И там накрая на града има едно хълмисто възвишение и когато се изкачиш отгоре му, се открива тази гледка. О, каква гледка! Слънцето залязва и оставя дълга златна (светла) пътека по студената вода, която леко потрепва от вятъра. В самия океан има три малки островчета, които са толкова големи, че да послужат единствено за отдих на прелитащите птици или патиците, които плуват в него. В далечината се вижда верига от планини, които се извиват и стигат до нашия хълм. Така те образуват един много голям залив на северноатлантическия океан. Някои от планините са покрити със сняг, други чернеят от вулканичните натрупвания, а трети са толкова далеч, че само се вижда очертанието им. Не са много високи тези планини, но са много красиви. Дори минаващата над водата ивица мъгла не може да засенчи красотата им.
Макар че слънцето залязва, то не бърза да затъмни тази гледка. Силните, все още слънчеви лъчи огряват синьото небе и не се спират от няколкото сиви облачета, които минават успоредно над планините. Сякаш излизат от залива и се приготвят за голямо презокеанско пътуване. Личи си, че тези облаци преминават и няма да се задържат за дълго в тази картина. Тези облаци макар сиви и тъмни изглеждат пухкави като памук. Напречно над тях, много по нависоко бяха чистите бели облаци. Те са повече от сивите и приличат на ленти от ленен плат – дълги и непрекъснати, но в същото време рехави. Сякаш са се наговорили със слънцето да придадат повече дълбочина на тази красива гледка. Не ме разбирайте погрешно, сивите облаци също са красиви и помагат на природата да покаже пълния си блясък, като създават контраст. Те позволяват на тези слънчеви лъчи да се разграничат от синьото небе и да се отразят подобаващо във водата. Тя, водата от своя страна действа като огледало и удвоява тази неповторима природна красота.
Описание:
Десислава Рогачева
Снимка:
Личен архив
