Нунчаку произхожда от Окинава, която днес е част от Япония. Съществуват няколко по-правдоподобни версии за това кой предмет е послужил за прототип на оръжието. Най-убедителната от тях, (подкрепяна от множество съвременни майстори на кобудо), е че оригиналът на нунчаку е конски мундщук (металната част на юздата). Първоначално палките са били извити, както е при юздите, но постепенно уредът е еволюирал до познатия ни вид с две прави палки. Има и версии, че нунчаку може да произлиза от инструмент за белене на кората на банановите дървета (от окинавската бананова кора се изработвали отлични тъкани). Според друга, също признавана от авторитети версия, оръжието, послужило за прототип на нунчаку, е донесено в Окинава от китайските емигранти. Косвено потвърждение на последното е фактът, че за обозначението на нунчаку се използва дума, заимствана от китайския език.
Една от най-разпространените версии е, че нунчаку е селскостопански инструмент за лющене на ориз, но в последствие е бил трансформиран на оръжие. Той може да се използва за отблъскване на атаките на няколко зле въоръжени противника, но едва ли би могъл да бъде ефективен срещу воин с меч.
На снимката са изобразени две около 30 сантиметрови дървени палки. Всяка палка има в долния си край 9 релефни детайла, приличащи на издълбани гривни. В горния край палките са съединени посредством къса метална верига. Тя е захваната за детайл, който седи като метална шапка върху палките.
Изображение:
Източници:
Описание:
Кристияна Тонева