Речник на българския език: Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой.[1]
Има различни изработки като форма и материал. В нашия случай, на снимката боздуганът е изцяло метален с приблизителна дължина около 50 сантиметрова тояга. Долният му край където се хваща оръжието завършва с детайл, който наподобява удебелено острие на нож. Докато горният му край е с формата и размера на топка с големината на юмрук върху, която има шипове приличащи на бодли на роза, но по-големи и по-масивни. Както споменахме в началото всеки детайл е метален.
Боздуганът е вид нападателно оръжие. Във византийската армия, то се превръща в предпочитана част от снаряжението на тежковъоръжените конници в периода Х-ХII век. Основната му функция е нанасянето на удар по бронята на врага. Стремежът е да се улучат също шлема, ръцете или раменете на противника, за да бъде изваден от бойния строй.
Като много бойни оръжия и боздуганите се закачали на колана или на седлото на коня, и са имали предпазни калъфи.
Изображение: https://bg.info-4all.ru/dosug-i-razvlech
Източници: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%91%D0%9E%D0%97%D0%94%D0%A3%D0%93%D0%90%D0%9D/
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%91%D0%9E%D0%97%D0%94%D0%A3%D0%93%D0%90%D0%9D/