„Свинята под вековен дъб зелен,
до ситост яде жълъди цял ден.
Наяде се, наспа се сън блажен,
подир се дигна и сънлива,
започна корените да подрива.“
Изображение:
Картинката е графична в черно-бели цветове. Изобразено е едно красиво, достолепно дърво с широко разклонена корона. Клоните му са дебели и обсипани с гъсти кичести листа. Веднага прави впечатление, че художникът е нарисувал дървото с лице, а от изражението му личи, че страда. Очите на дълголетното растение са присвити, дългият му нос е клюмнал към земята, а устните му са с извити надолу крайчета. Вековният дъб изпитва мъка! Широкият ствол е изобразен с много прави, пресечени и успоредни щрихи. Това е кората-стара, напукана и дебела, а корените които лазят по повърхността на почвата преди да се спуснат към земните дълбини, са дебели и здрави.
Точно под дъба, близо до корените му се намира и причинителят на неговата тъга. Отляво на дървото, в полулегнала стойка, се е разположила свинята. Животното е с едро и тлъсто тяло, широк стомах(явно ненаситен) и грозна стърчаща права козина. Отстрани на малката свинска глава висят две клепнали широки уши, под които има тесни и присвити очи. Зурлата с която рие и си търси храна е издължена и всъщност представлява челюстта на свинята. Самата челюст завършва с нос, разположен на самия й край. По форма носът прилича на две големи череши, плътно прилепени една до друга(с дръжките нагоре). От вида на свинята е ясно, че е по-бавен и ленив представител на животинския вид. Тялото й е изцяло окосмено с къса козина- твърда и груба. Краката на които едва държи едрото си туловище са тънки и двукопитни.
Старият дъб се намира сред широко поле с гъсти треви, а край него от дясно растат кичести горски билки. От другата страна на дървото е свинята, а почвата край нея и в близост до корените е силно защрихована? Дали това не е разринатата земя. Колко ли надълбоко може да рови свинята и да вреди на корените на дървото, което я е нахранило до ситост? Една птица е кацнала на най-ниския клон на дъба. Тя е вдигнала единия си крак и сочи с пръст към дебелото четириного, а човката й е широко зейнала. Вероятно е гарга или сврака и сякаш също негодува срещу неблагодарността на едрия бозайник. Птицата е изцяло черна с плътно затворена човка и поглед насочен към другото животно. Небето над полето е безоблачно, но вертикалните щрихи подсказват, че духа вятър.
Баснята ни кара да се замислим, дали винаги отвръщаме на направеното ни добро по същия начин. Животното заситило глада си не може да промени природата си. То рие в корените на дървото, при все че е охранено и не може да се повдигне от мястото си. Защото е с ненаситна, лакома и неблагодарна същност, отдадена единствено на чревоугодничеството си. Всички знаем старата поговорка, която гласи- „Ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката!“. Е, така се е случило и тук, насред красивото поле…
ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова