Етикет: обичаи

Васильовден (Сурваки)

На 1 януари в народната традиция се празнуват няколко празника – Васильовден, Сурваки, Нова година.

Народът вярва, че Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Васильовден се нарича и Сурваки заради обичая сурвакане. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари. Този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.

На снимката са изобразени три сурвачки. Дряновите пръчки, от които са направени са под формата на буквата Ф. Обвити са в усукани бели и червени конци и навсякъде са поставени червени и зелени цветенца. В по-големите кръгчета на сурвачките са изобразени украшения под формата на момиче и момче, а в по малките пък има други красиви апликации. Колкото по-шарена и богато украсена е сурвачката, толкова повече лакомства ще получи сурвакарят.

Описание:
Ивайло Димитров

Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се, че на този ден ”слънцето играе“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити и по тази причина хората стават сутрин рано и се изкачват по високите хълмове, за да наберат от лековитите растения.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Също така започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Снимката изобразява едно слънчево утро в планината. Прекрасното синьо небе е осеяно с бели пухкави облачета. Тревата е окосена и е събрана на големи кръгли бали. В далечината са се сгушили зелените дървета, а на преден план виждаме голям, пъстър букет от набрани билки. Растенията в него са най-различни – жълти, бели, зелени, лилави, розови, сини и др. Билки събрани с лековита цел както казват преданията.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледуване

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.

Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.

Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.

Описание:
Ивайло Димитров