Поглед от високо над океана

Бурни океански води. Усещане за наближаваща буря. Крайбрежие заснето от високо, в което се преплитат цветовете на океана. Приближавайки го виждаме  как водата преминава от тъмно към светло синьо и завършва в красива бяла пяна. Това е ефектът от разбиването на вълните в скалите или пясъка. Някъде в началото на крайбрежието се забелязва самотна и малка скала обливана от разбиващите се вълни. Съзираме и множество черни камъчета, които са обградили плажната ивица. Наблюдавайки разбиващите се вълни размишляваме за безсилието ни пред водната стихия.  Изображението съчетава в себе си красотата и мощта на природата.

Описание:
Йорданка Панова

Океанско дъно

Екзотични светло сини океански води. Дъно покрито със златисти пясъци, сред които се виждат подводни скали. Множество корали с различни форми прикрепени към скалите, и други подводни и цветни растения намиращи се сред тях. Малки и разноцветни рибки, сред които преобладаващи са основно тези с оранжев цвят. Те сякаш  танцуват край осеяните с корали и растения скали.

  Цветовете на коралите и нюансите на водата, отблясъците на дребните пасажи рибки, светлинните лъчи, които плуват и се разсейват във водите, причудливите коралови форми изпълват съзнанието ни с желание да се потопим и изгубим в красивото спокойствие на морския пейзаж, сътворен като изящен каприз на природата. 

Описание:
Йорданка Панова

Медуза

  В дълбините на океана цветовете преминават от непрогледен мрак към много тъмно синьо. От тъмнината изплува медуза с полупрозрачно тяло и форма на гъба с множество бели пипала. Сякаш се е насочила към дъното в грациозен танц, в който белите ѝ пипала се движат бавно и плавно. Ако човек не се вгледа внимателно не би я забелязал, защото много умело се слива с околната среда. Мекотелото изглежда като кристална фигура сред потайните и непознати океански води.

Описание:
Йорданка Панова

Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров

Гледка от Исландия

И там накрая на града има едно хълмисто възвишение и когато се изкачиш отгоре му, се открива тази гледка. О, каква гледка! Слънцето залязва и оставя дълга златна (светла) пътека по студената вода, която леко потрепва от вятъра. В самия океан има три малки островчета, които са толкова големи, че да послужат единствено за отдих на прелитащите птици или патиците, които плуват в него. В далечината се вижда верига от планини, които се извиват и стигат до нашия хълм. Така те образуват един много голям залив на северноатлантическия океан.  Някои от планините са покрити със сняг, други чернеят от вулканичните натрупвания, а трети са  толкова далеч, че само се вижда очертанието им. Не са много високи тези планини, но са много красиви. Дори минаващата над водата ивица мъгла не може да засенчи красотата им.

Макар че слънцето залязва, то не бърза да затъмни тази гледка. Силните, все още слънчеви лъчи огряват синьото небе и не се спират от няколкото сиви облачета, които минават успоредно над планините. Сякаш излизат от залива и се приготвят за голямо презокеанско пътуване. Личи си, че тези облаци преминават и няма да се задържат за дълго в тази картина. Тези облаци макар сиви и тъмни  изглеждат пухкави като памук. Напречно над тях, много по нависоко бяха чистите бели облаци. Те са повече от сивите и приличат  на ленти от ленен плат – дълги и непрекъснати, но в същото време рехави. Сякаш са се наговорили със слънцето да придадат повече дълбочина на тази красива гледка. Не ме разбирайте погрешно, сивите облаци също са красиви и помагат на природата да покаже пълния си блясък, като създават контраст. Те позволяват на тези слънчеви лъчи да се разграничат от синьото небе и да се отразят подобаващо във водата. Тя, водата от своя страна действа като огледало и удвоява тази неповторима природна красота.

Описание:
Десислава Рогачева

Снимка:
Личен архив

Кей на брега на океана

Кей на брега на океана

Сутрин е. И то току що събудила се и светлината те гали по лицето, докато краката ти леко потъват в мокрия пясък, а глезените ти са бурно прегърнати от силните приливи и отливи. Ушите ти ги гъделичка летният бриз, а очите ти… очите те ти просто се наслаждават на безкрайната гледка – океана. Почиваш си от сутрешната разходка под един огромен кей, с високи дървени  колони, чийто край не се вижда, толкова са високи. Подредени са успоредно, така че образуват малко тясно коридорче, накрая на което съзираш късче бяло небе, което ту се появява, ту изчезва от разбиващите се вълни. А зелено-сините вълни с бели байрачета…. те са направо безумни. Играят си с колоните, танцуват с тях, прегръщайки ги, и пускайки ги, и с толкова пенлива енергия, че мъничките капчици стигат толкова високо, че чак се закачат по миглите ти. Когато си избърсваш очите за пореден път, забелязваш как един лъч се прокрадва между дръвените колони, точно в този момент вълните се разбиват, и съвсем ярко можеш да различиш капчиците морска пяна, които  са в прожектора на светлината… а ти, ти просто се наслаждаваш на тишината, нарушавана само от приливите и отливите. И тук-таме от някои гларуси.

Описание:
Полета Янева