Уши-Муши е полска мишка, която живее скрита от всички опасни и много по-големи по размер птици и хищници, в мъничка дупка под земята в едно поле. Въпреки дребните си размери и своята беззащитност, тя често напуска своето убежище в търсене на храна, която добрата къщовница грижливо събира за зимата. Много нощи наред мъничката гризана обикаля полето и събира неуморно грахови и житни зърна с които пълни лавиците в зимника си.
Една тъмна нощ, Уши-Муши, принудена от глада, а и от скъперничеството си, което не й позволява да си хапне от събраните запаси, излиза за да се нахрани в плодородната грахова леха, насипана с узрели и вкусни грахови зърна сред полето. Стигайки, мишката с ужас забелязва цяло семейство кукумявки, накацали върху един огромен стар дъб, растящ край нивата. А както знаем, тези птици са с отлично зрение и добри ловци на дребни гризачи- бързи и безпощадни. Щом забелязва множеството големи и светещи очи, проблясващи навсякъде от дървото, мишката прималява от страх. Остава неподвижна с надеждата да не бъде видяна, а малко след това тя става свидетел на съдбата на друго неблагоразумно мишле като нея, което една от птиците държи в здравия си клюн, докато разцепва нощния мрак с мощта на крилете си, готова да кацне при останалите и да го погълне. Ужас сковава Уши-Муши и тя бързо се крие под една буца пръст, но птиците като че я забелязват, разлитат се, а някои от тях кацат върху буцата, където тя се крие. Уши-Муши започва неистово да дълбае дупка под земята, за да се скрие. Така прекарва цялата нощ- скована от страх и неизвестност, предчувствайки своя край, с едничката надежда да оцелее до утрото, защото тогава хищните кукумявки губят силата си и се отдават на сън. Утрото настъпва, а с него и спасението. Уши-Муши се прибира в своята дупка, изтерзана, гладна, но и щастлива. След като успокоена и най-сетне е в дома си, тя изпитва отново силен глад. … Мишката разглежда препълнения си склад, но скъперническата й природа не й позволява да си похапне, затова решава да погладува, пък пак да излезе за храна…
Изображение:
Изображението е в черно-бели цветове. Уши-Муши пристъпва с широки крачки по едно поле с полегнали треви, а в ръката си държи празна кошница. Мишката е в профил, с вирнато нагоре черно носле, прилично на маслинка, с тънки дълги мустаци, големи кръгли очи и уши. Тя е с малка глава върху която има забрадка, вързана на възел под гушката й. Около носа и под ухото има защриховани участъци, където козината й е по – дълга от останалата част на главата или пък това са по-неосветените участъци, недостигнати от студената лунна светлина. Мишката е облечена в сукман, изпод който се подава бяла риза с дълги ръкави, а през кръста си е препасала престилка, която е богато надиплена. Платът на дългия сукман сякаш се е омотал около крачето на мишката, с което се кани да пристъпи тихо и незабелязано, а зад нея се извива тънката й опашка. Кошницата в ръката й е изрисувана с гъсти вълнообразни линии от външната си част и с хоризонтални, и вертикални във вътрешната, което вероятно е начина на сплитане на гъвкавите, здрави фини клонки с които е изработена. Пред Уши-Муши се простира поле с гъсто избуяли треви-едни по-изправени, други полегнали, а зад нея силно затъмнени, гъсти храсти. Навсякъде пространството около мишката е изрисувано с множество гъсти хоризонтални линии, а около нея има голям тъмен участък, който като че я обгръща. Това подсказва, че тя е всред тъмната и непрогледна нощ, а над нея мастилното небе се осветява от тънкия лунен сърп, затулван от плътни облаци, които преминават през него, а сетне разлива бледата си и студена светлина. Видно е, че тя е решила да запълни празната си кошница и се осланя на прикритието на нощта.
