„ Бях ви споменал, че имаше при нас един котарак, дето по цял ден предеше прежда на жена си, защото жена му бе голяма канапчийка и мустаците си дори не искаше да помръдне. Освен преждата котаракът също тъй се грижеше и за прехраната на леневата котка. Тя се припича на слънце, протяга се и мърмори под нос, че много й се яде птиче месо… Драги ми господине го поучава: Ти, драги ми господине, вместо да натупаш жена си и да я пратиш да си изкарва прехраната, се бъхтиш в тая прежда и хвърляш око на врабците… Нашият врабец се разхожда по керемидите, прави забележки на гръмоотвода…“
Денят е слънчев и спокоен. Врабчетата играят безгрижно по покрива, всеки отдаден на любимото си занимание. Мититаки почиства с гордост пръстена си, а Чир се опитва да усъвършенства летенето си наобратно, но по гръб. Това не му се отдава особено, но пък Драги ми господине майсторски се кара с гръмоотвода, защото не улавя достатъчно добре гръмотевиците. През цялото време врабците са наблюдавани от котарака и в първия удобен момент са изневиделично нападнати. Настава истински хаос и всички ужасени се разлитат в различни посоки. След като опасността преминава те разбират, че Драги ми господине не може да лети, защото проклетият котарак е отскубнал опашката му. А кое врабче би летяло без опашка? Все едно да управляваш кораб без рул, което си е невъзможна задача! Китайският им приятел У Фу също липсва, но скоро го виждат изпод една паднала на улицата шапка. Собственикът й е уведомен, че врабчето я е опазило от набезите на котарака и съответно награден с една троха. Навсякъде около крилатите летят ядните забележки на котката, караща се заради неуспеха на мъжа си. Драги ми господине прави опити да полети. Уви, това е невъзможно и той прилича по-скоро на пеперуда с измокрени крила… Другарите му помагат да се качи на дървото и го успокояват, че ще се сдобие с нова опашка след време. У Фу дава на Драги ми господине трохата си и с този жест предизвиква всеобщото желание на останалите да помагат на мърморкото. Времето минава неусетно и новата опашка на Драги ми господине пораства. Е, новата опашка не е тъй изкусна в летенето, но е опашка!
Изображение:
Рисунката е в черно-бели цветове. В центъра се откроява големият котарак, настъпил отскубнатата опашка на Драги ми господине. Котаракът е много едър, с извито тяло, вдигната рошава опашка и две къси щръкнали уши. Сякаш се усмихва доволно изпод дългите си мустаци. Тялото му е нашарено с ивици. Зад него две врабчета са вдигнали крилца, като че готови на люта кавга. В същото време Драги ми господине и още едно врабче стоят лице в лице с похитителя, явно спорещи. Изглежда че Драги ми господине ще трябва да почака доста за да се сдобие с нова опашка. Четири врабчета са извили телца и се носят в безгрижен полет над тях далеч от хищния нападател. Дали Драги ми господине е разбрал, че мърморенето му пречи на неговата бдителност? Вероятно в бъдеще ще бъде по-внимателен след тази неприятна случка.
Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова
