от слънцето в далечния хоризонт. То виси над море от облаци и изглежда готово да изгрее. Основният мотив е тишината, създадена от ефирният вятър, който побутва облаците и нищо друго – прекалено студено е да летят птици тук или да има много животни. Но небето с облаците приканва човек към мистериите, които може би крие.
Пейзажът представлява широка асфалтирана пътека в гората. Краят й не се вижда, защото се спуска надолу към неизвестното. От двете страни на пътеката има широколистни дървета, които нежно сливат светлозелени корони едно в друго. Високата трева е статична, нейното спокойствие не е нарушено от вятъра. Лято е, слънцето е започнало да залязва, светлината е мека и златиста, едва успяваща да пробие през гъстите клони на дърветата. Лъчите създават възможност сенките на дърветата да играят по пътеката. Цялата картина излъчва спокойствие, топлина и носталгичност към отминали детски лета.