Изображение:
Изображението е цветно. На картинката в центъра се извисява огромен стар дъб с гъста, кичеста корона и дебели клони. Клоните са дебели в основата и изтъняват след което се разклоняват с по-тънки и се губят сред обилно зелените гъсти листа. Сред зелената маса на дъба, прилична на гъсти купести облаци, са накацали седем кукумявки. Някои от тях са кацнали на дебелите клони, там където се разклоняват, а други в тъмните и гъсти участъци на дървото, където не прониква лунната светлина. В далечината зад тях в гръб е кацнала една птица, силуета на която сякаш плува насред кръглата бледо жълта луна срещу й. Дървото е със зелени листа по които сякаш плавно се разстила лунната светлина и ги кара да блестят в жълти отблясъци. Кукумявките накацали по дървото изглеждат страшно с жълтия си стъклен поглед, който проблясва сред нощния мрак. Те са с прибрани криле и кафяво оперение. На главите си имат по светли участъци от пух, наречен- було, приличащо на два пухкави елипсовидни кръга около очите. Тези кръгове имат обем към края си и придават още повече дълбочина на сякаш стъклените им очи, между които се намира малък, извит черен клюн. Към големия дъб с разперени крила лети една от птиците, стиснала здраво в безпощадната си човка мъничко сиво и безжизнено мишле. Как ли се чувства Уши-Муши при вида на тази гледка? Вероятно изпитва неописуем страх. Птицата носеща мишлето е със здрави и силни кафяви крила, по-тъмни в края си и с бяла окраска изпъстрена с дребни кафяви петна под крилете към опашката. Пред величественото и плашещо дърво са зелените лехи с грахови растения. Те са подредени в редици и към всяко растение е сложен по един малък дървен кол, по който са се увили крехките зелени ластари на грахта. Зад едрите зелени листа на лехите в десния ъгъл стои Уши-Муши. Тя изглежда почтинезабележима, вдигнала уплашено ръце към муцунката си. Облечена е в кафява блузка, сливаща се с цвета на козината й и с оранжево панталонче, зад което стърчи тънка като влакънце опашка. Лунната светлина огрява растенията и сякаш ги лее с разтопено злато, което се смесва със зеленината им. Сред лехите гъстите насаждения остават в мрак и там стои притихнала гризаната. Какъв ли страх терзае горкото мъниче, знаейки силата и мощта на кукумявките, отличното им зрение и бързина с която умело улавят от край време нейни роднини? Явно ще трябва да чака до утрото, което преобразява кукумявките в кротки, безобидни и сънливи птици…
Изображение:
На графичната рисунка е изобразена Уши-Муши, която се намира посред своя зимник. Стените и пода на помещението са с множество точки, кръгове и линии, което вероятно е и неправилната форма на скривалището й под земята. Навярно това са бучки пръст и дребни камъчета от които се състои почвата, а някъде дори се провесват тънки корени на растящите на повърхността треви. Навсякъде е чисто и подредено. В центъра е застанала мишката с вдигната глава към лавиците срещу нея, запълнени с плетени кошове. Те са пълни с прилежно прилежно наредени едри грахови и житни зърна. Уши-Муши е с дълъг сукман и престилка, а отзад на главата и виси падналата забрадка. До нея на пода има красив фенер, пръскащ светлина в помещението. Отляво на мишката до дървената лавица има оставен по-голям кош, също пълен с житни зърна. Над Уши-Муши растат тънки житни стебла, тежко наклонили класове към лавицата. Около големият кош, в ъглите на зимника и покрай мишката има силно затъмнени участъци, вероятно сянка. От усмихнатото изражение на мишката, което разкрива остри зъбчета, е видимо доволството й от събраното количество храна, достатъчно да оцелее цяла зима.
Издание:
Безценни камъчета. Къщичка под снега.
ИК. „ФЮТ“
Художник:
Антонина Бабукчиева.
Описание:
Ивелина Дамянова
